Лукас Подолски е играл къде ли не по време на близо двете десетилетия, в които е професионален футболист. Кьолн, Байерн (Мюнхен), Арсенал, Интер, Галатасарай, Висел Кобе, Анталияспор… но не и в родната си Полша, която напуска още като двегодишно дете.

В неделя, близо 35 години по-късно, той отново ще бъде на полска земя, но вече в ролята на футболист - на любимия си клуб от детинство Гурник (Забже). Световният шампион най-сетне осъществи трансфера, чакан от години от феновете на Гурник.

Подолски е родом от Гливице, съседен на Забже град и макар да израства в Германия, никога не е спирал да подкрепя Гурник. Да, той вкара 48 гола за Германия на международно ниво, но не забравя полските си корени.

Съпругата му Моника е полякиня, говорят на полски с децата си, а честите посещения при покойната му баба София, която също е била фен на Гурник, правят връзката още по-силна. 

През 2012 година, малко преди да премине в Арсенал, Подолски заявява, че гледа всички мачове на Гурник и се радва, че се строи нов стадион. Мечтата му? Да играе на него.

Тогавашният спортен директор Кжищоф Май приветства идеята с отворени ръце. Полди му обещава, че в края на кариерата си ще играе за Гурник - обещание, което е направил и към баба си София, която за съжаление така и не го дочаква.

Както и Май. Той си отива от този свят на 39-годишна възраст през 2015 година след инфаркт, а баба му умира през декември 2019 година. 

“Като малко момче играех футбол с теб и ти ме направи това, което съм сега. Винаги вярваше в мен и мечтите ми. Заедно станахме световни шампиони”, написа тогава Подолски.

След като през януари 2012 година той преминава в Анталияспор, феновете на Гурник стават все по-скептични относно дългоочакваното обещание. Но това лято то се превърна в реалност и германецът се завърна към корените си с договор за две години с отбора от Забже.

Звездата ще взима шест-седем пъти по-малко пари отколкото на другите места, от които е имал оферти, но на всички е ясно, че тук не става дума за това. Става дума за нещо много по-голямо и ценно.