"И футболът, и медицината са изкуство. И двете са отборна работа. Не си индивидуалист. Може да си лидер, но има екип и заедно обсъждате всичко. Дали лечение, или евентуална операция... Не трябва да има его. Всеки допринася за решаването на проблема и всеки трябва да може да влезе в позицията на другия." 

В новия епизод на поредицата "Тръпката е навсякъде" заедно с партньорите ни от efbet ви разказваме необикновената история на един млад мъж, който разбива клишета и за когото тепърва ще се говори. Той е на 25 - осъзнат, сякаш е с две десетилетия по-възрастен и любознателен, сякаш е с две десетилетия по-млад. В последните 10 години той извървява пътя от един от най-обещаващите футболни таланти до това да е сред най-обещаващите студенти по Медицина у нас. Запознайте се с Иван Ангушев - Доктора.

"Беше доста успешна година от гледна точка на футбола. В медицината също смея да твърдя, че направих добри успехи като студент. Но преди всичко искам да благодаря на хората около мен. Специално във футбола имах невероятни хора около мен и в двата отбора, в които играя, с които успяхме да превземем съответните лиги."

А двата отбора и успехите за Иван всъщност вече са на аматьорско ниво в двете най-популярни разновидности на любимата ни игра. С отбора на "ВилаМарк" той стана първенец в най-опсорвания шампионат по минифутбол - този на бизнеслигата на БАМФ, а с тима на "Амиго Северозапад" стана шампион по Футзал. 

dir.bg

Насладата да печели медали и купи заедно с приятели на терена естествено е цел номер едно на Иван още от дете, а мечтата му е това да се случи на професионално ниво. В семейството му обаче първи приоритет са уроците, а после всичко останало. Затова и пътят му към организирания футбол започва по-късно от обичайното, независимо че в един момент за него се бореха почти всички отбори в България. Минал през школите на Септември и ЦСКА, Иван прави впечатление с комплексните си качества на терена. Следва обаче важно решение в преследване на мечтата.

"Трябваше да избирам дали да остана в България, или да отида в чужбина. Аз избрах да отида в Италия. Имах варианти да избирам между 2-3 отбора от трета и четвърта дивизия на Италия. В крайна сметка избрах Бишелие."

Малцина са тези, които на 20 вече са близо до мечтаната си професия, а още по-малко са тези, които бързо и целенасочено успяват да се префокусират върху план Б. Случаят на Иван обаче е точно такъв. В лутане между долните дивизии в Италия и безценен опит в Швейцария, идва времето за кардинално решение. Мечтата за професионалния футбол трябва да отстъпи място на друго....

"Това решение беше едно от най-трудните в живота ми. Изкарах период в Лугано, но трябваше да сменя отбора и имаше интерес от друг отбор в Швейцарияи - "Киасо". Карах проби. Учудих дори себе си. Представих се много добре, треньорът ме искаше. Един ден обаче той дойде и ми каза, че въпреки това директорите в клуба са избрали друг нападател, който идвал със спонсори. В този момент се замислих - добре, аз сега съм на 20, но какво ще правя ако същото нещо ми се случи на 30. Тогава реших, че моите човешки качества и образованието, което имам заради родителите си не може да ме оставят в една кутия. В един тесен кръг на футбола, в който има и много несигурност."

И така Ангушев решава, че ще започне всичко отначало. Със същата страст, но и същата работна етика Иван започва да се готви за изпитите в Медицинския университет, а мотивацията му е повече от красноречива:

"Винаги съм искал да помагам на другите. Това е една ценност, която е хем базова, хем много възвишена. Разбирал съм и футбола така. Да сме екип и да сме задружни. Казах си - както си тренирал досега, така и сега сядаш да се готвиш и учиш, за да станеш доктор."

 

д-р Христо Мазнейков очаква Иван да го наследи като водещ специалист в с портната травматология

dir.bg

Речено - сторено! А днес Иван вече е пети курс в Медицинския университет. За четвърти има успех от 5.88, а самият той вече е стажувал както в Италия и Германия, така и при водещи специалисти у нас. Той говори с изключително уважение и благодарност за всеки свой преподавател в Медицинския университет, а само след година ще трябва да направи поредния важен избор в живота си. Този на всеки бъдещ доктор - изборът на специалност. Кардиология, офталмология или спортна трамвматология. Колебанията у Ангушев са налице, но за да се разсее от тях, му помага един от пръвите му учители - светилото в спортната травматология  д-р Христо Мазнейков, който възлага сериозни надежди върху кариерата на Ангушев:

"Иван е едно страхотно момче. Много сериозен. С една вродена доброта и емпатия. Има същата съдба като мен. И той като мен не е успял да стане футболист, но съм сигурен съм, че някой ден ще стане много голям доктор и ще ме наследи!"

Думите на големия д-р Мазнейков просълзяват младия мъж, а той отново се връща към уроците. Тях редува със спорт. Защото тръпката към футбола е нелечима. И защото любимата игра може да ти донесе не само наслада и здраве, но и да ти помогне да намериш своя истински път.