Погром с 9:1, опит за убийство и краят на Черния звяр: Реал - Байерн е класика
Сблъсъкът написа някои велики и някои срамни глави в историята на европейския футбол
Байерн и Реал довечера ще влязат в поредната си битка, този път на полуфинал в Шампионската лига. Мачът е първи от дуела им за място на финала на "Уембли", а историята предполага, че няма как да се мине без емоции.
Просто сблъсъците на Реал и Байерн не минават мирно и тихо.
Куриозно донякъде, при славната история на тези тимове, печелили общо 20 пъти купата на шампионите, те никога не са играли на финал. Съдбата така е решила - виинаги полуфинали, четвъртфинали, осминафинали дори... но не и в последен мач за трофея.
И сега пак няма да го видим.
Историята им започва едва през 70-те, когато Реал има един от слабите си периоди, а Байерн е властелин на Европа. През сезон 1975-76 г. надеждите в Мадрид са Купата на европейските шампиони да бъде върната там, след като успехите от първите години на турнира вече са позабравени. Но в полуфинален дуел насреща застава актуалният носител на трофея - баварците.
След 1:1 в испанската столица, Байерн бие с 2:0 у дома и отива на финал. И трите гола вкарва Герд Мюлер, наричан Бомбардира на нацията. Реал отново преглъща нокдауна и продължава да чака за трофея. Печели го тимът от Мюнхен - 1:0 на финала над Сент Етиен.
Три години по-късно Реал кани Байерн на Трофея "Бернабеу", с който открива сезона. И пак губи - 1:2. Разбира се, това поражение далеч не е толкова болезнено. Но то е предвестник на мача, от който започва същинското им съперничество. Внимание - това вероятно наистина ще ви шокира.
Реал пада с 1:9 само веднъж в своята история. Официално най-голямото поражение в статистиките на отбора в бели екипи е от март 1930-а, когато Еспаньол го разбива с 8:1. Други времена са, а съперникът е хегемон в испанския футбол.
Но 1:9 - макар и в контрола, е особено срамно. Случва се на 5 август 1980 г. Байерн връща поканата и Реал гостува в Мюнхен за срещата, която да вдигне завесата за двата тима по пътя им към защитата на титлите в Испания и Германия.
Ситуацията е такава, че за баварците първенството стартира само 10 дни по-късно. За Мадрид - цели 30, в началото на септември. Разликата в нивото на подготовка може да е едно от обясненията за случилото с в онзи августовски следобед. Но само едно. При това - не много убедително.
Ули Хьонес дава старт на голеадата с два точни удара до 12-ата минута. Брайтнер вкарва дузпа за 3:0, а Нидермайер, Румениге, Краус и пак Хьонес са точни само до почивката. 7:0 на полувремето! Реал е в несвяст.
В този ден се ражда изразът Черния звяр. Байерн играе с черен кант на червената фланелка, а репортерите от Испания, смразени и трудно вярващи на очите си в ложите в Мюнхен, го измислят като контраст на снежнобелия екип на Реал. Черния звяр, който сякаш просто винаги ни бие. Защото към този момент е така.
Още два гола в края довършват Мадрид. Англичанинът Кънингам вкарва попадението за гостите, но те са премазани с 1:9. Нечувано и невиждано.
"Предпочитам да ме бият с 9 гола веднъж, отколкото 9 пъти с по един гол. Ще направим силен сезон!", казва сърбинът Вуядин Бошков тогава. Той е наставник на Реал и удържа на думата си - тимът стига финал за Купата на шампионите, след като Черния звяр отпада на полуфинал от Ливърпул, а Реал бие Интер. Но... на финала идва загуба от английския тим и чакането за трофея продължава.
Съперничеството вече тлее.
През пролетта на 1987-ма те пак са на полуфинал един срещу друг. Байерн повежда рано с 3:0 у дома, а ужасът от Черния звяр пак се явява. Реал заиграва грубо, а Хуанито, лидерът на отбора като дух и хъс, прави нещо втрещяващо.
Той настъпва падналия на земята Лотар Матеус по главата - не един, а два пъти. Реферът го гони веднага, настава голям скандал и испанецът едва не е линчуван при излизането от терена. Не си помага като размахва средни пръсти към публиката в Мюнхен.
УЕФА го наказва за пет години - най-голямата санкция до този момент, а и след него, за футболист в евротурнирите. Германските медии го наричат "покушение", а италианският "Гадзета дело спорт" отива по-далеч - това е "опит за убийство".
Байерн бие с 4:1 у дома, после губи с 0:1 в Мадрид, но продължава към финала (където пада от Порто). Продължава и кошмарът за Реал, а Черния звяр вече е парола в Мадрид.
Година по-късно кошмарът е прогонен - пак се срещат, но на четвъртфинал. Байерн отново печели у дома, но само с 3:2. И не стига - Реал печели с 2:0 на свой терен, за да отиде напред. Но не и до купата... за нея чака до 1998 г.
Съперничеството се поднови в Шампионската лига, след найната поява в началото на 90-те години в съвсем нов формат.
Паметни са мачовете от 1999-2000 г., когато Байерн разби Реал два пъти в групата - 4:1 и 4:2, но после жребият ги изправи на полуфинал и Реал си върна в най-важния момент - 2:0 на свой терен, 1:2 в Мюнхен с решаващ гол на Никола Анелка. И трофеят падна в ръцете на "белите", след като Черния звяр бе махнат от пътя.
Година по-късно - пак полуфинали.
Този път никаква прошка от Байерн - победи с 2:1 и 1:0, финал и триумф в него срещу Валенсия.
Естествено, ред бе на отговор на Реал, а той дойде само още 12 месеца след това. През пролетта на 2002-ра пак гледахме полуфинали, а Мадрид отиде напред след 1:2 и 2:0.
Пак Реал спечели осминафинален дуел през 2004-а, когато след 1:1 в Мюнхен взе реванша у дома с 1:0. И тук скандали изобилстваха, а германците негодуваха от съдийството.
За да дойде отмъщението им.
Сезон 2006-07 г., пак осминафинал. В Мадрид Реал натиска, но стига само до 3:2. Късен гол на Марк ван Бомел оставя в играта гостите, а нидерландецът отива и демостративно показва среден пръст пред агитката на испанците. УЕФА го наказва за реванша, а случката припомня страстите и взаимната неприазън около случая "Хуанито".
Байерн бие с 2:1 у дома и това му стига.
Жозе Моуриньо също се срещна с Черния звяр. Неговият Реал изглеждаше фаворит за трофея през 2011-12 г., но в полуфиналите трябваше да мине през Байерн. След 1:2 в Мюнхен, където Марио Гомес вкара в последните секунди, Специалния и "кралете" бяха надъхани да обърнат резултата у дома.
Роналдо вкара два пъти до 14-ата минута и изглеждаше сякаш баварците ще бъдат отнесени. Но дузпа на Ариен Робен ги върна в играта, а после се стигна и до други дузпи - с по пет изпълнители, след като общият резултат бе равен.
Случи се чудо на онези дузпи - изпуснаха Роналдо, Кака и Серхио Рамос. Трима от най-сигурните изпълнители от 11 метра, които можеш да си представиш.
А за Байерн - чуйте само: Изпуснаха Кроос и Лам. Двамата дузпаджии на отбора! Но Черния звяр пак мина през "белия балет" и отиде на финал.
Нататък съперничеството обаче отиде изцяло в полза на Реал. През 2013-14 г. две победи в полуфиналите (1:0 и 4:0). Три години по-късно две победи в четвъртфиналите (2:1, 4:2).
И още 12 месеца по-късно - победа и реми (2:1, 2:2), отново на полуфинал. Черния звяр бе умъртвен - три поредни елиминации в полза на Мадрид изтриха кошмарите.
Да видим как ще е днес.