Има дати и събития, които завинаги остават в съзнанието ни. Човек си спомня отлично къде точно и с кого е бил, какво е правил и какви емоции е изпитал.

10-и юли е точно такава дата за всеки българин, който е бил в съзнателна възраст през лятото на 1994 г. Абсолютният връх в българската футболна история е победата над актуалния световен шампион Германия с 2:1 на 1/4 финал на първенството в САЩ. 

"Господ беше добър към нас и създаде радост за един много изстрадал народ, особено в тези гладни и бедни години"

Четвърт век след феноменалния обрат срещу Германия равносметката е на Борис Касабов - гласът на българския футболен триумф. Спортният коментатор е сякаш талисман на българския героизъм в Щатите, след като работи за зрителите на Националната телевизия за двата най-драматични мача от елиминациите.

Невъзможно е да се забравят ключови реплики от коментара му в драмата с дузпи срещу Мексико и от класирането на Бълграия за полуфинал на Световно първенство.

"Ето че и Бодо Илгнер е принуден да капитулира. Германия, световният шампион е на колене. Поставен на колене от състава на България" Обзалагам се, че всеки от вас помни отлично къде точно се е намирал, докато чува тези думи, изречени от Борис Касабов.

Един от най-знаковите футболни коментатори у нас и безспорно най-опитния с повече от 2500 мача зад гърба си за близо 30 годишна кариера е точният събеседник, с когото да преживеем отново отминалото величие на българския национален отбор.

Правим го 25 години по-късно, но с почти същата емоция.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Ще си призная, че си избрах да работя в Ню Йорк и Вашингтон и да покривам мачовете в тези два града най-вече, защото там имаше много малка вероятност да играе българския национален отбор"

Изненадващо признание от коментатора, който днес признава, че до голяма степен работата му на този форум съчетана с грандиозния успех на националите е бил голяма крачка напред и дори трамплин в кариерата му. 

"Винаги в България се е гледало на националния отбор с очакванията, че непременно трябва да стори големи неща и никога не ги прави" продължава Касабов и уточнява, че не е имал свръхочаквания към представянето на България.

Първият ден на американска земя е оставил един от най-силните отпечатъци в паметта на Касабов. На 17 юни той каца в Ню Йорк. Откриващия мач на Световното между Германия и Боливия току що е приключил, но Касабов с изненада открива, че американците далеч не се вълнуват толкова от футболния форум.

"Питах двама трима американци за резултата, а те ме гледаха като извънземен. Тогава точно вървяха и финалите на НБА. Първата ми работа беше като пристигнах в хотела беше да седна и да гледам баскетбол. Само преди дни Ню Йорк Рейнджърс бяха спечелили купата Стенли (НХЛ) и имаха своя шампионски парад. По едно време обаче предаването прекъсна. За пръв път видях такова нещо. Преследването на О Джей Симсън (обвинен в двойно убийство) прекъсна всички спортни предавания. После разбрах, че 95 милиона души са гледали преследването."

След емоционалния си първи ден на американска земя Касабов си спомня в детайли всеки мач, който е коментирал. Подготовката, пътуванията и емоциите на стадионите в Ню Йорк и Вашингтон. Чувства се толкова еуфорично по време на осминафинала с Мексико, че в минутите след победата дори не помни кои са били изпълнителите на дузпи за българския отбор. 

"Спомням си, че преди мача с Германия, чаках на летището генералния директор на БНТ Хачо Бояджиев. Той вика - идвам, за да бием Германия. Казах му - г-н Бояджиев, Вие разбирате от телевизия, аз - от футбол. Ние Германия никога не може да я победим на 1/4 финал на Световно първенство, След това Хачо ме изяде от подигравки." 

За разлика от напрежението по време на осминафинала срещу Мексико срещу Германия Касабов е повече от спокоен. Спомня си отлично колко уверено и спокойно играе България и е категоричен, че няма дебат по темата дали това е най-великия мач във футболната ни история.

Видео интервюто с Касабов продължава с усещането за доминация на нашите футболисти. Ярките спомени от посрещането на националите обратно в София и неловкото признание, че по улиците на София Касабов дълго време е възприеман почти като част от отбора. 

25 години след този триумф футболната ни реалност изглежда съвсем различна. Неугледна, дори мърлява. Но днес на 10-и юли милиони българи си спомнят с усмивка как Стоичков препарира Илгнер и как летящият плонж на Лечков хвърли цяла България в екстаз. Останалото е история. И, разбира се, носталгия...

"Това си остава на практика единственият случай в новата история на България, в който народът е бил обединен. Не знам да има друг."

 

 

Снимки: Getty Images