17-11-2017 20-11-2018

Момчето зад бара, което стигна до професионалния футбол

Историята на Жоро Мариянов - от БАМФ до мечтата

10:36 | 15 юли 2022 | Автор : Деян Веселинов 14 9599 dir.bg

В новия епизод на поредицата "Тръпката е навсякъде" ви срещаме с един мъж, който е колкото талантлив, толкова и целенасочен и упорит. А ако историята на Георги Мариянов Иванов се беше случила отвъд Океана - нищо чудно вече да беше екранизирана.

Тръпката е навсякъде

Истината е, че тази история онагледява няколко проблема (слава Богу и решения), които очертават професионалния път на безброй български спортисти и в частност - футболисти.

Но да започнем отначало. Израснал като всяко момче - с мечта да стане футболист, Георги започва тренировки в ЦСКА. Базата на "Червено знаме" по онова време е най-близо до семейния дом в квартал "Младост", но с баща - запален левскар - следва бърза преориентация.

Така реално футболният път на Георги е свързан изцяло с "Левски", където до 16-годишна възраст столичанинът дава всичко от себе си, за да гони голямата си мечта - да играе в Шампионската лига.

"Всяко момче мечтае за това. Гледа мачове и си представя, че някой ден и той ще стигне до Шампионската лига. Всъщност нещата са малко по-различни" - споделя Мариянов и продължава.

"Когато бях на 16, видях, че в Левски нямам перспектива за развитие и налагане в професионалния футбол. Преминах в школата на "Левски - Раковски", където до 18 играех постоянно, играех също и при по-големите, а бях и капитан на моя набор. Но когато дойде време за решение, правата ми бяха още в Левски, откъдето не ми предложиха договор"

Млад футболист, който не е готов за пробив в "Левски", ще си кажете - какво толкова?! Всъщност казусът на Героги и на хиляди момчета като него в тази възраст през годините е, че родният им клуб има правото да изисвка финансова компенсация, за да даде възможност на свой юноша да подпише с първия си професионален клуб другаде.

Футболните фенове познават историята на национала Георги Йомов, който заедно със семейството си преди години откупи правата си за близо 40 000 лева, за да премине от "Левски" в "Славия" и по-късно триумфира, вкарвайки решителната дузпа за "белите" на финала за Купата на България именно срещу родния си клуб.

Снимка: БТА

Но обратно, към другия Георги, защото Мариянов и по-голямата част от момчетата, които минават по този път нямат възможността да откупят правата си, или да разчитатат, че друг клуб ще плати разноските по онази прословута освобождаваща "бележка".

"Проблемът беше, че в следващите 5 години нямах право да играя на професионално ниво. Дори тогава в нито един момент не се отказах от мечтата си да играя футбол, а в същото време много исках да съм самостоятелен. Така съм възпитан, не че съм лишаван от нещо, просто един мъж трябва да се оправя сам в живота."

По онова време единственият шанс за Георги Мариянов да практикува страстта си е на аматьорско ниво. Играе във В група за "Струмска слава" (Радомир) и най-вече играе мини футбол в календара на турнирите на БАМФ. Нито едно от двете, разбира се, не му носи стабилни (всъщност каквито и да е) доходи, а мечтаната независимост идва в точния момент.

Година след година футболните му приятелства проработват в негова полза. На игрищата на Българска асоциация по мини футбол, сгушени близо до Аерогарата в София, Мариянов среща "червената" легенда Краси Безински. Малко преди това разбира, че в барчето до терените се търси човек, който да разлива бири и да сервира мезета за клиентите, уморени след мачлетата.

И ето, че пъзелът на Мариянов започва да се нарежда. Следват година след година работа зад бара, футбол и мини футбол. И същата рецепта отначало с допълнителни индивидуални тренировки с големия Безински.

Доходите не са големи, но достатъчни. Междувременно усилията в Радомир дават резултат, работата на треньора Владимир Димитров се увенчават с успех и в последната година от 5 годишната забрана за Георги тимът му се класира в професионалната Б група.

А Мариянов вече може да диша по-спокойно. Защото вижда, че упоритостта и последователните му усилия ще го оставят в играта. Подписва и с Литекс, където изкарва силен период във втория ешелон под ръководството на Живко Желев, за да дойде интереса от ЦСКА 1948.

Дебютантът в елитната група тогава взима Жоро, а той играе първия си мач в "Ефбет лига" в двубой, който за мнозина по онова време бе противоречив, но за Мариянов определено остава като велик спомен.

Красимир Балъков води ЦСКА 1948, съперник в мача на националния стадион е ЦСКА, а един от футболните кумири на България се доверява в състава си на момчето, което доскоро е било зад бара. Дебютантите от ЦСКА 1948 повеждат с 2:0 преди да допуснат частичен обрат за крайното 2:2, а Георги Мариянов си спомня всичко от онзи мач - минута по минута.

"Все пак от мини футбола да стигнеш до елитната група - никога няма да забравя този мач. И някой ден, сигурен съм, отново ще играя мини футбол"

Така завършва Георги, който заедно със съотборниците си този уикенд старитира шампионата на Втора лига с втория тим на ЦСКА 1948. Там треньор му е Валентин Илиев, а Жоро отново се бори за статута си между Първа и Втора лига, но ако има нещо, в което можем да сме сигурни, то е, че футболната му тръпка вече е преборила и по-големи предизвикателства.

А когато повече от 2 десетилетия българският професионален футбол така и не успява да подреди къщичката си, видно е, че аматьорски лиги като БАМФ и смелите момчета като Жоро Мариянов са сред последните примери, че все още има надежда за любимата ни игра, дори на тази територия...

ИЗБРАНО