"Златната топка" е синоним на противоречие. Преди 20 години дойде най-спорната
Заслужено ли бе отличието на Недвед или Анри стана жертва на грабеж?
В съвременния футбол една от най-обсъжданите теми всяка година е най-престижната индивидуална награда, а именно "Златната топка".
Тя често предизвиква противоречия, като настоящата година също беше такава. Осмата "златна топка" на Лионел Меси дойде след неговата дълго чакана световна титла с Аржетнина, но норвежецът Ерлинг Холанд беше истински звяр на клубно ниво и спечели требъл.
Кой е трябвало да завоюва дадено индивидуално отличие обикновено е дълга и протяжна тема, но тя е интересна, ако я разглеждаме в контекста на историята.
През този месец се навършиха 20 години от една от най-спорните "златни топки" изобщо. Любопитно е, че тя отиде за човек, който сякаш не успя да остави трайна следа в световния футбол, а само такава в клубния си тим и то заради този конкретен сезон. Става дума за чешкият национал Павел Недвед.
През 2003 година той стана вторият чех с престижното индивидуално отличие след Йозеф Масопуст през 1962 година. Недвед беше отличен след загубата на своя Ювентус в Шампионска лига, дошла с нулево равенство и дузпи срещу Милан. Трябва обаче да се уточни, че чехът не игра във финала на "Олд Трафорд".
Онази "златна топка" е противоречива не заради качествата на Недвед, а заради тези на подгласника му - Тиери Анри. Французинът е един от играчите, които направиха емблематична кариера, но не успяха да спечелят отличието. А тези футболисти не са чак толкова много. Сред тях са испанското дуо на Шави и Иниеста, Паоло Малдини, Андреа Пирло, Джиджи Буфон и още няколко.
Противоречието при наградата на Недвед се наби още повече на очи заради церемонията година по-рано, когато неин носител стана безспорен №1 в света, а именно световният шампион Роналдо.
Разликата във вота между Недвед и Анри през 2003-а беше 62 точки.
И тук идва моментът да си припомним изумителната статистика на французина през сезон 2002/03 година. Той вкара 24 гола и направи 20 асистенции в 37 мача от Висшата лига, като това е постижение за общо участие в попадения, което остава рекорд. Анри е част от над 50% от головете на Арсенал в онзи сезон, като тимът му завърши втори след Манчестър Юнайтед.
Пряко статистическо сравнение с Недвед е несъстоятелно, тъй като чехът игра като полузащитник за Ювентус и имаше съвсем различна роля на терена. При него помогна това, че годината не беше такава на голямо национално първенство и основният фактор за "златната топка" бе Шампионската лига.
През сезон 2002/03 година Недвед игра зад нападателите Давид Трезеге и Алесандро Дел Пиеро. Звездата на чеха блесна най-ярко в четвъртфиналите, когато той участва в два от трите гола при отстраняването на Барселона с общ резултат 3:2.
Чехът направи и паметен мач на полуфинала-реванш срещу Реал Мадрид, когато в Торино вкара красив гол за крайното 3:1. Това беше и двубоят, който сложи Недвед в сметките за "Златната топка".
Тук идва разликата. Анри така и не успя да изведе Арсенал до исторически значими вечери в Шампионска лига в осемгодишния си период. Във въпросния сезон Тиери вкара осем гола в турнира, но "артилеристите" не успяха да преминат втората групова фаза. Загубиха само веднъж в шест мача, но останаха зад Валенсия и Аякс, които след това безславно отпаднаха на четвъртфинал.
Анри беше в сметките и през следващия сезон na "непобедимите", когато с Арсенал спечелиха титлата във Висшата лига без нито една загуба, а той вкара 30 гола. Тогава обаче отличието отиде за Андрий Шевченко само заради головете му в Серия "А" и съответно шампионската титла. Във въпросния сезон освен Анри бяха пренебрегнати още европейския шампион Деко (9 гола и 25 асистенции с Порто) и вездесъщият Роналдиньо (18 гола и 10 асистенции с Барселона).
В тези два сезона възникна един конкретен въпрос - беше ли ограбен Тиери Анри? Всеки може да има своето тълкуване. Французинът беше уникален играч, но е факт, че не успя да прехвърли успехите на вълнуващия тогава Арсенал и на европейската сцена.
До днес обаче стои противоречието дали спечелване на даден турнир трябва да е основният фактор за спечелване на индивидуално отличие.