10-те най: Значими оттегляния от футбола през 2022-ра

13:42 | 5 януари 2023 | Редактор : Жаклин Михайлов 2 3413 Снимка: AP/БТА

Изтеклата 2022 година бе изключително динамична и нестандартна с проведеното в необичайно време световно първенство. Спечелените трофеи и личните триумфи на най-големите съвременни звезди във футбола напълно затъмниха една сантиментална фаза, наречена "край на кариерата". През миналата година "Време е да си вземем сбогом" с Андрея Бочели и Сара Брайтман не звуча прочувствено в чест на нито един напускащ футболен гладиатор. Нямаше трогателни сцени като вълнуващото изпращане на Франческо Тоти. Нямаше и сълзите и сподавените думи на Бастиан Швайнщайгер. Нямаше и от незабравимите мигове с последните мачове на легенди като Паоло Малдини, Франко Барези, Алесандро дел Пиеро.

Още по темата

Но и през 2022-ра си тръгнаха доста големи футболисти, които заслужават да бъдат уважени в моята рубрика.

Те ни възхищаваха дълги години със своето невероятно майсторство и трябва да станем на крака, за да ги изпратим с продължителни аплодисменти.

1. Франк Рибери може би е най-голямото име, което най-накрая каза "край" на 39 години. Защото "Белязания" вече го направи веднъж в Мюнхен, когато "Алианц арена" скандира френетично за него и Ариан Робен. Но за разлика от Робен, краят при Рибери се отложи с доста години и ето, че все пак той намери мотив да изиграе последния си мач с екипа на италианския Салернитана.

Рибери планираше да направи почетна обиколка през май тази година с края на сезона, но контузия предреши нещата още през октомври. Франк игра за много клубове, но най-благодатното време за него бяха 12-те години в Мюнхен с екипа на Байерн и 23-те спечелени трофеи. В националния отбор на Франция хвана "междинката" и остана само със сребърния медал от световното в Германия през 2006.

Рибери бе три неща - бързина, техника и битка. Те го направиха футболист от световна класа.

2. Карлос Тевес е почти като близнак на Рибери с уточнението, че той приключи с футбола само на 38 години. Но и на неговото лице имаше огромен белег, получен вследствие на изгаряне в детските му години. Но не с белега, а с характерния за него напорист стил ще останат спомените ни от Карлитос.

Не са много аржентинците, които толкова лесно са се приспособявали към трудностите с адаптацията в най-силните европейски първенства. Тевес го направи в Уест Хем, Манчестър Юнайтед и Ювентус, като навсякъде беше по неговия особен начин лидер на тима. Не беше типичният нападател, който виси очаквателно около наказателното поле, а си търсеше упорито позиция и не беше егоист при отбелязването на гола. Много контактен футболист и е цяло чудо, че оцеля на високо футболно ниво до почти пределна възраст.

Карлос Тевес

Getty Images

3. Гари Кейхил също сложи край на шоуто през изминалата година. И той можеше още, но не намери смисъл да го прави след като навърши 37 години. Кейхил ще бъде запомнен най-вече като централен защитник на Челси, където играеше в дует с Джон Тери. Колекцията му от трофеи като играч на "сините" е внушителна, а също така изигра и впечатляващите 62 мача с фланелката с "трите лъва".

Кейхил не внушаваше доверие с ограничените си технически възможности, но това усещане беше привидно, защото всъщност той беше най-сигурния сегмент в защитата на Челси и Англия. По модерните стандарти работата му с топката би предизвикала дълбоки резерви, но пък съперниците му съзнаваха, че почти не съществува метод с който може да бъде преодолян. А при играта с глава, той просто беше един от най-добрите в света.

4. Лоран Кошчиелни за разлика от Кейхил беше на "ти" с техниката, но добрите умения с топката често го подвеждаха и му създадоха репутация на хазартен централен защитник. Но нивото му на футболна култура бе толкова високо, че фаталните грешки бяха пренебрегвани дори от взискателния Арсен Венгер. Но пък и от другата страна може да има претенции, защото Кошчелни попадна в сухия период на Венгер и не спечели нито една титла с Арсенал.

Лоран приключи с футбола на 37 години без нито един шампионски медал в дългата си кариера. С доста купи и сребърно отличие с Франция от Евро 2016, но без нито едно злато. Привържениците на Арсенал ще останат с добри чувства към него, но никога няма да го изравнят с другите французи като Тиери Анри и Патрик Виера.

Джон Оби Микел

Снимка: Getty images

5. Джон Оби Микел приключи с футбола само на 35 години, но нямаше смисъл да отлага, защото последните му 5 години попадат в графата отчайващи. Най-добре е да запомним нигерийския опорен халф единствено и само със синята фланелка на Челси.

В лондонския клуб Оби Микел беше най-добрият дефанзивен халф в света, а модерния му стил създаде цяла армия негови добри и лоши копия. Няма играч на позицията на шестицата, който да не е откраднал нещо от нигериеца. Общо взето на терена той хвърляше огромна сянка между двете наказателни полета, а за него бе измислена и мантрата за "играча от бокс до бокс". Естествено всичките трофеи на Оли Микел бяха спечелени с Челси и те вероятно го правят най-успешния нигерийски футболист за всички времена.

6. Макси Родригес го изгубихме от поглед и се оказа, че той е бил действащ футболист до 41 годишна възраст. Симпатичното при него е, че започна и завърши на едно и също място - Нюелс Олд Бойс от град Росарио. Няма човек, който да не знае, че от същия клуб към Барселона е потеглил Лионел Меси.

Нищо чудно Макси да е бил вдъхновението на малкия Лео, който го е гледал наживо с екипа Олд Бойс. Естествено кариерата на Родригес е много далеч като успехи от тази на Бълхата, но 11 години в Еспаньол, Атлетико Мадрид и Ливърпул не звучат никак зле. И 12 години титуляр за Аржентина с 55 мача и 15 гола. И Макси остави своя отпечатък във футбола, и той се видя дори на първенството в Катар. В играта по фланга имаше много елементи от неповторимия стил на Родригес, който освен с всички останали аржентински добродетели, се отличаваше и с интелект.

7. Диего, но не Марадона също се задържа удивително дълго на терена. Но пък намери най-добрия начин да си вземе сбогом с великата игра.

През октомври заедно с неговия Фламенго той вдигна последния си трофей - Копа Либертадорес. Диего завърши славния си път като футболист на 37 години с репутацията на изключителен виртуоз с топката в крака. Но за да си най-добрият в Бразилия се иска много повече от виртуозна техника. Диего записа доста мачове за Бразилия, но никога не успя да стигне до "първа цигулка". Така и не надскочи сянката на Кака. Но в многобройните клубове за които игра, се превърна в легенда. Със сигурност феновете на Вердер и Волфсбург са го причислили към идолите си. Стилово Диего може да бъде поставен сред най-добрите образци на класическата десетка. Но нещо не му достигна да стане велика десетка, каквато беше например Зико.

Арда Туран

Снимка: Getty Images

8. Арда Туран, който беше в Атлетико заедно с Диего, вече не е действащ футболист и едва ли някой ще остане учуден от този факт. Просто нямаше смисъл да заблуждава другите, а и себе си, че все още може нещо да покаже на 35 години.

Но преди десетина години Арда Туран бе впечатлил дори Барселона, които го привлякоха да партнира на Меси и Луис Суарес. Твърдението, че той трябваше да замести Шави сега изглежда смехотворно, но бе различно през 2015-а година, когато направи бомбастично преминаване от Атлетико Мадрид в Барселона. И това сложи край на илюзията. Арда изигра твърде малко мачове и вкара твърде малко голове. И започна периода в неговата кариера "вземи го ти". Взеха си го в Турция, но той не успя да възстанови и малка част от уменията си. Но ако някой го е забравил, ще направя сравнението с един футболист, който наскоро гледахме в Разград - Набил Фекир от Бетис. И двамата могат да матират с каскада от финтове цялата отбрана на противника.

9. Гонсало Игуаин също се отказа от футбола само на 35 години.

А всички очакваха, че аржентинският централен нападател ще осребрява репутацията си на голаджия поне до 40. Игуаин е футболистът, който липсваше на Аржентина на световното първенство в Катар, това е най-точната му характеристика. Най-силният и влиятелен централен нападател на Аржентина след Габи Батистута. 75 мача, 33 гола и само сребърни медали от Мондиал и Копа Америка.

На клубно ниво игра в Реал Мадрид, Наполи, Ювентус. Вкарваше много, но не достатъчно, за да задоволи огромните претенции на феновете. Гледаха се слабостите му, а не видимите добри страни. Но мълчаливецът подминаваше критиките и продължаваше напред. Накрая остави неповторимата си следа, която поне футболните ерудити ще помнят.

Виж още След 2-месечно пенсиониране: Пике се завръща във футбола, ще се самоназначи

10. Жерар Пике е последният спомен на велик футболист, който казва сбогом на играта през 2022-ра. В интерес на истината го направи при доста тъжни обстоятелства и дано в Барселона все пак намерят за необходимо да го изпратят подобаващо със специален мач в негова чест. Накратко и завинаги Жерар Пике остава като една от много емблеми на великата испанска футболна армада. Покорила всички върхове на планетата.

В добавка покорителските му мисии бяха придружени и с огромен брой успехи с Барселона.

Пике вероятно е спечелил толкова трофеи, колкото всички останали в десетката с изключение на Рибери. Футболният му стил може да бъде вкаран само в едно определение - централен защитник, който играеше като халф. Топката минаваше безброй пъти през него и той поставяше началото на почти всяка атака на Барселона и Испания.

Грешките му бяха прекалено видими, защото от тях следваха голове. Но с Пеп Гуардиола, който го смята за най-добрия защитник с когото е работил, не може да се спори.