20 години след Непобедимите: Има ли прилики между онзи и сегашния Арсенал?
Отборът на Артета изглежда, че ще е само на точка от легендарния тим от 2004 г.
Преди точно 20 години феновете на Арсенал изживяха някои от най-щастливите си мигове, защото изпитваха опиянението от това любимият им отбор да е шампион. И то по безапелационен начин.
През 2004 година онази "артилерия" на Арсен Венгер пренаписа историята на Висшата лига, като спечели титлата без да загуби нито един мач. Подобно нещо в английския футбол след основаването на сегашната дивизия през 1992 година не се е случвало.
Арсенал от 2004 година беше особено харизматичен отбор, по който милиони по света се влюбиха заради легендарния мениджър, структурата на състава и суперзвездите. Този отбор получи прозвището Непобедимите (Invicibles), след като не загуби нито един от 38-те си мача във Висшата лига. 26 от тях бяха спечелени, а в 12 завършиха наравно.
Съставът
Непобедимите играха обикновено в схема 4-4-2 и по-рядко 4-2-3-1, когато Денис Бергкамп се дръпваше назад, за да действа като типична десетка. Макар да направи 12 равенства, този тим беше запомнен с вълнуващата си атакуваща игра, водена от френския гений на Тиери Анри. Въпросният беше в пика на кариерата си и в последствие бе ограбен в класацията за "Златната топка" за сметка на Павел Недвед. Партньорът му в нападение Бергамп беше в залеза на кариерата си, но без да е загубил своето магическо движение и визия към играта.
На левия фланг действаше друг французин в лицето на Робер Пирес. Той също достави голяма част от головете, като отбеляза 14. На другия фланг беше шведът Фреди Люнберг - човек с неизчерпаема енергия и важна фигура за големите мачове. Това обаче в най-голяма степен важеше за сърцето на халфовата линия и капитан на отбора Патрик Виейра. Неговият партньор Жилберто също беше натоварен основно с дефанзивни функции, което означаваше, че всичко в атака лежеше на плещите на четиримата пред тях.
Защитната четворка на Ашли Коул, Коло Туре, Сол Кембъл и Лаурен си остава една от най-сигурните в историята на Висшата лига, а последна преграда беше вратарят Йенс Леман.
Със своите 30 гола Анри е ключовата фигура на Непобедимите, като пикът му във Висшата лига в рамките на един сезон може да бъде сравнен само с този на Кристиано Роналдо. Естествено, величия на гола като Алън Шиърър, Уейн Рууни, Роби Фаулър и Хари Кейн са сред най-големите, но техните постижения се разгърнаха в много по-голям период. В онзи конкретен Анри беше от друга планета. Партньорството му с Бергкамп е пример за бърз, умен и техничен футбол, превърнал се в кошмар за противниковата отбрана.
Имаше ли мачове, които потенциално да провалят съвършенството?
Арсенал спечели онази титла сравнително комфортно, като основните конкуренти бяха Челси на Клаудио Раниери и Манчестър Юнайтед на Сър Алекс Фъргюсън. "Сините" от Лондон завършиха втори на 11 точки, а "червените" трети на цели 15.
Истински впечатляващото обаче е, че в нито един мач Арсенал дори не беше близо до това да загуби. В повечето от тях, дори при равенствата, "артилеристите" повеждаха след много силен начален натиск и чак след това бяха изравнявани, понякога в последните минути. Чисто статистически нямаше мач, в който бъдещият шампион да трябва да изравнява резултата или да обръща в края. Това е особено впечатляващо в контекста на желанието и честите случаи, в които английските отбори подчиняват хегемоните. Ако ще и да е само в един мач.
Лондончани можеха да постигнат далеч повече победи, но в края на сезона заиграха по-предпазливо с мисъл и за опазване на статута си на непобедими. Пет от общо 12-те равенства дойдоха в последните девет кръга. Преди това Арсенал беше влязъл в серия от девет поредни победи, включително и над директния конкурент Челси на "Стамфорд Бридж".
Архитектът на успеха
В онзи сезон Арсен Венгер окончателно бетонира легендарния си статут на "Хайбъри", в последствие и "Емирейтс". Френският наставник пое клуба през 1996 година и вече на два пъти беше вкусвал шампанското на триумфа във Висшата лига - през 1998-а и 2002 година. В тази през 2002 година загубите бяха само три, като отново зад триумфа стоеше гения на Тиетри Анри с 24 гола. Съставът беше подобен с малки разлики - Силвен Вилтор в нападение, Рей Парлър в халфовата линия, Мартин Киоун в отбрана и Дейвид Сиймън на вратата. Стилът обаче беше подобен.
Така че Венгер вече беше изградил сплав от победители, а следващата стъпка се оказа сезон без загуба. Французинът не само стоеше зад този грандиозен успех, но и вдъхнови много промени във Висшата лига - различен подход в тренировките, физическата подготовка и дисциплината. В онова време останалите мениджъри взаимстваха от идеите му, като изключение не направи и великият Сър Алекс.
Най-голямото богатство на Венгер беше, че той успя да направи никому известни играчи звезди от световна класа. Познанията му на френския и африканския пазар бяха забележителни. Привлеченият за 150 хиляди паунда Коло Туре е достоен пример, а също и Люнберг, взет от шведски клуб за едва 3 милиона.
Паралелите със сегашния Арсенал
От времето на Непобедимите "артилеристите" никога не са били толкова близо до титлата, колкото са сега. Да, през миналия сезон те завършиха на второто място, но на този етап от сегашния вече нямаха шанс за трофея. Особено след загубата в директния мач с Манчестър Сити с 1:4 в края на април.
Сега Арсенал на Микел Артета при оставащ един мач има все още реална възможност да е шампион, макар това да минава през грешна стъпка на "гражданите". Тази вечер Сити гостува в отложен мач на големия враг на "артилеристите" Тотнъм и се очаква да не сгреши. В противен случай ще станем свидетели на митологичен момент в историята на Висшата лига заради съперничеството между Тотнъм и Арсенал.
Приликите с Непобедимите обаче не са много, като разликите са далеч повече. Арсенал на Артета не разчита на суперзвезди като Анри, Бергкамп или Виейра. В сегашния състав също може да се отличат ключовите играчи, но Мартин Йодегор, Букайо Сака, Деклан Райс и Уилям Салиба не са футболисти, които някой преди две години си е представял, че могат да направят Арсенал шампион.
Другата разлика е, че настоящият тим обича да громи съперниците си и играе за победа на всяка цена, без стратегически и предпазливи равенства. В случая и няма друг избор заради безпощадния отбор на Пеп Гуардиола. В хода на сезона Арсенал има три победи с 5:0 и две с 6:0. При Непобедимите такъв резултат се получи само веднъж - 5:0 над Лийдс с четири гола на Анри. В останалото време хората на Венгер биеха преимуществено с един или два гола разлика.
27-те победи на Арсенал през този сезон вече биха рекорда на шампионския тим на французина, а Артета отчете това като "писане на история", тъй като е рекорд в 130-годишното съществуване на клуба. Според испанецът евентуална титла на Сити не променя статута на това постижение. Ако лондончани бият Евертън в последния кръг, ще са само на една точка от актива на Непобедимите - 89 срещу 90.
Приликата на отборите на Артета и Венгер е, че те изградиха състав от играчи с манталитет на победители. Ако сегашният Арсенал не стане шампион, това ще е само заради наличието на твърде силен конкурент в лицето на Сити. От същото обстоятелство си и изпати и Юрген Клоп в Ливърпул, макар да успя да спечели една титла. Сега Артета заслужава същия кредит на доверие, защото изцяло промени перспективите за отбора от "Емирейтс". Иронията е, че школовката му дойде като помощник на сегашния му най-голям конкурент - Гуардиола.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}