17-11-2017 20-11-2018

65 години по-късно: Легендата не умира, а Цветята на Манчестър не увяхват

6 февруари е специален ден не само за Юнайтед и не само в английския футбол

12:02 | 6 февруари 2023 | Автор : Динко Гоцев 1 3692 Снимка: Getty Images

6 февруари не е обикновен ден в град Манчестър. Не е и за английския футбол, нито за европейския. Една от най-големите трагедии в историята на играта се случи на тази дата преди 65 години, а и днес, както обикновено, любимият спорт на планетата ще сведе глава за Бебетата на Бъзби.

През 1958 г. на 6 февруари самолетът с играчите на Манчестър Юнайтед не успява да излети от пистата на мюнхенското летище, забива се в сграда наблизо и се запалва.

Загиват 22-ма, от които седем са футболисти на тима - Джеф Бент, Еди Коулмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Лиъм Уилън и капитанът Роджър Бърн. След 15-дневна битка между живота и смъртта си отива и Дънкан Едуардс - сърцето и душата на отбора, който приживе и посмъртно, а и до днес, си остава Бебетата на Бъзби.

Мат Бъзби, мениджърът на този тим, както и бъдещата звезда на Юнайтед и Англия сър Боби Чарлтън, оцеляват. Трагедията е огромна, само двама от загиналите играчи са на възраст над 25 години. Това е тим, който е на път към големи дела, но не е писано да ги извърши с Дънкан Едуардс и останалите. Те остават завинаги на път за връщане към дома след европейското гостуване на Цървена звезда в Белград.

Последният разбор на сър Мат Бъзби с този тим - в деня на мача срещу Цървена звезда в Белград, 5 февруари 1958 г.

Снимка: Getty Images

Самолетът спира за презареждане в Мюнхен, но не стига до Англия.

Класирали са се за полуфинал в Купата на шампионите срещу Реал Мадрид, настроението по пътя е приповдигнато... Тогава съдбата се намесва.

Това е страхотен млад тим, който застрашително върви към статута на доминант у дома и на континента.

Виж още Само смъртта можеше да спре Дънкан Едуардс

Спечелил е предишните две първенства на Англия поред, няма загуба в 11-те си последни мача преди Мюнхен.

Пет дни преди катастрофата бият с 5:4 в изключителен мач Арсенал като гост. Но в пламъците на летището Бебетата на Бъзби вече ги няма - в 15.04 ч английско време (16.04 ч местно) на 6 февруари, смъртта се оказва непреоделим съперник.

Наред с повечето от отбора от млади и надъхани момчета, загиват и треньорите Том Къри и Бърт Уоли - асистентите на Бъзби. Отиват си и членове на екипажа на самолета, журналисти, секретарят на клуба Уолтър Крикмър...

От оцелелите двама никога повече не играят - Джаки Бланчфлауър и Джони Бери.

Останалите се връщат на терена в един или друг момент - Чарлтън, вратарят-герой Хари Грег, който вади съотборниците си от горящия самолет, Бил Фоулкс, Кени Морганс, Албърт Сканлън, Денис Вайълет и Рей Ууд.

Двама от оцелелите - Кен Морган и Боби Чарлтън, пият чай в мюнхенската болница

Снимка: Getty Images

Всички те, без сър Боби Чарлтън, вече са покойници. Последен си отиде Грег през 2020-а. Мат Бъзби почина преди 28 години.

На стадион "Олд Трафорд" почитта към Бебетата е огромна. Часовникът край мемориала на трагедията е спрян на 15.04 часа.

Там е и слоганът: "До 6 февруари 1958 г. Юнайтед бе отборът на Манчестър. След смъртта на Бебетата на Бъзби, тимът прикова вниманието на целия свят."

Цветята на Манчестър - така пък ги нарекоха феновете и транспарант с тези думи виси на всеки мач от "Стретфорд Енд", трибуната с най-гласовитите привърженици на "дяволите". Никога не увяхват тези цветя, защото споменът за тях е вечен.

Почитта към случилото се на 6 февруари преди 65 години - също.

Това е една от най-големите трагедии във футбола, редом с тези на Гранде Торино девет години по-рано, със случилото се с тима на Замбия през 1993-а или онзи ужас с бразилския отбор Чапекоензе от 2016-а.

Юнайтед спечели Купата на европейските шампиони за първи път точно 10 години след трагедията в Мюнхен.

Април 1958 г. - съставът на Юнайтед за финала за Купата на ФА срещу Болтън. Оцелели от катастрофата в този състав са Хари Грег, Боби Чарлтън, Денис Вайълет и Бил Фоулкс.

Снимка: Getty Images

Бъзби водеше отбора, а Чарлтън бе на терена. Нямаше ги звездата Дънкан Едуардс, капитанът Бърн и Еди Коулмън, любимецът на феновете Томи Тейлър...

Но те не бяха забравени и тогава, не са забравени и днес.

Легендата за Бебетата на Бъзби няма да угасне, докато има футбол.

Както и Цветята на Манчестър няма да увяхнат. Не, и докато този град го има.