17-11-2017 20-11-2018

Африканският феномен: Една от най-бедните страни се превърна в сила в колоезденето

Малката Еритрея е сред основните сили в този спорт

16:16 | 21 май 2023 3 4745 Снимка: Getty images

Има нации, които винаги свързваме с един конкретен спорт, а като примери веднага изникват ръгбистите на Нова Зеландия, бегачите на Кения или спринтьорите на Ямайка.

В този ред на мисли едва ли в съзнанието на някого ще изскочи малката и твърде непозната страна Еритрея. Всъщност едва ли има много обстоятелства и причини именно разположената на брега на Червено море страна да изниква в нечие съзнание, докато не дойде някоя от големите колоездачни обиколки.

Страната може да се нарече спортен феномен, защото черпи световната си слава не с голямата любов на цяла Африка - футбола, не със сериозно развития в съседен Судан баскетбол, нито с раждащите се в съседна Етиопия бегачи от световно ниво.

Еритрея си има своя нетипичен за целия континент спорт, който приема като истинска религия, а именно шосейното колоездене.

Трябва да уточним, че макар в последните години географията на този спорт да се увеличава, той продължава да е силно доминиран от няколко конкретни нации като Франция, Белгия, Нидерландия и Италия. Бърз поглед през списъка с участници на всяка голяма обиколка ще ви убеди, че именно тези страни съставляват огромна част от групата. Към тях добавяме испанците и германците, които също имат солидна група, докато останалите нации се радват на по един или двама участници.

И на фона на тази ограничена география и доминация откъм бройка на големите сили в спорта, във всяко елитно състезание стана традизионна появата на няколко имена срещу непознат флаг с три хоризонтално разположени триъгълника - зелен, червен и син.

Става дума именно за феномена Еритрея, който напук на всякаква логика се превръща в неизменна част от професионалното колоездене.

Снимка: Getty images

Да започнем от там, че колоезденето е спорт без каквито и да е традиции и развитие в Африка. Подобно на зимните спортове, където поне имаме обективни климатични прични.

През години неизменно в групата на големите състезания е имало представители на ЮАР, но внасяме важното уточнение, че всеки един от тях дори и към днешна дата е африканер. Наследник на нидерландски заселници, който носи в кръвта си традициите на спорта, който е най-силно развит именно в земята на дедите му.

Първите цветнокожи африканци в професионалното колоездене, а и единствени и до днес идват именно от малката Еритрея.

Страна, която с територия сходна с тази на България и с население от около 5 милиона души е сред най-малките в Африка, а Индексът за човешко развитие й отрежда 16-о място в света, но отзад напред.

Изолирана страна, която заема челни места по бедност, също така е една от най-слабо посещаваните в световен мащаб, но пък страна с лице пред света, изразяващо се на две колело.

Цялата история на това как Еритрея се превръща в сърцето на африканското колоездене започва с колониалния период, когато тази територия е под контрола на Италия.

В началото на миналия век местните управници решават, че в разполагащата с нулева инфраструктура Еритрея ще им бъде доста по-лесно, ако се снабдят с велосипеди от родината. И така с кораб през 1905-а пристига първата доставка, а италианците започват да ги използват за придвижване из цялата столица Асмара.

Embed from Getty Images

Непознатите до този момент машини бързо грабват вниманието на местните, а постепенно доста от тях започват да карат захвърлени по една или друга причина от италианските им управници колела.

Няма как да знаем това като факт, но не би било изнендващо, ако в онези години Асмара е било единсвеното място в Африка, където дота хора са обикаляли с велосипеди, които за разлика от днес изобщо не са били достъпни превозни средства.

Историята на Еритрея и колоезденето е толкова сериозна, че първите официално регистрирани състезания в страната датират от 1930-а. Почти вековна история, вдъхновена от вече набиращите популярност по онова време обиколки на Франция и Италия.

Разбира се, в началото състезанията на африканска земя са територия само за италианците. Нищо изненадващо за времената, в които ръгби в ЮАР са играели само белите, а спортът в световен мащаб изобщо не е бил толкова глобализиран като днес.

И докато народите имат своите легенди и песни за смели воини и велики царе, то възпят национален герой на Еритрея е Гебремариам Гебру, който през 1939-а не само е допуснат да се състезава срещу италианци, но ги побеждава в разгара на фашисткия режим в страната колонизатор.

Колоезденето бързо се превръща в голямата любов на тази страна, а когато след войната хилядите италиански войници и работници си тръгват, оставените от тях велосипеди автоматично стават притежание на местните, които и до днес не слизат от тях.

Embed from Getty Images

Любопитен факт е, че тък като местният език тигриня няма дума за велосипед, и до днес в Еритрея официално използваната дума е "бициклета" от италиански.

През 1960-а осем еритрейци, но под етиопски флаг заради окупацията на родината им, се превръщат в първите цветнокожи африкански представители в олимпийското колоездене. Това се случва символично на игрите в Рим.

Дори в дългите десетилетия на граждански войни и политическа нестабилност, местните разказват, че не е имало седмица без някой участък в страната да е затворен, защото там се провежда местно колоездачно състезание.

Ако сте чували историите как във високите плата на Кения и Етипоия, където се раждат най-великите бегачи на света, местните бягат непрестанно - до училище, до нивата, до съседното село или просто за удоволствие, то нещо подобно се случва и в Еритрея, но вместо на два крака, местните го правят на две колела.

Ежегодната колоездачна обиколка на страната е момент, в който целия живот спира и интересър на нацията е насочен само към надпреварата, а страната бързо се превръща в тотален хегемон на континента.

Професионалното колоездене няма дълга история на Черния континент. Тя е на две десетилетия, в които хефемонията откъм титли е изцяло на Еритрея. Всъщност за 18 континентални шампионата, единствените цветнокожи представители на подиума са били именно еритрейците.

Снимка: Getty images

Всичко това насочва все повече погледи към Еритрея, а в последните години доста европейски треньори и агенти започнаха да работят с месните аталанти, откривайки потенциална за една люпилня на таланти.

Професионалния начин на работа доведе до естествения ход на събития, а именно Еритрея да започне да прозивежда не само колоездачи в елита на спорта, но и хора, които печелят етапи и състезания.

Всъщност до появата на феномена Тадей Погачар на сцената и словенския бум в спорта, Еритрея бе страната с най-много професионални победи в колоезденето на глава от населението за последното десетилетие.

Първият огромен пробив дойде през 2015-а. Тогава Даниел Теклехайманот и Мерхави Кудус се превърнаха в първите цветнокожи африканци, взели участие в "Тур дьо Франс". Те не просто участваха, а в продължение на четири етапа Теклехайманот носеше фланелката за най-добър катерач в Тура.

Снимка: Getty images

Нов знаков момент за цяла Еритрея дойде преди година, когато актуалната звезда на местното колоездене - Биниам Гирмай, спечели десетия етап от "Джиро д'Италия".

Исторически миг в първа значима победа на цветнокож африканец, която обаче завърши с куриоз, защото при отварянето на шампанското, Гирмай изстреля тапата право в своето око и след сериозния оток бе принуден да прекрати участието си.

23-годишният африканец също така спечели престижната класика от Гент до Вавелгем, а след няколко месеца се очаква да е основният човек в тима на "Интермарше" в "Тур дьо Франс".

И макар Бирмай да е звездата на еритрейците, то в професионалното колоездене вече бройката им е доста солидна, като няма нищо случайно, че страната е на 15-о място в световната ранглиста.

16-ата най-бедна държава в света, е 15-а в спорт като колоезденето.

Ертирея е наистина феномен в този спорт, като напук на всичко продължава всеки ден да се буди и ляга с велосипедите.

ИЗБРАНО