17-11-2017 20-11-2018

Англичани срещу италианци на финал: Спомен за ужасна трагедия, скандали и едно Чудо

Спомен за Истанбул, "Хейзъл" и онзи незабравим сблъсък в Солун преди половин век

12:32 | 10 юни 2023 | Редактор : Динко Гоцев 2 1060 Снимка: Getty Images

Днес в Истанбул е финалът в Шампионската лига. Манчестър Сити - представител на английската Висша лига, ще спори с Интер - отбор от италианската Серия А.

Шампионска лига

И така отново имаме сблъсък на двете огромни футболни сили на континента, спорещи за това да са №1 в европейската игра.

Разбира се, Испания и Германия имат какво да кажат по темата, като само мадридският колос Реал е спечелил 14 пъти великата Купа с големи уши, но... цели епохи са белязани от английска доминация и италиански терор.

Думата може би не е подходяща, особено за съперничеството на англичани и италианци. Защото историята на финалните им битки е оцапана с кръв. А един от финалите - белязан с най-ужасната трагедия не само в шампионския турнир, но и във всички такива на континентално ниво.

Когато на финал за най-важния трофей в Истанбул се среща английски с италиански отбор, класиката просто е "написана в звездите". Преди 18 години пак бе така. Днес Манчестър Сити се изправя срещу Интер, а на 25 май 2005-а финалът на същия стадион "Ататюрк" бе Ливърпул - Милан.

И това, което се случи в онази вечер, остава незаличимо в историята на играта.

Абсолютният фаворит преди мача Милан поведе с 3:0 през първото полувреме.

Всичко трябваше да е напълно и безапелационно решено.

Виж още Уест Хем го направи! "Чуковете" взеха евротрофей, а Италия пак остана капо (Видео)

Но Ливърпул се върна от света на сенките, направи 3:3, а после би с дузпи.

Наричат го Чудото от Истанбул, а няколко анкети сред стотици хиляди фенове на континента го определиха за най-великия и паметен финал в цялата история на турнира.

Сега пак имаме английски тим и гранд от Милано, само че не червено-черен, а синьо-черен... Усеща се като сигурен шедьовър!

Още повече, че и пак имаме ярко изявен фаворит преди мача. Този път са англичаните, а не италианците, както бе преди 18 години.

Но историята на англо-италианската футболна клубна война не започва тогава. Нито пък ще завърши днес.

Само преди дни в Прага пак имаше кръв по терена, когато Уест Хем би Фиорентина за трофея Лига на конференциите.

Били Бремнър, капитан на Лийдс от 70-те, с Купата на Панаирните градове, спечелена през 1971-ва след два здрави сблъсъка с Ювентус

Снимка: Getty Images

Първият финал между двете огромни футболни нации на клубно ниво е през далечната 1961 г., когато Бирмингам и Рома си оспорват Купата на панаирните градове. В Англия първата среща завършва 2:2, а реваншът във Вечния град е лудост пред 60 000, като още в десетата минута се сбиват играчи, но се включват и двамата треньори - Луис Карниля и Гил Мерик. В. "Ла Стампа" нарича срещата "доста брутална", но Рома заслужено бие с 2:0 и вдига купата.

Десетилетие минава пред следващата англо-италианска среща на финал, но отново не в турнира на шампионите. Това е последният сблъсък за трофея на Панаирните градове, преди надпреварата да се превърне в Купа на УЕФА.

Лийдс и Ювентус са съперниците, а това вече са годините, в които понятието футболно хулиганство се е зародило - а Англия и Италия са двете държави, където това се е случило с най-бързи темпове.

Сблъсъците в Торино са по улиците, но и на трибуните, а мачът завършва 2:2. В реванша малцина италианци пътуват до Лийдс, а отборът им не успява да победи - 1:1, като с правилото за гол на чужд терен, англичаните печелят трофея.

Виж още 50-годишен спомен за един опорочен европейски финал

Две години по-късно идва една от най-скандалните случки в историята на евротурнирите. В Солун Милан бие Лийдс на финала в Купата на купите с 1:0, но двубоят е скандален. Реферът Христос Микас от Гърция свири ужасно, а английските играчи са бесни на решенията му. Стига се дотам местната публика да го освирка и замеря с предмети, а Лийдс да иска преиграване заради скандални отсъждания. Но резултатът остава такъв, а Милан е носител на трофея.

80-те носят нови класики в сблъсъка, но и те не минават без скандали. За съжаление, и оцапани с кръв.

През май 1984-а Рома играе финал за КЕШ на своя стадион в Рим срещу Ливърпул, като атмосферата е изключително враждебна, а десетки англичани са нападнати и ранени. Но отборът им не се предава и печели с дузпи на терена, за да вдигне четвъртата си купа на шампионите за 7 години. Отзивите обаче са много мощни, като УЕФА заплашва с наказание от по 1 сезон без евротурнири всеки, който не може да контролира феновете си.

А година по-късно нещата излизат напълно от контрол...

На 29 май 1985-а финалът за купата на шампионите е в Брюксел, а за него се класират Ливърпул и Ювентус. И е ясно - мирише на неприятности и хулиганизъм, в светлината на събитията от последните сезони, особено тези в Рим година по-рано.

В добавка някак двете публики се озовават една до друга на трибуните на стадион "Хейзъл" и ордите с англичани нападат италианците до тях. Стига се до срутване на огради, на една бетонна стена... И 39 жертви.

Това и до днес е най-тежката трагедия в европейски мач, при това на финал. Стартът на двубоя се забавя с няколко часа, а отборите чакат в съблекалните. Как изобщо им е разрешено и наредено да играят при гледката на линейката и телата около терена... Това остава загадка и днес.

Юве бие с 1:0 и за първи път е шампион на Европа.

На финала за КНК в Копенхаген през 1994-а Арсенал и Парма направиха един мач, който като игра няма да се запомни от поколенията. Но това бе първият сблъсък на най-голяма сцена на италиански с английски тим след наказанието, което британците получиха заради "Хейзъл". И пак - сблъсъци, близо двудневни безредици из столицата на Дания...

Арсенал показва гордо из лондонските улици Купата на носителите на Купи от 1994-а, спечелена във финала с Парма с 1:0

Снимка: Getty Images

Арсенал би с 1:0 и вдигна трофея.

И стигаме до новия век, в който Ливърпул и Милан си дадоха две срещи на финали в Шампионската лига. Единият в Истанбул от 2005-а остава паметен с развоя и изхода, дали му името "Чудо".

Две години по-късно вторият донесе реванш за "росонерите" с 2:1, като този път драмата не бе толкова паметна, но пък Епизод Две от една поредица си остава в историята като неизменна част от нея.

Това е - десет финала за над половин век европейски клубни турнири. Но такива, които оставят следа дълго след себе си. Къде с невероятни драми, като тази в Истанбул. Къде с трагедия и смърт - "Хейзъл".

Едно е сигурно.

Чакаме класика на "Ататюрк" довечера, защото финалите на англичани и италианци винаги се помнят.