На пръв поглед немислимо, но всъщност от неделя вечер - факт. Бундеслигата има шампион, който за първи път от 11 години насам не се казва Байерн (Мюнхен). И всъщност за първи път в историята си, простираща се повече от един век назад.
Името на този отбор е Байер (Леверкузен). В годината, в която ще честват 120 години от създаването си, "аспирините" най-сетне се отърваха от прозвището Neverkusen (б.р. - сами може да се досетите, след като никога не бяха печелили нищо) и реномето на неудачници, съпровождащо ги години наред.
Всъщност във витрината на Леверкузен има трофеи - една Купа на УЕФА от 1988-а, както и Купа на Германия от 1993-а. Но значително повече са вторите места - само в Бундеслигата те са пет на брой, Байер има загубени три финала за Купата на Германия, един за Суперкупата на страната, както и онзи в Шампионската лига, в който имаше българско участие в лицето на Димитър Бербатов. И в който Зинедин Зидан вкара един от най-красивите голове, за да качи Реал (Мадрид) за пореден път на европейския връх - през 2002-а.
ГАЛЕРИЯ ОТ РАДОСТТА НА ЦЯЛ ЕДИН ГРАД ВИЖТЕ ТУК >>>
А че Бундеслигата е първенството на Байерн - това го знае всяко хлапе. Баварците са рекордьор със своите 33 титли, като повече от половината (и по-точно 18 на брой), са спечелени от 2000 година насам. Тотална хегемония, която рядко бива нарушавана.
Под ръководството на Чаби Алонсо Леверкузен стана едва петият отбор, който не се казва Байерн (Мюнхен) и който съумява да спечели така жадуваната от всички в германския футбол Сребърна салатиера.
The moment Bayer Leverkusen entered Bundesliga history. Everything is like a dream#Bayer04 #BayerLeverkusen #Bundesliga #XabiAlonso pic.twitter.com/TwnGUvuqog
— Đình Trọng (@Tumo21991) April 15, 2024
Празненствата в неделя вечер бяха невероятни, феновете нахлуха на терена, а и няма как да бъде другояче, след като говорим за безкрайно чакане. Както вече бе споменато малко по-нагоре в текста - Леверкузен ще чества своята 120-годишнина на 1 юли. Купонът в града обаче няма да бъде безкраен, поне не за играчите, защото те трябва да се концентрират върху остатъка от сезона - където имат четвъртфинал в Лига Европа, финал за Купата на Германия и мисията да продължат серията си без загуба, простираща се в 43 последователни мача този сезон.
В 43 мача този сезон шампионите са спечелили 38 пъти и 5 са завършили при равен резултат. Вкарвайки 123 гола и допускайки едва 31. Последната им загуба е на 27 май 2023 година.
Победата срещу Вердер, която короняса клуба като шампион, постави и нов рекорд - най-дълга серия без загуба за начало на сезона в Бундеслигата (29 мача), оставяйки на заден план тази на Байерн на Гуардиола (28 през 2013/2014).
Само четири отбора са имали по-дълга серия без загуба в европейския футбол, но нито един от тях не е от Топ 5 първенствата на Европа. Става дума за Рейнджърс (44 мача през 1992/1993), Динамо (Загреб) (45, 2014/2015), Риека (45, 2016/2017) и Бенфика (48, 1963-1965).
И все пак - предлагаме ви някои кадри от радостта на цял един град, като същевременно ще припомним и кои са останалите отбори, които успяха да бутнат Байерн от трона през ХХI век. Борусия (Дортмунд) (на три пъти), както и Вердер (Бремен), Щутгарт и Волфсбург по веднъж.
The moment #BayerLeverkusen Leverkusen was officially declared the German League champion for the first time in the club's history, and the fans stormed the stadium.m pic.twitter.com/772MaKqNdX
— THE GLOBAL NEWS. (@THE_GLOBE_N) April 14, 2024
А сега в тази група попада и Леверкузен.
Борусия (Дортмунд) - сезон 2001/2002
"Жълто-черните" направиха заявка за нещо сериозно още преди сезона, когато платиха на ПАрма 25 милиона евро за Марсио Аморозо. Най-скъпият трансфер в германския футбол по онова време. Бразилецът застана в атака редом до чешката върлина Ян Колер, а в средата на терена блестеше Малкия Моцарт - Томаш Росицки. Треньор на Дортмунд в онзи сезон е Матиас Замер, който след брилянтна кариера като футболист, завоюва само едно отличие като наставник - точно тази титла с Борусия. А пък два кръга преди края Леверкузен отстъпва на Борусия в директен двубой и в крайна сметка завършва.... на втора позиция, само на точка от новия шампион.
Вердер (Бремен) - сезон 2003/2004
Превъртаме малко напред във времето, след като Байерн се връща на върха още през 2003-а. Симпатягите от Вердер (Бремен) стягат доста солиден отбор, в който като трансфери личат Валериен Исмаел от Страсбург, както и Юмит Давала, когото всички помнят от Мондиал 2002 най-вече заради прическата му. В предни позиции пък твори един пълничък бразилец, за когото се майтапят, че еднакво добре вкарва голове и яде хамбургери - Аилтон. Под ръководството на Томас Шааф тимът лети, Аилтон ниже 28 гола, а Вердер поема щафетата на върха в 16-ия кръг и не я изпуска до финала, а за капак на всичко оформя и дубъл, печелейки Купата на страната.
Щутгарт - сезон 2006/2007
Бившият отбор на Красимир Балъков не се наслаждава на възможно най-добрия старт на сезона, който ще се превърне в шампионски. Две загуби в първите три кръга не предвещават това, което ще се случи, а треньорът Армин Фе определя формата на своите като "тъжна". Обрат и победа с 3:2 срещу Вердер, вдъхновена от Марио Гомес, дава началото на серия от девет мача без загуба. А после идват и две победни серии (четири мача между януари и февруари) и финалния спринт от осем последователни победи от края на март до последния кръг, като "швабите" наваксват изоставане от 7 точки спрямо Вердер, за да ликуват като шампиони.
Волфсбург - сезон 2008/2009
С Феликс Магат начело и един от най-смъртоносните атакуващи тандеми в историята на Бундеслигата, "вълците" грабват първата си и единствена до днес титла. Един Джеко и Графите са неудържими напред, като реализират 54 от общо 80 гола в първенството за своя тим. 26 са за Джеко, а 28 за Графите, който става голмайстор на Бундеслигата. Звездан Мисимович пък дава общо 20 асистенции (13 от тях са към дуото) - комбинация, напълно достатъчна, за да прати отбора от града на Фолксваген на две точки пред Байерн (Мюнхен) в последния ден от сезона.
Борусия (Дортмунд) - сезон 2010/2011 и сезон 2011/2012
Единственият тим, различен от Байерн, който може да се похвали и с дубъл в периода на нестихващата баварска хегемония. Знаем кой е треньорът - Юрген Клоп, който в първата шампионска година лансира Шинджи Кагава и един тийнейджър, който се казва Марио Гьотце и само няколко години по-късно ще донесе световна титла на Германия. Борусия е с един от най-младите отбори в Европа, като в един момент разликата спрямо преследвачите от Леверкузен и Мюнхен е двуцифрена.
През следващия сезон Дортмунд остава без Нури Шахин, поел към Реал (Мадрид), но се появява достоен заместник - Илкай Гюндоган от Нюрнберг. А в нападение Роберт Левандовски завъшрва сезона с общо 30 гола.
"Жълто-черните" печелят с 8 точки аванс пред Байерн, като вдигат и Купата на Германия, но пък катастрофират още в групите на Шампионската лига, което вероятно им помага да се концентрират върху първенството.
В тези два сезона има и минимално българско участие - Димитър Рангелов изиграва един мач за отбора през 2010/2011, но следващия сезон е пратен в Енерги (Котбус), като в крайна сметка има един шампионски медал.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}