17-11-2017 20-11-2018

Белин оцеля в атентат, победи деня и стана "железен човек"

Бившият национал на Белгия не пожела да се откаже, макар че много биха го сторили

12:02 | 6 май 2023 | Редактор : Александър Сотиров 0 2196 Снимка: Getty Images

Могат ли три порции паста карбонара да спасят живота на 206-сантиметров човек, който през целия си живот е бил активен спортист на високо ниво? Вероятно първосигналният отговор би бил "не", но не и в конкретния случай. В който въпросният спортист, носещ името Себастиен Белин, лично потвърждава, че точно италианската вкусотия е изиграла важна роля в един от най-тежките му дни - онзи, в който не е бил сигурен дали ще ожиеве.

В сутринта 22 март 2016 година, когато се оказва на летището в Брюксел точно по време на една от двете терористични атаки в града, в които 16 души загиват, а бившият баскетболен национал на Белгия е един от над 300 ранени.

Предната вечер роденият в Бразилия спортист седи спокойно в ресторант и поглъща няколко чинии с паста. А 12 часа по-късно лежи на пода на летището, целият е в прах, панталоните му са разпокъсани и около него има локва от кръв.

"Спомням си само как паднах и бедрото ми избухна. Когато то погледнах, буквално костите ми стърчаха. После се огледах и видях тела на хора, части от тела на хора, чувах писъци...", казва бившият баскетболист, който в онзи момент е наясно, че оцеляването му зависи от следващите му няколко хода.

206-сантиметровият исполин е роден в Сао Паоло, но работата на баща му го отвежда на не едно и две места по света докато расте - В САЩ, Дания, Италия и за финал Белгия. Пробва не един или два спорта, в Италия е запленен от Цар Футбол, но в Белгия вече е дръпнал на ръст и на 13-годишна възраст приятелите му го подтикват да се пробва в баскетбола.

Останалото е история - играе за два различни елитни колежа в Щатите, а после следва 15-годишна кариера на професионалист в Европа.

Снимка: Getty Images

"Спортът е най-добрата класна стая в света. Всичко, което трябва да знаете за живота, може да научите там. Разбирате, че има много различни начини. Не само един правилен. Винаги има алтернатива", разказва вече 44-годишният бивш баскетболист и си спомня за един от научените в баскетбола уроци.

"Треньорът ми в Оукланд Грег Кампе винаги казваше - "Просто победи деня", споделя Белин и уточнява, че наставникът е имал предвид, че прекалено много спортисти се отнасят по миналите си успехи и не обръщат достатъчно внимание на настоящето и бъдещето.

А в онзи мартенски ден вече е наясно, че в следващия час и половина, след като се е събудил на пода на летището и неподвижен от кръста надолу, му предстои мач за най-важната титла. В която трябва да се справи с момента и да победи деня.

Моли някой от хората наоколо да вдигнат краката му на куфар, за да намали кръвотечението и прави импровизиран турникет от шал. Но кръвта все така тече, а времето му изтича. Не може да се движи, а също така и не трябва. Полицаите са категорични, че трябва да остане на място, докато отцепят периметъра и подсигурят остатъка от терминала. Но той е непреклонен. Техният начин не просто не е единственият. Не е и неговият. Не и ако иска да оцелее. Заявява им, че смъртта му ще тежи на техните съзнания и в крайна сметка убеждава служител на летището да го качи на количка за багаж и да го изкара от терминала. Тактиката му се отплаща и скоро е отвън, където пожарникари го карат моментално в медицински пункт. Изгубил е 50% от кръвта си, а след операция почти губи и левия си крак. Но все пак побеждава деня.

Прекарва три дълги, болезнени и самотни месеца в болничното легло. Трябва да се научи да ходи отново, след като са извадили парчета шрапнел от бедрото му. Метатарзалната кост на левия му крак е премахната заради инфекция. Но не спира да вярва в едно - че няма как да му отнемат и спорта.

"Обожавам да се движа и след толкова време на легло и новината, че ще бъда трудно подвижен в остатъка от живота ми, просто ми трябваше нещо, в което да се вкопча, за да остана фокусиран и положително настроен. Някаква крайност. За спортист, който е залагал предимно на къси и експлозивни движения, това бе, че трябва да се впусна в едно от най-трудните състезания в света откъм издръжливост", продължава Белин.

И така решава, че ще участва в Iron man състезание на Хаваите. Място, известно с влажността на въздуха, която затурднява още повече мераклиите да го завършат. Сам споделя, че за цялата си кариера вероятно е избягал не повече от 6 обиколки на лекоатлетическата писта, а пък за колоездение и плуване и дума не може да става.

Снимка: Getty Images

Но новото му предизвикателство е 4 километра плуване, 180 километра колоездене и цял един маратон бягане. Постепенно се подготвя и адаптира към новите си цели, като дори се сдобива със специални маратонки, които предотвратяват пришките на левия му крак - в който остава без особена чувствителност от коляното надолу.

COVID-19 го спира за първия опит на въпросното състезание в Кона, а след като металните части от костите му са премахнати, той успява да го завърши през октомври 2022-а. За 14 часа, 39 минути и 38 секунди. Шест години и половина, след като е победил онзи мартенски ден и е спечелил най-важната си победа.

"Резултатите никога не са били ключови. Целта бе да покажа на тялото и съзнанието си, че могат да се справят въпреки затрудненията. Не бях готов да приема това, че съм жертва. По-скоро съм оцелял и го дължах на хората, които загубиха животите си в онзи ден. И на страната си, гордея се, че съм белгиец", добавя Белин.

А по ирония на съдбата по време на участието му в Хавай, стратегията му за освежаване на силите за малко да му изиграе лоша шега. Не преценява добре кога точно трябва да приеме напитката с електролити и по средата на маратона е ударен от ужасна болка в стомаха, но все пак успява да завърши, въпреки хранителните проблеми.

И като заговорихме за храна - да се върнем към онзи 22 март, когато апетитът му на практика го спасява.

Без трите порции паста предната вечера, нивото на кръвната му захар вероятно щеше да бъде прекалено ниско, за да остане в съзнание. Щеше да остане при полицаите вътре в терминала, губейки още кръв. А може би и не само това.

"Историята за пастата ли? Имах срещи в Париж цял ден, а после се прибрах изтощен в Брюксел и на сутринта трябваше да летя за Ню Йорк. Исках единствено и само да спя, но един мой добър приятел, Грег, много държеше да се видим. Звъня ми четири пъти преди най-сетне да се съглася да вечеряме. Изядох толкова бързо първата паста, че ми донесоха още две. Ако той не ме бе убедил да се видим, вероятно щях да съм изпил чаша вода и да съм изял един банан преди полета за Ню Йорк. Не е само пастата, ако не бе настоятелността на приятел, който държи да ме види и ме обича, вероятно нямаше да съм тук", обобщава историята си той.

Смята, че важно е качеството, а не количеството. Както в живота, така и в спорта.

"В баскетбола никога не съм се вълнувал от статистиката си. Не бях топ атлет, но имах отдаденост към играта и дисциплина, а това са елементи, които са неизмерими. В живота е същото. Не можеш да измериш любов, страст, съпричастност и толерантност. Те са качества, а не количества", добавя атлетът.

А след като се изправя очи в очи с обвиняемите в организацията на терористичния акт, е сигурен в едно - знае, че е по-силен.

И не просто защото е завършил Iron Man състезанието в Хавай.