Десетте най-дълго оцелели треньори в мелачката на клубния футбол

90% от актуалните наставници са назначени след старта на 2022 година, а 99% - след 2020-а

Снимка: Getty Images

Десетте най-дълго оцелели треньори в мелачката на клубния футбол

90% от актуалните наставници са назначени след старта на 2022 година, а 99% - след 2020-а

15:20 | 22 март 2023 | Редактор : Жаклин Михайлов 6 3662 Снимка: Getty Images

Не е случайно, че сравняват треньорите във футбола с еднократни носни кърпички. Статистиката показва, че средната продължителност на престой на поста е шест месеца, докато преди половин век тя е е била 6 години. И тенденцията, по всичко изглежда, няма да бъде променена в условията на модерната игра. Хиляди добри професионалисти просто чакат уволнението, а след това "да им изпадне" следващата добра или не толкова добра възможност. Една дузина обаче се изправя срещу текучеството и настоява на сентенцията, че успехи се постигат с повече работни дни на едно място.

Още по темата

Най-доброто изключение от правилото са Юрген Клоп, който е от лятото на 2015 година в Ливърпул и Пеп Гуардиола от 2016 година в Манчестър Сити. И двамата постигнаха колосални успехи, но никой не е чул от тях, че искат да останат завинаги в английските си клубове.

Изследване показва, че 99 процента от настоящите треньори са назначени след 2020-а. Тоест, тези, които са изкарали над три години на актуалните си позиции, са направо нищожна бройка. Но все още има и такива, които твърдо са се заседнали на едно място.

1. Сериозната проверка показа, че най-дълголетният клубен треньор в Европа е Гурбан Гурбанов в азербайджанския хегемон Карабах. Гурбан Осман огли Гурбанов е на позицията от 2008 година, а това което ще учуди читателят е, че е роден на 13 април 1972 година. Кариерата му на футболист го превръща в местна легенда. Играе предимно за клубове от Русия и Азербайджан, а за националния отбор записва 63 мача и 14 гола. Приключва с активния футбол през 2006-а с екипа на Нефтчи и веднага става треньор на клуба от Баку.

Година по-късно обаче е привлечен от проекта Карабах и е там вече 15 години. За този период стана 8 пъти шампион и записа впечатляващите 139 мача в европейските турнири. Върха в кариерата му е класирането за групова фаза на Шампионската лига. Карабах попадна в група с Челси, Рома и Атлетико Мадрид и открадна две точки от последния тим.

2. Като говорим за Атлетико... Вторият най-дълго пребивавал на една и съща позиция е не кой да е, а Диего Чоло Симеоне. Той беше назначен 23 декември 2011 година за треньор на мадридските "дюшекчии" и в момента е най-скъпо платеният наставник в света. А ако ви учудва защо точно Чоло взима на година повече от 20 милиона евро, то причината е доста видима. Преди той да поеме Атлетико, клубът се бореше да не изпадне. А в следващите вече 12 сезона стана шампион на Испания два пъти, също два пъти финал игра в Шампионската лига, спечели Лига Европа и въобще - успехите са огромни и константни. Симеоне прави всичко по силите си Атлетико да не изпада от първата тройка в Ла Лига. Но пък не са малко и тези, които смятат, че оставането му в Атлетико стопира развитието на клуба. Едно е сигурно - в Испания си имат сър Алекс и той се нарича Мистер Чоло.

3. Само шест дни след като Симеоне е официализиран като треньор на Атлетико, анонимният Кристиан Щрайх поема временно немския Фрайбург. Във визитката на Щрайх към онзи момент има само работа в юношите и младежите на южния клуб. И едва ли някой е предполагал, че 12 години по-късно Щрайх ще е със статут на легенда. Но това е навик за Фрайбург, защото при тях също като цяла епоха се запомни Фолкер Финке, който без прекъсване изкара на поста 16 години между 1991-ва и 2007 г.

Ако продължим със сравненията, то май е време Щрайх да си вземе сбогом с Фрайбург, защото точно на неговите 57 години Финке напусна клуба. Но изглежда, че това няма да се повтори. Преди броени дни Фрайбург отпадна от Ювентус в ЛЕ, а им остана по-голямата цел - да играят в групи на Шампионската лига. Което ще бъде равно на чудо.

Кристиан Щрайх (Фрайбург)

Снимка: Getty Images

4. Тук следва лека изненада, защото в австрийската Бундеслига има треньор, който тази година чества десетгодишен юбилей на едно място. От лятото на 2013 година Томас Шилбербергер дерзае като старши треньор на Тирол. Както добре се знае този клуб мина през огромни премеждия и сега не е с особено големи претенции, особено при наличието на такъв хегемон като Залцбург. Преди много години Тирол беше Сваровски Вакер, а след това стана Тирол Инсбрук и преживя най-добрите си дни с три поредни титли. Но след това взе, че фалира. От 2002 година вече е Ватенер Тирол и нещата не вървят особено добре. Независимо че отборът е като асансьор между различните нива, работата на Шилбербергер се оценява добре и той не се притеснява за поста си. Някогашният посредствен футболист явно няма нищо против статута на среден треньор.

5. Френската Лига 1 има няколко знаменити примера за дълголетна и плодотворна работа на треньорите. Най-значимите имена в това отношение са Робер Ербин, оставил епоха в Сент Етиен и имал честта да работи с нашата легенда Георги Димитров - Джеки, както и легендарният рекордьор Ги Ру в Оксер. Но и сега имаме добър пример с треньора на Аячо Оливие Панталони, който е на позицията от 14 ноември 2014 година.

И столът му не се клати, дори от предпоследното място на Аячо в Лига 1. Но "червено-белите" се борят като лъвове и ще направят невъзможното да запазят мястото си в елита. На тяхна страна е лошата репутация на остров Корсика. Няма френски клуб, който да не ненавижда посещенията си там. Гологлавият Панталони, който има визуална прилика с Луи дьо Финес, е изключително колоритен. Той е легенда за Аячо както футболист и вече като треньор. Върхът на кариерата му бе промоцията през миналата пролет. Но се вижда, че морето изобщо не е до колене във френския елит.

6. Следва доста голяма дистанция във времето и стигаме до шестия по продължителност на своя престой. Но пък той е истинско явление в полския футбол. Името му е Марек Папшун и води Ракув Ченстохова от 2016 година. Но дори и този факт не е толкова впечатляващ на фона на следващия. Папшун става треньор на Ракув, когато те се подвизават в петото ниво на полския футбол. И започва стремително изкачване, което ще завърши с шампионска титла в Екстракласа през май 2023 година. Неизбежно е - отборът води убедително в първенството и скоро ще запише името си до грандовете Лех, Легия, Висла, Видзев. Изключително неординарният Папшун и роден през 1974 година, никога не е играл професионален футбол, а преди да стане треньор в Ченстохова, цели 10 години се подвизава по селските стадиони с аматьорски статут. Ракув вече има две купи на Полша, няколко участия в Европа, а най-доброто тепърва предстои. И между другото Папшун отказва всякакви предложения да смени клуба.

Джан Пиетро Гасперини (Аталанта)

Снимка: Getty Images

7. Следващия дълголетник е точно противоположното на своя колега. Едва ли има по-голям аристократ в калчото от Джан Пиеро Гасперини, който подписа на 14 юни 2016 година договор с "Богинята". Това е прозвището на Аталанта от Бергамо. А преди това Гасперини бе направил име с някогашното величие Дженоа. Характерно за този треньор е, че обича да участва в проекти и избягва грандовете, защото там при първата загуба си аут.

Изпита го на гърба си в Интер, където го изтърпяха само пет мача. А в Бергамо той е като крал - никой не може да го пипне. Малко известен факт е, че Гасперини през 1976 година става шампион на Италия с примаверата на Ювентус, където съотборник му е не кой да е, а самият Паоло Роси. И контактът със Златното момче явно е дал импулс на Джан Пиеро. С Богинята той създаде най-добрия период в цялата история на този среден за стандартите на калчото клуб. Обобщено - направи от Аталанта легитимен европейски клуб.

8. Към края на класацията се появява едно познато име, което имахме честа да видим съвсем наскоро в България. Стивън Брадли е начело на Шамрок Роувърс от 1 юли 2016 година и постиженията му остават незабелязани на Острова, като се пренебрегват дори какво прави в Европа. А то бе немислимо доскоро - класира "детелините" в груповата фаза на Лига Европа. Исторически връх за ирландския клуб, който в същата кампания победи Лудогорец с 2:1, след като преди това бе загубил в Разград с 0:3. Брадли е само на 38 години и цялата му кариера на треньор преминава на стадиона "Талат" в Дъблин. Три поредни титли, а четвъртата се смята за сигурна в края на 2023-а. А в Европа все по-малко отбори ще искат да играят с Роувърс. И е време в Англия да се сетят за тяхното момче, което може пък да се окаже нешлифован диамант.

9. В Нидерландия текучеството на треньорите е огромно, което се дължи не толкова на амбициозни президенти, колкото на добрата репутация на местните кадри. И в повечето случаи като направят добро впечатление, получават повишение в съседни и не съседни държави. Но в Ередивизи си имат дълголетник и той се казва Дик Лукен. 50-годишният наставник на малкото клубче Емен завършва седми сезон и по всичко изглежда ще си запази работата за следващата кампания. Лукен е от онази рядка порода треньори, които не са били професионални футболисти. Меракът му за треньор започва в Гронинген, където на различни постове остава до 2016-а. Статистиката на Лукен е три сезона в Ередивизе с най-високо класиране от 12-о място. Три изпадания във втора лига и една титла във второто ниво през 2022-ра. Постижения, напълно достатъчни да се чувства сигурен на поста.

10. От малкото нидерландско градче, към един от футболните центрове на Европа - Порто. И тук имаме голямо несъответствие. Португалия притежава най-добрите футболни мениджъри, а това по права линия отвежда към конвертируемостта на местните треньори. Флагманът е Жозе Мауриньо, но има поне още десетина световни марки. Но Серджо Консейсао не иска да се възползва от големите възможности за развитие зад граница и стои в Порто от 1 юни 2017 година. И независимо, че сезонът сега не е особено удачен, Серджо вероятно ще остане поне, докато не постигне нещо съществено в Шампионската лига. Огромен шанс имаше през тази кампания, но съдбата попречи на Порто срещу Интер в осминафиналите. Консейсао в тези шест години спечели многократно всички местни трофеи, но явно целта му е друга.

И ще си я преследва.