Десетте най: Значимите промени във футболното статукво през 2023 г.

Каквото и да се случи до края на сезона, той ще бъде запомнен с тектонични размествания

Снимка: Getty Images

Десетте най: Значимите промени във футболното статукво през 2023 г.

Каквото и да се случи до края на сезона, той ще бъде запомнен с тектонични размествания

08:41 | 18 февруари 2023 | Редактор : Жаклин Михайлов 0 1605 Снимка: Getty Images

Прието е да се мисли в посоката, че модерният футбол е преди всичко пари. На терена печели този, който има най-много финанси. И онези бедните роднини на Гаврош вече нямат шанс. Не е като едно време, когато Давид редовно побеждаваше Голиат на футболния терен. Примерите са безброй, но през новия век стана все по-трудно пластовете да се разместят. И генерално футболът се превърна в хегемония на онези, които са най-богати и като естествено продължение идват победите, титлите, купите.

Още по темата

Но сезон 2022-23 година е на път да върне поне част от романтиката на доброто старо време. Някога дори в България шампион е ставал Спартак от Пловдив или Локомотив от София. А и тогава грандовете не пускаха лесно шампионския жезъл. Новата тенденция стартира от Швеция през ноември миналата година. Шампион не стана Малмьо или някой от столичните отбори, а Хекен - третия по сила клуб от град Гьотеборг. Нещо като аналог на Марица Пловдив. Цели 82 години след своето основаване "осите" спечелиха титлата елитната лига на страната. И ще атакуват групите на Шампионска лига през лятото.

Но да изброим набързо къде в Европа нещата тръгнаха в неочаквана посока. В Англия, Италия, Германия, Франция, Нидерландия, Белгия, Дания, Полша, Румъния, Гърция, Кипър имаме коренно различна от предишни сезони ситуация. На някои места промяната вече е факт, на други се очертава люта битка на новото срещу старото. И е ясно едно - оставащите месеци от кампанията ще бъдат много интересни.

Снимка: Getty Images

1. В Италия вече на 99,99 процента имаме нов шампион и то такъв, който не е ликувал с титлата от 1990 година насам. Наполи е толкова далеч напред, а основните съперници са толкова отдалечени назад, че сякаш е въпрос на формалност "скудетото" да се озове на стадион "Диего Армандо Марадона". 33 години след като великият аржентинец вдигна за втори път най-ценния трофей на Апенините. Няколко пъти небесносините приближаваха максимално близо до целта, но едва през този сезон магията сработи. Спалети показа как се изгражда отбор-шампион. Махна старите звезди, създаде нови и тимът му е с класи над конкуренцията. Особено отчетливо това се видя в дербито срещу Ювентус, спечелен от бъдещите шампиони с 5:1. В Неапол обаче мечтаят за нещо, което и самият Диего Марадона не постигна. В края на сезона в тяхната витрина за първи път може да се озове и най-ценното отличие - Шампионска лига.

2. Нидерландската Ередивизе е огледало на немската Бундеслига. След преполовяване на дистанцията, цели пет отбора са в позиция да атакуват първото място. И още по-любопитно е, че това са всичките шампиони от новия век - Аякс, ПСВ, Твенте, Фейенорд и АЗ Алкмаар. Но някак в тази елитна компания се откроява точно АЗ-ет Алкмаар, както е правилно да се произнася. "Червено-белите" вървят на втора позиция, само на точка от лидера Фейенорд с който играят в събота от 22 часа. И този мач може да се окаже решаващ за крайната цел. АЗ-ет станаха шампион преди 15 години и лесно може да се досетите кой им беше треньор тогава - Луис ван Гаал. А сега ги води атрактивният Паскал Янсен и нищо чудно да запише името си в историята до това на големия Луис. На фона на доминацията на ПСВ и Аякс, който спечелиха 90 процента от титлите през последните 40 години, успех за клуб от стохиляден град ще е истинско чудо.

3. И ако задачата на Алкмаар е почти непосилна за изпълнение, то един доскоро напълно анонимен полски клуб е вече на крачка от целта. Ченстохова е стохиляден град от Южна Полша, който се гордееше със спортните успехи в моторния спидуей и волейбола. Но Цар футбол както добре се знае винаги взима връх над всичко и сега град Ченстохова тръпне в очакване на първата титла на своя стогодишен отбор Ракув. А само преди пет сезона Ракув стана шампион на полската трета лига. След това на втора, а през 2021 и 2022 вицешампион в най-високото ниво - Екстралигата на Полша. Чудото го извърши наставникът Марек Папсун, който прави нещо непознато в историята на футбола. Папсун е единица мярка за пълен анонимник. Не е бил професионален футболист, а кариерата му включва селски клубове от ниските дивизии. През 2015 става треньор на един нискоразреден клуб, който през 2023 ще стане шампион на Полша. И ще има шанс да играе с най-великите футболни клубове в света.

4. И от едната крайност към другата, защото класирането на Гърция се води от зеления гранд Панатинайкос. В случая с някога великия ПАО говорим за драма в особено големи размери. Ще го илюстрирам по следния начин - до края на миналия век титлите на двата вечни гранда на Гърция Панатинайкос и Олимпиакос бяха приблизително равни. А успехите в Европа бяха изцяло в посока на "зелените". Към днешна дата обаче Олимпиакос има 47 титли, а ПАО е само с 20. И няма как да е иначе след като през новия век "детелините" се добраха само два пъти до трофея. Стигнаха до позорно изпадане във втора лига, преминаха през финансов колапс, изостанаха на светлинни години не само спрямо враговете от Пирея, но и станаха неравностойни на АЕК, Арис и ПАОК. И през този сезон птицата Феникс се завърна. Опитният Йован Йованович буквално ги вдигна от гроба и те стартираха с 10 поредни победи. За съжаление изпуснаха много от парата и от огромния им аванс остана само една точка пред АЕК. Но кой знае, може и да са оставили най-доброто от себе си за финалния спринт. Все пък са четирилистни детелини и щастието ги съпътства.

Снимка: Getty Images

5. Крайно любопитна е ситуацията и в белгийската Юпилер лига. Първенството е равностойно и конкурентно, но на финалната права почти винаги ликува футболният Еди Меркс - ФК Брюж. Но се реализират и други опции, най-вече с участието на Гент и Генк. А най-големият белгийски клуб Андерлехт тъне в мизерия и се отдалечава стремглаво от времената на голямата си слава. През миналия сезон се случи нещо извънредно, на бала се появи Пепеляшка. Кварталното тимче от Брюксел Роял Унион Сан Жилоа най-нахално се задържа на първото място почти до края, но на финалната права бяха изпреварени от Брюж. Сега обаче нещата вървят в съвсем различно русло. Аналог на Наполи и Арсенал, в Белгия е Генк. Този клуб става регулярно веднъж на десет години шампион. И сега Генк е на върха, но остават още доста мачове, а най-сериозният конкурент е споменатият Сан Жилоа. Брюж изостана на 20 точки и връщане няма. Битката ще е между Генк и Сан Жилоа, и ще е безкрайно позитивно за футбола, ако миналогодишният вицешампион триумфира с титлата през май.

6. Непрекъснато се усъвършенства и върви по своя път към върха добре познатият и у нас АЕК Ларнака. Добре познат, защото отвъртя едно 7:0 (общ резултат в двата мача) на Левски преди няколко години. Любопитно е, че можеха да се срещнат и през миналото лято, а някои по-заможни левскари дори си запазиха хотелски стаи в прекрасния курорт Ларнака. АЕК Ларнака е обединен клуб от два други - Пезопорикос и ЕПА. Преди вече много години те са ставали по отделно шампиони на Кипър и имат европейска история с доста срамни резултати. АЕК Ларнака, който на градско ниво си съперничи с Анортозис и Неа Саламина, няма в своята близо 30 годишна история титла. А в последните няколко сезона се доближава и буквално докосва отличието. В този сезон АЕК се застоя на първото място, но битката с Апоел тепърва предстои. В Кипър има инвазия на руски капитали и два нискоразредни доскоро клуба се възползваха от това обстоятелство. Става дума за Пафос и Арис. Реалната ситуация е, че Апоел е поставен в менгемето на гладните си за успехи конкуренти. И кой знае дали няма да направят "византийски" комплот, от което печеливш да излезе точно АЕК. Отборът е силен, продължава в Европа и някак от само себе си може да стане за пръв в своята история шампион.

7. От началото на новата календарна година, а за германската Бундеслига точната дата е 24 януари, един клуб изглежда като непобедима червена армия. 12 поредни победи във всички мачове, преди походът да свърши с реми на "Йохан Кройф" в Амстердам срещу Аякс в Лига Европа. Това направи ФК Унион Берлин (на основната снимка), който в България свързваме с името на големия наш треньор Георги Василев - Гочето.

Наричат ги "клубът от "Лесничейството" и едва ли някой някога е предполагал, че през пролетта на 2023-а малкият берлински клуб ще е основна заплаха за баварския колос Байерн Мюнхен. В края на следващата седмица всички ще вперят очи в директния двубой между първия и втория на "Алианц Арена". И след този мач, Унион наистина може да се окаже непобедим. И фаворит за титлата, която от 10 години неизменно е за баварците.Швейцарецът Урс Фишер е архитектът на успехите на Унион. През 2018 година той пое кормилото в "Лесничейството" и сътвори нещо, за което има само една дума - чудо.

Снимка: АР/БТА

8. И на север от Германия, в някога окупираната от Вермахта Дания, също имаме пълна промяна на приоритетите. И малките деца знаят, че в датската Суперлита властват грандовете Копенхаген и Брьондби. А в последно време ги догонва като класа Мидтиланд. Но и в Дания имаме огромна новост и то в две части. На първо място е Нордселанд, а на второ - Виборг. А доста назад са основните заподозрени. Но фокусът пада върху водача Нордселанд, един странен клуб от северната част на страната. Преди 30 години този отбор се наричаше Фарум и не представляваше част от датския елит. И под новото име успехите не заваляха до пристигането на един човек, който всички вече знаят с успехите му начело на "датския динамит". През 2012 година напълно непознатият на широката аудитория, тогава 40 годишен Каспар Юлманд спечели титлата на Дания с Нордселанд. Сега отборът е устремен към своя втори успех. Води убедително и трудно може да бъде застигнат.

9. И ако Юлманд си изгради футболната биография съвсем наскоро, то за карпатския вълшебник Джика Хаджи светът разбра още през 1985 година. Да си го кажем така, Джика е за Румъния същото, което е Христо Стоичков за България. Само не е печелил "Златна топка" и не е бил четвърти в света!

Но Джика си беше уникален магьосник с топката в крака. А се оказа, че е също така уникален патриот на своя град Констанца. По някакъв негов си модел той прави невероятни неща в своята цитадела. Преди 6 години се възползва от удобния момент и триумфира с Виторул, а сега е тръгнал да дублира с Фарул. Всъщност само имената на отборите са различни, а създателят е един и същ - Джика Хаджи. Сега в партньорство с друг именит румънец - Чиприан Марика. А величието се съдържа в това, че Фарул е пред местния доминант Клуж и пред голямата стара табела ФКСБ или както си я знаем - Стяуа. Фарул на Хаджи е съставен на 95 процента от румънски футболисти, докато съперниците ползват изобилно наемници. Битката изглежда неравностойна, но така беше и преди 6 години, когато Динамо Букурещ короняса Виторул с титлата като победи ФКСБ. Някаква подобна драма се задава и сега.

10. И върхът в класацията, естествено, е за Арсенал. Лондонските "артилеристи" взеха солидна преднина и останаха на върха цели 20 кръга. Докопаха се и до бонификацията да водят по Нова година във Висшата лига, което в 80 процента от случаите означава титла. Но по всичко изглежда, че спринтът на Пеп Гуардиола и неговата небесносиня машина за победи ще се окаже фатален за Микел Артета. Но дори опитът за летене да се окаже неуспешен, за всички е ясно, че този млад и пенлив като шампанско тим на Арсенал няма да се върне обратно в миманса. А пък и да не ги отписваме, все още са в играта и имат шанс за поправителен за загубата преди дни с 1:3 у дома от Манчестър Сити. Предстои още един пряк мач, но на "Етихад" в Манчестър. Кой знае дали пък на 26 април ученикът няма да победи учителят! Така или иначе 2023 година ще се свързва завинаги със завръщането на "червено-бялата" магия. И твърде лесно може да се направи прогнозата, че скоро ще се върнат и успехите от времената на Арсен Венгер в този клуб.