Във футбола се наблюдава устойчива тенденция големите футболисти или да не стават за треньори, или сами да преценяват, че тази работа не е за тях. Явно футболист и треньор са две коренно различни професии, нещо сравнимо с диригент и музикант от оркестър. Но все пак има и твърде редки изключения от правилото. И само понякога успешни и популярни футболисти нямат търпение да се заемат с новото поприще. Готови са да започнат дори от най-ниското стъпало и да се изкачват нагоре. Има и такива, които направо захапват големия залък и в не малко случаи се провалят с гръм и трясък.

Сред светлите примери са приключилите с футбола в не толкова далечната 2016 година. Микел Артета прави фурор през този сезон в Арсенал, Мирослав Клозе е начело на австрийския Алтах, а легендата на баския футбол Андони Ираола вече навъртя 120 мача начело на симпатичния Райо Валекано. Големият Коло Туре, който изигра последния си мач през 2017-а е по-назад в материала само с 9 мача като мениджър на Уигън от Чемпиъншип. Легендата Чаби Алонсо игра за последно с екипа на Байерн през 2017-а година, три години води Реал Сосиедад Б, а от 5 октомври миналата година е начело на Байер Леверкузен. Не може да бъде пропуснат и Андреа Пирло, който още като футболист притежаваше профила на играеш треньор. Но се оказа, че нещата на пейката не са толкова лесни и след пълен провал в Ювентус, сега води турския Карагюмрук. За разлика от Пирло, който бързо "беше разкрит", Тиаго Мота, също приключил кариерата си през 2017-а, се развива много по-добре в калчото. Роденият през 1982-ра бразилец с италиански паспорт вече мина през три клуба в Серия А - Дженоа, Специя, а отскоро наследи непрежалимия Синиша Михайлович в Болоня.

Само като детайл - Лионел Скалони играеше през есента на 2015-а в Аталанта последните си мачове като десен бранител, а 6 години по-късно взе Копа Америка като треньор на Аржентина. И още 15 месеца след това стана световен шампион с "албиселесте", само на 44.

И вече стигаме до съвсем пресните прощъпулници на играчи, които доскоро още се подвизаваха на терена.

1. За историята последния мач си мач Алберто Джилардино изигра на 18 май 2018-а с екипа на Специя срещу Парма в Серия Б. Две седмици по-рано изкусният голмайстор вкара последните си две попадения срещу Про Верчели. Джилардино е роден през 1982 г. и на 40 вече е треньор на Дженоа. Не е никак малко постижение, защото генуезците са голяма табела в калчото. В кариерата му на футболист има 643 мача и 232 гола. Световен шампион от 2006.а и победител в Шампионската лига с Милан през 2007-а. Има 59 мача за скуадрата и 19 гола, в това число и срещу България. Стилът му беше подчертано силов, преведено - доста дърводелски. Но изглежда, че треньорството ще му пасне повече. Две години беше начело на Сиена в Серия С, а в началото на декември му излезе късметът и пое Дженоа. Прогнозата е да спечели в края на сезона промоция за Серия А и да стане много интересен за някои от бившите си клубове - Милан, Фиорентина, Болоня, Верона.

Embed from Getty Images

2. За последно публиката на "Олд Трафорд" видя любимеца си Майкъл Карик на 13 май 2018 година за победата на Манчестър Юнайтед срещу Уотфорд. От есента на същата година Карик влезе в щаба на Жозе Моуриньо, след това беше още по-близо до Оле Солскяр, а накрая пое "червените дяволи" по заместване за 3 мача. Вероятно си е правил по-дългосрочни планове за бъдещето си, но след поредната рокада усети, че трябва да опита късмета си на друго място. Карик е роден през 1981 г. и все още притежава цялото време на света. Зад гърба си полузащитникът остави изключителна кариера с над 700 мача за Уест Хем, Тотнъм и Манчестър Юнайтед. 34 пъти облече и фланелката с трите лъва отпред. А от 24 октомври стана мениджър на Мидълзбро и веднага стартира възраждането на тима. Нещата му вървят доста добре и почти сигурно ще видим Боро в последния мач за сезона на "Уембли", в плейофа за влизане във Висшата лига.

3. Венсан Компани изигра за последно 85 минути за Андерлехт срещу Варегем на 3 март 2020 година. А сега може да се каже с огромна сигурност, че ще спечели промоция за Висшата лига като мениджър на Бърнли. Връщам се към датата на последното излизане на Вини на терена, защото тя съвпадна с началото на локаута в Белгия. И всъщност пандемията беляза края на неговата славна кариера.

От есента на 2020 година Компани пое палката в родния си Андерлехт, а от 14 юни прави чудеса с Бърнли. Тимът играе модерен футбол с много пасове и топката не спира да се движи (не да се изритва).

И нищо чудно да го чакат срещи с учителя в занаята Пеп Гуардиола. Няма да се случи най-голямото чудо на света и ако белгиецът наследи Пеп като мениджър в Манчестър Сити. Със сигурност ще бъде един от основните фаворити за мястото, когато му дойде времето. Успехите, титлите и най-вече фактът, че беше капитан на Сити му проправят пътя за изключителни постижения на новото му поприще. А стилът на Бърнли през сезона е толкова впечатляващ, че в Англия вече нямат съмнение в светлото бъдеще на Компани в професията.

Embed from Getty Images

4. Още един типичен италиански бонвиван, който много бързо след като завърши кариерата си стана треньор. При това Рафаеле Паладино води отбор от Серия А само на 38 години. Футболната кариера на Паладино тръгна от високото като дясно крило на Ювентус. Но при "бианконерите" се изисква много повече от средно представяне и след два сезона, в разгара на калчополи, след няколко преотстъпвания Рафа стигна до Дженоа. След това мина и през Парма, а последния му мач бе в ранната есен на 2017-а.

Лебедовата си песен изпя в Специя в Серия В. През сезон 2018-19 г. се водеше само на хартия футболист на Монца, а на 13 септември Адриано Галиани уволни от поста там Стропа и назначи Паладино за треньор на новаците в елита. И нещата на Паладино засега се получават - Монца са на цели 9 точки над зоната на изпадащите и само с една загуба в последните си 5 мача. А Паладино много добре знае как светкавично се прави име. В дебюта си като треньор победи с 1:0 Ювентус.

5. И явно добрите футболисти в Италия са с най-големи шансове да станат треньори, защото още едно сериозно име вече твори история на новото поприще. Даниеле де Роси изключително ексцентрично избра Аржентина и гранда Бока Хуниорс за последните си напъни на футболния терен. Заключителните 70 минути на Де Роси бяха на 8 декември 2019 година в мача Росарио Сентрал - Бока. Но величествената кариера на "питбула" ще се запомни с дългите години в Рома и 117-те мача за "скуадра адзура". А срещу името му завинаги остава "световен шампион от 2006 година". Но за разлика от кумира си Франческо Тоти, чийто път следваше неотклонно, Даниеле изненадващо реши да се пробва като треньор. Беше в щаба на Манчини и ликува с европейската титла на "Уембли" миналото лято.

А от 11 октомври му се усмихна късмета и вече си има отбор, в който е старши треньор. Де Роси води СПАЛ от Серия В и на този етап целта му е да го спаси от изпадане. Но в родния му Рома със сигурност го следят под лупа. Дани е само на 39 години, бъдещето е пред него, а Жозе не е вечен.

6. Легендата на Барселона и Испания Шави Ернандес доигра последните си дни във футбола в катарския Ал Сад и приключи през 2019 година. Бъдещите домакини на световното първенство бързо го пренасочиха към треньорската позиция, каквото бе и желанието на футболиста. Шави беше като компютър на терена. Родния му клуб Барселона започна да го следи изкъсо и да вижда в негово лице новия Пеп. На 6 ноември 2021 година стажът свърши и Шави се озова отново на "Камп Ноу". Нещата във втората ера на Лапорта са трудни, "Блаугранас" няма нищо общо с отбора от игровите години на Шави, но той доста методично се опитва да си гони високите цели. И в неделя има сериозна вероятност да спечели първият си трофей с Барселона, вече и като треньор (играят финал с Реал за Суперкупата на страната). Тези като футболист са няколко дузини. Но голямата цел вече е на хоризонта - Барселона става шампион през май и в следващите много години няма кой да го пипне. А Шави е само на 42.

7. Няма да е пресилено Емре Белозоуглу да бъде наречен турският Шави. И той е на 42, а за последен път излезе на терена с любимия си екип на Фенербахче срещу Ризеспор на 25 юли 2020 година. И за разлика от всички изброени досега, дори отбеляза гол. Да си тръгнеш с победа и гол наистина е мечтаният край. Емре изигра последния си сезон във футбола за "фенерите", но преди това пет години беше в Басакшехир. След официалния край стана спортен директор на Фенербахче, по необходимост 10 мача беше и временен треньор, но истинския старт на новото поприще бе поставен на 3 октомври 2021 г., когато го взеха за постоянно в Басакшехир.

И кариерата му се развива впечатляващо с множество успехи в турската Суперлига и европейската Лига на конференциите. Като футболист Емре покори Европа, същото може да му се случи и като треньор. И ако го постигне ще опровергае всички приказки, че от най-големите футболисти не стават добри треньори.

8. Още едно доказано и успешно име в турския футбол прави сериозни стъпки в новото си поприще. Нури Шахин e само на 34 години, но в Анталияспор въобще нямат съмнение, че са попаднали на истински диамант за треньор. И има защо - като футболист Шахин спечели шампионски титли с Реал, Борусия Дортмунд, Фейенорд, но по-важното е, че е работил с Юрген Клоп и Жозе Мауриньо.

Видимо доста е прихванал от най-добрите в професията. Шахин завърши творческия си път на игрището на 1 октомври 2021 в мач между Анталияспор и Адана Демирспор. А след 4 дни стана старши треньор на отбора от Анталия. В първия си сезон го класира на 7-мо място в силното турско първенство, а през актуалната кампания нещата въобще не са толкова розови и е надвиснала реална опасност от изпадане.

Но каквото и да се случи, Шахин вече е в обсега на няколко от бившите си отбори и нищо чудно в не далечно бъдеще да го видим отново в Дортмунд или Ротердам.

Embed from Getty Images

9. Фернандо Гаго започна с огромни очаквания, защото не всеки ден великият Реал Мадрид купува футболист на 20 години. И Гаго, заедно с другия аржентинец Игауин, трябваше да творят история. Не се получи точно така, макар че шест години с белия екип са си постижение. Фернандо е роден през 1986 г. и приключи окончателно с футболната си кариера на 8 ноември 2020 с екипа на Велес Сарсфийлд в родината.

Във визитката му има олимпийска титла през 2008 г., световен вицешампион е през 2014, титли на Испания и Аржентина. Не е малко, но някак не получаваше желаното признание. И ето, че неговото име се поставя начело на най-перспективните млади специалисти. Треньорската му кариера стартира в Алдосиви, но истински триумф направи през 2022-ра с Расинг.

Целият свят разбра как в последния кръг в аржентинското първенство, Ривър короняса вечния си враг Бока с шампионската титла след като победи Расинг на Гаго с 2:1. Но от това репутацията на 36-годишния специалист не пострада и го чака славно бъдеще.

10. И още един много голям футболист приключи през 2020-а година кариерата си за да започне да мечтае за нова, също толкова успешна. Никой не е очаквал точно това от Уейн Рууни, но той се зае много методично да прави име и като мениджър.

Последния си мач легендата изигра на 25 ноември 2020 г. за Дарби Каунти срещу Мидълзбро, а огромната му голмайсторска сметка приключи с гол срещу Норич месец по-рано. Но това бяха заключителните акорди. За историята Руни ще остане с близо 200 попадения за Манчестър Юнайтед, 120 мача и 53 гола за Англия. Някои съвпадения с Алекс Фъргюсън явно са накарали Уейн да си помисли, че може да е също толкова успешен и в новата роля.

Мина през ада с почти фалиралия и оставен без играчи Дарби Каунти, където обаче пренесе духа на победител, вече като мениджър. Но мисията бе обречена от самото начало и веднага си намери нова работа зад Океана в Ди Си Юнайтед.

И там нещата засега са мъчителни, но Рууни е доказан боец и със сигурност няма да се откаже лесно.

Вече се говори, че той ще замени Франк Лампард в родния Евертън, ако продължат проблемите на отбора в битката за оцеляване във Висшата лига.

Уейн Рууни начело на Дарби Каунти

Снимка: Getty Images