В понеделник България загуби срамно от Унгария с 0:3. Срамен бе не толкова резултатът, колкото футболната продукция на нещото, което се нарича национален отбор по България. 11 души изпратени на терена по незнайно какви причини и критерии, които изглеждат нелепо като футболен отбор. Това е фасадата на българския футбол, която от години се лющи и руши по вина на едно ръководство с 20 годишно унищожително управление.

И всички, които чакат някакъв чудотворен обрат на събитията ще останат много излъгани, защото нещата ще стават още по-зле. Омагьосаният кръг е очертан с възможно най-дебелата червена линия и няма прекрачване. Няма никакви изгледи и предпоставки тенденцията с потъване в блатото да бъде прекъсната.

Тази година честваме юбилей на най-голямата загуба на българския национален отбор. На 21 май 1933 в Мадрид Испания ни прави за резил с 13:0. Само между другото ще напиша, че по онова време Испания не е била от големите сили във футбола. През 1949 година Унгария ни разказва играта в Будапеща като ни побеждава с 5:0. Но това го постигат същите маджари, които бият Англия на "Уембли" с 6:2. През годините дори най-добрите ни генерации са допускали някой друг резил с 0:6. А за предвестник на катастрофата в момента може да се приеме онова култово 2:7 от Япония през лятото на 2016-а. Но това са били по-скоро изключения от правилото. Макар и не световна сила, българите са били сериозен футболен фактор. Седемте участия на световни първенства в рамките на само 36 години са достатъчно показателни.

Сега само за последните 4 години нашият национален отбор се превърна в посмешище. И следващата срамна класация го доказва категорично и безусловно. Загубата и срамното представяне в Будапеща беше 12-а грозна картинка с участието на националите за кратък период от 48 месеца. А все пак националните отбори не играят точкова често, колкото клубовете.

Снимка: Bulphoto

1. Стартирам отзад напред с незабравимия спомен от фиаското на България срещу Косово на 6 юни 2019 година срещу прохождащия в големия футбол тим на проблемната държава. Не къде да е, а на терена на гордостта на българския футбол - стадион "Васил Левски", в центъра на красивата ни столица, косоварите ни биха с 3:2 в предишните европейски квалификации. Тогава финиширахме на четвърто място с 6 точки, много е вероятно антирекордът да бъде подобрен в сегашната кампания. Самият мач достави незабравими изживявания на футболните фенове у нас. Независимо, че гостите доминираха по всички показатели, с доста късмет българите стояха в мача и дори водеха по едно време с 2:1.

Всъщност двата обрата в резултата оставиха доста основателни съмнения, но не попречиха в крайна сметка България да отбележи една от най-срамните страници във футболната си история.

2. А предстояха мачовете с Англия през есента на 2019 г. Първият от тях беше гостуване на митичния "Уембли" през септември. На същия стадион нашият отбор е записал две велики ремита. Но времената са други и Англия ни отнесе с 4:0, както казва разговорно народа - като куцо пиле - домат. Хари Кейн наниза три топки в нашата мрежа, а макар че домакините не го искаха, все пак накрая фиксираха разгромен резултат. Воденият от Красимир Балъков наш отбор не отправи нито един точен удар в очертанията на английската врата, а от шест точни за англичаните, четири се превърнаха в лесни голове. Хубавата страна на двубоя беше, че го гледаха 83 хиляди зрители. И това ще остане незабравим спомен за Марселиньо и Вандерсон, които бяха на "Уембли" в качеството си на български национали.

3. На 14 октомври 2019 година България прие Англия на "Васил Левски" и освен, че записа срамното 0:6, влезе и в световните новини с изключително грозните сцени на расизъм по трибуните на стадиона. Група неандерталци със закрити лица направиха "чудесна реклама" на красивата ни родина. Те явно не забелязаха, че от страната на "техния" отбор бяха тъмнокожите Георги Пашов и Вандерсон. Но освен отвратителния инцидент, видяхме и шест гола, половината от които отбелязани от момчетата с тъмен цвят на кожата. Стърлинг, Рашфорд, Мингс добре ни показаха кой кой е във футбола. И добрата новина след мача, бе че рекордът с 0:13 остана непокътнат. Но като видяно на терена си бе за 0:26. И мимоходом да спомена личния рекорд на Пламен Илиев, известен с прозвището Тигъра, който извади топката от мрежата си 10 пъти в два мача.

4. Високосната и оказала си вирусна 2020-а година стартира с мач, който трябваше да ни даде прилив на самочувствие. За спаринг партньор беше осигурен все по-западащия като футболни достойнства отбор на Беларус. Но "трактористите" дойдоха, видяха и спечелиха ценна за тях победа. Беларус общо взето печели навън 1 от 20 мача и тази победа се оказа на българска земя. Ще изтъкна факта, че след мача с нашите, Беларус регистрира 12 загуби като гост срещу такива суперсили като Оман, Казахстан, Азербейджан, Естония. Но в 15-а минута на мача в София, играещият за Каспий Акзайск играч Дмитрий Подстрелов ни отстреля, а в следващите близо 80 минути българите демонстрираха пълно безсилие.

Снимка: AP/БТА

5. И стигаме до подарения ни шанс да се класираме през аварийния вход за Евро 2020, който се реализира на 8 октомври 2020 година. Петър Хубчев завеща някои ценни вещи на националния отбор, сред които право на участие в плейофи. И жребият също се оказа късметлийски, защото ни подари мач на наш терен. България трябваше само да победи Унгария и Исландия и да играе на Евро 2020 в компанията на Германия, Португалия и Франция. Наготово българският национален отбор получи чиста писта за завръщане на голямата сцена. Но Унгария дойде в София със самочувствие на световен шампион и ни отнесе с 3:1.

Което бе доста скромно изражение на огромното им превъзходство в двубоя, което се изрази в класика 3:0 до 75-а минута. Загубата изглеждаше напълно заслужена и рутинна, но друго обстоятелство направи впечатление в дъждовната октомврийска вечер. Решителният мач бе посетен от 1900 зрители. И не само пандемията е причината, защото тогава вече се допускаха процентно зрители по мачовете и възможния капацитет бе до 1/3 от пълния на стадиона (около 14 хиляди).

6. След поредния крах и поредната отлетяла мечта, за нашите футболни национали започна поредно прераждане. Нали винаги вдигаме главите и продължаваме напред. Продължихме напред в квалификациите за световното в Катар като още в първия мач на наш терен пристигна силният отбор на Швейцария. И в 12-а минута на мача на "Васил Левски", резултатът на таблото бе 0:3. А всяка атака на "кръстоносците" вещаеше сигурно ново попадение.

Но разгромът се размина някак. Най-вече, защото гостите усетиха, че няма никакъв смисъл на умряло куче нож да вадят и, образно казано, спряха да играят. Така, както го направиха и унгарците в понеделник след бързото 3:0. България вкара един случаен гол през второто полувреме, което даде повод на треньора Ясен Петров да се отърси от желанието си за бърза оставка. Която обаче последва много скоро. И този резил бе наблюдаван наживо от около 1500 зрители, които започнаха от 12-минута да скандират "оставка".

7. Последва рутинна, но не и срамна загуба у дома срещу Италия и след това дори националите измъкнаха точка в Белфаст на Северна Ирландия. Лятната сесия се оказа изключително успешна с равенство срещу "скуадра адзура" и знаменит успех срещу Литва с 1:0. Низвергнатият от Кръстаич днес Ивайло Чочев вкара с глава чак в 82-рата минута, а загубата буквално висеше на косъм през дълга част от мача.

И точно гостуването в Литва се оказа следващото изненадващо Ватерло за нашите. 1:3 във Вилнюс бе звучен шамар по самочувствието на възродения ни тим и съвсем прекърши увереността на Ясен Петров. Литва да отбележи три гола в един мач е толкова възможно, колкото настъпването на Апокалипсис или Второ пришествие. Но се случи, и то - точно срещу нас.

Снимка: AP/БТА

8. На 15 ноември 2021 година без никакво желание България хвана самолета за Люцерн. И демонстрира огромна промяна като удържа цяло полувреме без да допусне гол. Но реалностите се възцариха на терена през втората част и Швейцария ни помете с 4:0. Резултатът можеше да бъде и по-изразителен, защото първото място се решаваше поне на теория от головата разлика на Швейцария и Италия. Очевидно желанието на домакините бе, ако могат, да отбележат и 10 гола. Като за целта отправиха 18 удара към нашата врата и изпълниха 18 корнера. Вторият показател вероятно бе нещо като рекорд.

Българите минаваха рядко центъра и нито веднъж не застрашиха вратата на домакините. Разликата в класите бе колосална.

9. И половин година по-късно настъпи ред за най-срамния мач в цялата срамна поредица. По обясними причини двубоите на А отбора бяха преместени в Разград, но дори и в тази цитадела на доброто отношение към президента и ръководството на БФС, се разнесоха в края на мача призиви за оставка. България - Грузия 2:5.

А още не бяхме добре запознати с Хвича Кварацхелия, който впоследствие се превърна в най-често споменаваното име в света на футбола. Тогава Хвича ни вкара само веднъж, но и съотборниците му не бяха по-лоши от него в мача. Ники Михайлов в предпоследния си засега двубой за националния отбор спаси дузпа в продължението за да не стане резилът още по-изразителен.

10. И последната грандиозна издънка преди тези срещу Черна гора и Унгария, се случи върху една скала. Сред европейските национални отбори има такива, които се наричат "джуджета" и всеки провал срещу тях е особено болезнен за приемане и преживяване. Да не победиш Гибралтар е чутовен резил. И точно такъв деветоюнски преврат ни спретнаха последните мохикани на българския футбол. Гостуването ни в Гибралтар завърши 1:1. Единствената ни утеха в този случай е, че Гибралтар в кратката си история има победи над Армения и Латвия и отлична традиция в мачовете с Лихтенщайн. Но някак смятахме, че България няма как да попадне в позитивния списък на държава с 33 хиляди души население и национален отбор, съставен от аматьори.

Най-лошото дори не беше резултатът. А фактът, че Гибралтар игра като равен с нас.

Снимка: АР/БТА