Севиля и Рома ще изиграят довечера чакан с огромен интерес финал в Лига Европа (22 часа, btv action и MAX Sport 3 HD), а въпросите и завръзките са няколко.

Ще приключи ли серията от триумфи на андалусийци - шест от шест спечелени финала в този турнир? Ще спре ли победната поредица на Жозе Моуриньо - пет от пет спечелени финала в Европа, вече с четири различни клуба?

И не на последно място - кой ще играе в Шампионската лига от двата тима, тъй като трофеят в Лига Европа е и пропуск за най-силния турнир. А и Севиля, и Рома, не успяха да вземат такъв през класирането в първенството.

Има и още една любопитна тема около финала - Испания или Италия?

Прастарата вражда на двете нации на в европейския футбол се простира и на ниво национални тимове, но и в клубната игра.

Ето я историята, в която има легендарни имена, паметни финали и един българин, който е пряко замесен - при това два пъти, в сблъсъците на най-високо ниво.

В турнира на шампионите историята на испанско-италианските финали датира от 1957-ма, когато във втория двубой за купата изобщо в новата надпревара Реал среща Фиорентина. При това - на своя "Сантяго Бернабеу".

Реал Мадрид спечели първите пет издания на турнира на шампионите, като в два случая победи италиански съперници на финала - Фиорентина (2:0) и Милан (3:2)

Снимка: Getty Images

Италианците изобщо не са притеснени от 100-те хиляди мадридисти по трибуните и до 69-ата минута резултатът е 0:0. Алфредо ди Стефано открива от дузпа, а Пако Хенто бележи за 2:0 и това е втори пореден триумф за Реал в турнира.

Година по-късно идва и номер 3. В Брюксел Милан и Реал си разменят четири гола за 20 минути между 59-а и 79-а, като се стига до продължения при 2:2. А там пак бележи Хенто - 3:2 и нова купа за Мадрид.

Но Италия отвръща на ударите от "белия балет" 6 години по-късно във Виена.

На финала през май 1964-а Интер бие Реал с 3:1, като това е голямата вечер на Сандро Мацола с двата му гола.

Близо 30 години трябва да минат, за да имаме отново среща на италианци и испанци в шампионския финал - това е ерата на нидерландските клубове, Байерн и английските отбори.

През 1992-ра на "Уембли" Барса се изправя срещу Сампдория, а за първи път в историята гледаме на финал в Купата на шампионите българин. Христо Стоичков направи голям мач в онази вечер на 20 май 1992-ра, уцели греда, а поне три пъти вратарят Джанлука Палиука го спираше за гол.

Барса победи с 1:0, вкара Роналд Куман в продълженията, а Ицо вдигна трофея над главата си на парапета на "Уембли", при това пред кралица Елизабет II.

Две години по-късно легендарният номер осем пак бе на финал, но в Атина. И съперник бе Милан. Този път нямаше хепиенд, като "росонерите" изиграха един от великите финални мачове изобщо, които отбор е изнасял в турнира.

4:0, рецитал на Савичевич, Масаро, Десаи и останалите.

Деян Савичевич направи изключителен мач за Милан в Атина на финала през 1994-а, за да разочарова Барса, Стоичков и всички нас в България (4:0)

Снимка: Getty Images

Реал вдигна седмата си купа на шампионите през 1998-ма, когато в Амстердам победи фаворита в мача Ювентус с 1:0. И днес остават споровете около гола на Предраг Миятович за засада, но фактите и статистиката са непоклатими - купа за Мадрид.

През новия век само два пъти видяхме испано-италиански финали в шампионския турнир, като и двата пъти Юве се изправяше срещу колосите от Мадрид и Барселона.

И два пъти губеше.

През 2015-а Лео Меси оркестрира победата на Барса с 3:1 в Берлин над "старата госпожа", въпреки че не вкара на финала. Головете дойдоха от Ракитич, Суарес и Неймар, но Лео бе в сърцето на всичко.

Две години по-късно другият гигант на новото време във футбола - Кристиано Роналдо, унищожи мечтите на Юве в Кардиф. Реал спечели с 4:1, а португалецът вкара два пъти.

В несъществуващия вече турнир за Купата на носителите на купи, историята помни едва три финала на отбори от тези две футболни сили на Европа.

Първият през 1962-ра, а освен, че е дебютен в историята на състезанието, той е уникален поне по още една причина.

Атлетико Мадрид среща Фиорентина в Глазгоу на 10 май, но срещата завършва 1:1 и се налага преиграване. То се играе на... 5 септември, почти четири месеца по-късно!

И испанците печелят с 3:0 в Щутгарт, за да станат първи носител на трофея.

1989 г., Берн - Амор от Барселона опитва да спре Тониньо Серезо от Сампдория във финала за КНК. Каталунците биха с 2:0, като преди това елиминираха ЦСКА на полуфинал

Снимка: Getty Images

През 1989-а Барселона би на финала Сампдория с 2:0 в Берн, а ние у нас въздишахме, защото на полуфинала каталунците елиминираха много силния тим на ЦСКА със Стоичков в състава.

Тогава вече бе ясно, че осмицата ще е следващият лидер на атаката на Барса на Кройф, но в онзи финал головете вкараха Салинас и Лопес Рекарте.

А заключителният сезон в историята на КНК бе 1998-99 г., като финалът в Бирмингам противопостави Лацио и Майорка.

Изключително колоритен с двете агитки, страхотен като футбол, мачът завърши 2:1 за италианците, а късният гол на Павел Недвед бе украшение за всеки финал.

Два пъти финалите в Купата на УЕФА и наследилият го турнир Лига Европа са били италианско-испански, преди днешния.

През 1977 г. Юве вдига трофея в два мача, като в първия бие у дома Атлетик Билбао с 1:0, а на реванша на "Сан Мамес" оцелява и губи с 1:2. Правилото за гол на чужд терен коронясва "старата госпожа".

Преди три години, в разгара на пандемията, Севиля и Интер играха пред 0 зрители в Кьолн, за да определят носителя на трофея.

Това бе шести триумф на уникалния тим от Андалусия - 3:2, като куриозът в мача дойде от Ромелу Лукаку. Той откри от дузпа за италианците, а после си вкара автогол малко преди края, който връчи купата на Севиля.

И така - до днес в Будапеща, където пак клубната битка Италия - Испания се разгаря за европейски трофей.

Статистиката е 13 изиграни финала между отборите от тези страни в турнирите на УЕФА.

Балансът е 9-4 победи за тимовете от Испания.

2020 г. - Финал в Лига Европа в Кьолн пред празни трибуни заради пандемията. Севиля удари Интер с 3:2 и взе шестата си купа в надпреварата за 14 сезона

Снимка: Getty Images