17-11-2017 20-11-2018

Двумилиардният проект на Катар в Париж още не е мъртъв, но вече е на системи

ПСЖ изпусна страхотни млади играчи, робувайки на политиката да привлича мегазвезди

16:06 | 9 март 2023 | Редактор : Динко Гоцев 17 4700 Снимка: Getty Images

Виж още Трус в ПСЖ след еврошамара: Мбапе и треньорът гледат към изхода, фен едва не контузи Меси

Клубът Пари Сен Жермен няма да хлопне кепенците и да приключи съществуване днес, независимо от отпадането от Шампионската лига вчера. Байерн прати зад борда Меси, Мбапе, Рамос и останалите мегазвезди с 3:0 общ резултат още, преди да е пукнала пролетта. Но проблемите на клуба са далеч по-големи и вече се говори не толкова за конкретен футболен резултат на терена, а за това има ли смисъл този проект в настоящия си вид. Защото това е проект, макар и облечен в екипа на парижкия клуб, който е съществувал и преди 2011-а.

Хронологично, ПСЖ се го имаше и преди онзи юнски ден преди 12 години, в който Тамим бин Хамад ал Тани - емирът на Катар, купи 70 процента от предприятието. Само 8 месеца по-късно компанията "Qatar Sports Investments", която е субсидирана пряко от Катарския инвестиционен фонд (разбирай - емира и държавата), изкупи и останалите 30 процента от двете останали юридически лица, притежаващи акции.

И от март 2012-а ПСЖ е изцяло и единствено в ръцете на Катар. Разбира се, да кажеш, че това е един "държавно финансиран отбор", не е никак политкоректно пред УЕФА и ФИФА, като знаеш, че и двете организации разчитат на милиарди от именно тази държава и региона, за да превърнат в злато всяка надпревара, която организират.

Та ПСЖ стана най-богатият клуб в света през 2011-12 г., като реално ресурсът е неизчерпаем. Инвестицията може да е 2 или 22 милиарда, на никого не му пука. Катар не брои парите си.

Дотук равносметката, само в цифри, не е трудна. Инвестирани са близо 2.5 милиарда евро, като сумите растат главоломно. В последните 3 сезона заплатите направо изхръкнаха през тавана - в момента годишните възнаграждения на играчите от първия отбор излизат 378 640 000 евро.

Заплатата на Килиан Мбапе е 72 милиона годишно, на Меси - 63 640 000, а на Неймар - 56 360 000. Серхио Рамос взима по 27 270 000 на година, а Марко Верати - кръгло 20 милиона евро. И още шестима са над 10-милионата бариера: Донарума, Кимпембе, Хакими, Маркиньос, както и Мауро Икарди и Кейлор Навас, дадени под наем за сезона в Галатасарай и Нотингам.

Удивителни числа, не мислите ли? Само за сравнение - в Байерн, който елиминира ПСЖ в сряда, най-голямата заплата е на новопривлечения Садио Мане - 22 милиона евро годишно. Да, и това е колос и с огромни финансови възможности, като 12 играчи са над 10-милионната бариера. Но най-скъпоплатеният е с пет милиона надолу от Рамос, един ветеран в отбраната на ПСЖ.

Снимка: Getty Images

В отговор на над двумилиардната инвестиция, постиженията са: 8 титли на Франция (от създаването си през 1970-а до 2011-а клубът имаше общо две), 6 купи на страната, 6 купи на лигата, но нито един трофей в Европа. Достигнати бяха четири четвъртфинала, един полуфинал и един финал, загубен пак от Байерн през 2020-а.

В клуба дойдоха имена като Златан Ибрахимович, Анхел ди Мария, Единсон Кавани, а през 2017-а ПСЖ просто взриви футбола и го промени необратимо и завинаги - 222 милиона евро за Неймар от Барселона. От този момент пазарът в играта вече е неконтролируем, а стойността на играчите не може да бъде калкулирана в никакви разумни граници.

После дойдоха 180 милиона евро за Мбапе от Монако, както и Меси със свободен трансфер, но с пакетна сума за привличането му, достигаща 300 милиона евро като заплати, имиджови права, пари на ръка за него и антуража...

Всичко това така и не носи резултата, който Катар искаше в началото на проекта - именно спечелването на Шампионската лига и превръщането на отбора в хегемон на Европа.

Стратегията бе ясна - привличане на суперзвезди, а освен това и лица на футбола. Меси и Мбапе блестяха на последния Мондиал, дадоха безсмъртие на един незабравим финал и са на върха на славата си. Къде играят те - в ПСЖ. Къде беше световното - в Катар. Е, не е ли идеална стратегия това?

С малката подробност, че европейските футболни величия не пускат отбора в елита. Същото се случва и с Манчестър Сити, но там стратегията рязко се промени от пет години и се търси направата на отбор с един треньор - Пеп Гуардиола. Не се привличат най-ярките звезди, а тези, които му трябват на мениджъра за отборните цели. Пак за много пари, разбира се. Работи и академията.

Докато Париж, който има невероятна школа за таланти, ги изпуска за без пари от 10 години, а събира футболисти за стотици милиони, следвайки политиката на Катар.

Примери да искате. Кингсли Коман, който вкара победния гол в първия мач за Байерн преди две седмици, но още по-важно - реши финала преди три години с единствено попадение и донесе трофея на баварците, е юноша на ПСЖ. Момче от Париж, което не получи шанс в Париж. И още:

Адриен Рабио е в Юве, отиде със свободен трансфер. Тимоти Уеа, Алфонс Арелоа, Кристофър Нкунку, Муса Диаби, Мамаду Сако. Играчи, които струваха десетки милиони нататък в кариерите си, или струват толкова сега. И играят на добро ниво, но не и за клуба, в който трябваше да се развиват.

Да добавим френския "басейн с диаманти" - лигата дава някои от най-силните футболисти на европейските грандове от години, но ПСЖ нехае за тях.

Снимка: Getty Images

Например - Виктор Осимен от Лил отиде в Наполи, а сега е един от най-търсените и скъпи централни нападатели в Европа. И ще играе вероятно поне четвъртфинал в Шампионската лига, за разлика от ПСЖ. Орелиен Чуамени, Едуардо Камавинга - привлечени от Реал, които вероятно ще са гръбнак на халфовата линия в Мадрид в следващото десетилетие. Идват от Лил и Рен, съответно. Продължаваме с Юри Тилеманс и Бернардо Силва (от Монако в английската Висша лига), бразилците Лукас Пакета и Бруно Гимараеш от Лион (също в Англия)...

Това са адаптирани към Франция играчи или французи, които нямаше да струват парите, които се дават за чуждестранните асове, а и със сигурност тези играчи щяха да са по-гладни за трофеи и победи от някой като Верати, който вече 11 години е намерил топъл пристан и ще си тръгне от Париж един ден като тежък мултимилионер. Но не и като европейски шампион, изглежда.

Проектът не е мъртъв, разбира се. Но е близо до това - нещо като "на системи". Меси си отива, дали това лято или следващото - формалност е. А и не може да се очаква той и Неймар, дълбоко в третото десетилетие на възрастта си, да са водещи играчи. Мбапе остава само, защото е опорната точка на целия проект, нещо като канарче в златна клетка - и то, наистина златна, при заплата от 72 милиона евро годишно. Но около него трябва отбор, а не сбор от играчи.

Смяната на стратегията може да спаси идеята, защото милионите ще отиват за развиване на играчи от Франция, от своята академия или тези на Рен, Лил, Монако, плюс 1-2 скъпи звезди като лидери на тази група.

Не се знае дали ще има резултат, който Катар очаква - купата с големите уши. Но със сигурност ще има отбор, с който всеки да се съобразява. И който няма да вее бялото знаме при всяка напечена ситуация в Шампионската лига, както се случва от десетилетие.

Обратите и абдикациите от Барселона (след 4:0 в Париж!) и Мадрид, отпаданията рано-рано, загубеният финал в Лисабон преди три години - все аргументи за това, че в такъв вид съставът от звезди няма сили да се противопостави на най-здравите отбори.

Милиардите няма да секнат, но въпросът е за какво ще отиват. И ще има ли най-после един треньор, който да бъде оставен да си нареди отбор, да работи 2-3 сезона и да потърси еволюция, а не просто бум с поредното бомбастично име в състава?