Евро 2024, историята: Когато Роналдо покори Европа
Европейското бе белязано от храбри "викинги", страшни "дракони" и шампиони "мореплаватели"
Продължаваме с историческата разходка из дебрите на Европейските първенства по футбол, за да подгреем подобаващо за предстоящата това лято надпревара в Германия. В поредицата ни идва ред на предпоследния шампионат на Стария континент, който вероятно повечето от вас все още добре помнят.
Става въпрос за шампионата във Франция през 2016-а, който вместо да се превърне в мечтания домакински ренесанс на "петлите", се оказа магическото първенство на Роналдо.
Това бе шампионатът, който възкачи една от суперзвездите на модерния футбол на трона и с екипа на родината, носейки му големия липсващ елемент от иначе препълнената колекция с трофеи.
Но Евро 2016 също така ще се запомни и като първото, в новия формат с 24 тима, разпределени в шест групи по четири.
Формат, който в продължение на вече доста години е широко дискутиран. Има си своите критици, а основният им мотив е, че с участие на почти половината континент на форума, то нивото и качествето на мачовете непременно спада.
Други твърдят, че всеки мач е на все така страхотно ниво, а увеличаната бройка отбори носи само позитиви и повече мачове за феновете. Споровете продължават и до днес, когато сме на прага на третия пореден шампионат с 24 участника.
Иначе Франция, която не бе посрещала голям форум от Мондиала през 1998-а се пребори с кандидатурите на Турция и Италия, като по този начин посрещна едно страхотно и изпълнено с чудесни емоции първенство.
Преди да насочим поглед към случилото се във Франция, все пак трябва да си припомним и пътя на България в квалификациите, който традиционно за последните 20 години бе твърде разочароващ.
Група с Италия, Хърватия, Норвегия, Азербайджан и Малта, от която първите два се класираха директно на Европейското, а третият получаваше шанс за бараж, като именно третата позиция изглежда възможният сценарий за родната селекция.
България завърши на четвъртото място с 11 точки, на осем от мястото за бараж, като от шестте си мача срещу водещите тимове в групата, родният отбор може да се похвали само с реми срещу Италия, а в останалите пет мача загуби.
Но да се пренесем към Франция, където Исландия, Уелс и Албания дебютираха на Европейско, а големият шок бе лиспата на Нидерландия дори и при 24 участника.
Груповата фаза предложи вълнуващ футбол, но не и изненади, като всички сочени за фаворити отбори излязоха от своите групи.
Иронията е, че за най-разочароващо се смяташе представянето именно на отбора на Португалия, който с крайно неубедителна игра успя да се промъкне от наглед елементарна група в компанията на Унгария, Исландия и Австрия, с едва три точки, спечелени от три ремита.
Реално без новия формат на първенството и правилото за продължаване на четири от отборите заели трето място към елиминациите, съдбата на Кристиано Роналдо и неговите "мореплаватели" можеше да е съвсем различна на този шампионат.
Така дойдоха елиминациите - за първи път Европейко с осминафинали, на което видяхме една от най-големите сензации на първенствата изобщо.
Ако спечелването на трофея от Гърция и Дания се смятат за топ сензации на в история, то чисто като мачове някъде там в челото се нарежда случлото се на 27 юни в Ница.
Тогава един твърде колеблив и безличен национален тим на Англия, който обаче по традиция бе подплатен с огромни и оказали се доста безпочвени очаквания, се изправи срещу хитът на този шампионат - Исландия.
Храбрите викинги, представляващи една страна с малко над 300 хиляди души население, завладяха цяла Европа с колорита си, публиката, а и сърцатият футбол от тези руси великани.
Исландия не само преодоля своята група, но след ранно изоставане от Англия след гол от дузпа на Рууни, успя да постигне бърз обрат в рамките на следващите 15 минути. 2:1 за викингите, като резултатът остана окончателен и така скромните исландци изхвърлиха наперената Англия.
Иначе на осминафиналите световният шампион и голям фаворит Германия отнесе Словакия с 3:0, домакинът Франция обърна Ейре за 2:1, златното поколение на Берлгия разгроми Унгария с 4:0, а в битката на "малките" британски нации, дебютантът Уелс успя да се промъкне до четвъртфиналите след 1:0 над Северна Ирландия.
Голямото дерби на тази фаза бе между действащия шампион Испания и Италия, където Скуадрата с 2:0 безапелационно детринира европейския първенец, взимайки си частичен реванш за финала от 2012-а.
На тези осминафили Португалия отново не успя да спечели в рамкитена 90 минути и трябваше да играе продължения, където три минути преди дузпите Рикардо Куарешна се разписа.
Така в горния поток четвъртифналите изправиха Португалия срещу Полша и Белгия срещу Уелс, а в долния поток дербито бе Германия срещу Италия, докато Франция безпроблемно смаза приятната изненада Исландия с 5:2.
Португалците спазиха традицията да не печелят в редовното време, докарвайки нещата до дузпи срещу Полша, които бяха спечелени с 5:3.
Сензацията в този кръг се разигра в Лил, където дебютантът Уелс би Белгия с 3:1 и така за първи път в историята си достигна до полуфинал на голям форум.
В дербито между Германия и Италия след 1:1 двата тима изпълниха общо 18 дузпи, след които с 6:5 победител бе Германия.
Така единият финалист щеше да бъде определен от два тима, които никой не очакваше да види тук - дебютантът Уелс и отборът на Португалия, който едва преодоля лесната си група.
От другата страна виждахме световният шамопион и домакинът - вероятно двата най-силни отбора на планетата по онова време.
В първия полуфинал Португалия най-сетне успя да постигне успех в редовното време. Ветераните Роналдо и Нани вкараха два светкавични гола през втората част за 2:0 срещу Уелс, с което "мореплавателите" достигнаха втория си голям финал след домашното Европейско през 2004-а.
В големия мач в Марсилия ден по-късно, Франция излъга Германия с 2:0 и по този начин изпълни първата голяма цел - да бъде на 10 юли в Париж, а срещу Португалия това щеше да се случи в ролята на голям фаворит.
Така дойде големият ден, в който Франция трябваше да прекъсне едни десет години на разочарования и скандали, защото след финала през 2006-а, местният футбол нямаше особени поводи за радостни мигове.
От другата страна обаче имахме промъкналите се като по чудо до финала португалци, които имаха най-силното оръжение на шампионата - Кристиано Роналдо.
Но неговото участие на финала продължи едва 25 минути. Контузия го принуди с неутишими сълзи да напусне терена, а за португалците всичко изждаше се срива в тези мигове.
Но на фона на френските пропуски, "мореплавателите" удържаха геройски нуелвото реми, а Роналдо вече бе иззел функциите на треньор и подскачаше край тъчилиния редом с Фернандо Сантош, раздавайки указания.
Ключовият миг в този финал дойде в 109-ата минута, който нокому неизвестният Едер стреля от дистанция, ударът не бе силен, нито изглеждаше толкова опасен, но се оказа перфектно насочен, за да се оплете във френската врата.
1:0 за Португалия и резултат, който се запази до края. "Стад де Франнс" потъна със сълзи, а Роналдо и Португалия се качиха на европейския връх.
Вероятно перфектният сценарий за Роналдо щеше да е именно той на короняса страната си, но на сцената излезе Едер. Един от онези специални герои, които не чухме никога повече след шампионата, но пък тогава вкара шампионският гол.
Португалия стъпи на европейския връх със само един от седем мача, спечелен в редовното време. Истинските турнирни бойци на Фернандо Сантош и тяхната магическа парижка вечер.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}