01:10 | 27.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Евро 2024, историята: Вече 20 години България гледа по телевизията

Последни места, расистки скандал и безброй треньори след последното ни участие на голям форум

Снимка: Bulphoto

Евро 2024, историята: Вече 20 години България гледа по телевизията

Последни места, расистки скандал и безброй треньори след последното ни участие на голям форум

11:32 | 9 юни 2024 | Редактор : Николай Петров 5 918 Снимка: Bulphoto

В навечерието на еврошампионата в Германия вълнението сред феновете на континента нараства, а това сред българските с не чак такива темпове.

Евро 2024

Причината е, че нашият нацонален отбор вече навъртя 20 години без класиране на голям шампионат.

ФИФА и УЕФА в последно време промениха форматите на Европейското и Световното първенство в опит не само да заработят повече приходи, но и по-голям брой нации да се докоснат до значимите първенства. Това е в общ интерес.

За съжаление България така и не успява да направи един задоволителен цикъл, в който да постигне поне второ или трето място в квалификационната си група. Евро 2024 е десетото поредно голямо първенство, към което не успяваме да седокоснем.

И ако приемем, че е по-лесно да се класираш на Европейко заради по-големия брой квоти и по-широкото сито в квалификациите, е редно да си примноним защо не успяваме вече 20 години именно там.

Квалификациите за Евро 2008 - албанската прокоба

Тук още бяхме набрали инерция със силното поколение на Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Попаднахме в достатъчно удобна група с изявен фаворит Нидерландия, като останалите отбори бяха Румъния, Беларус, Албания, Словения и Люксембург.

Под ръководството на Христо Стоичков опчакванията бяха да се борим с Румъния за заветното второ място и не се получи точно така. Започнахме с впечатлщващ мач в Костанца, в който изоставахме с 0:2, но два красиви гола на Мартин Петров след 80-та минута донесоха равенство 2:2.

Позитивното представяне продължи в следващите два домакиснки мача - 3:0 над Словения и равенство 1:1 с Нидерландия, като крилото на Атлетико Мадрид вече имаше четири гола в евроквалифиакциите. Продължихме да поделяме върха с Нидерландия след победа като гост с 1:0 над Люксембург. Първата издънка обаче дойде на 28 март 2007 година - равенство 0:0 с Албания на "Васил Левски", което се счете за срамно в родните медии, след като ударихме две греди.

Getty Images

Последваха два мача срещу Беларус, в които трябваше да се търсят задължителни победи и ги постигнахме - 2:0 ктато гост и 2:1 като домакин. Предстощата загуба с 0:2 като гост на Нидерландия влизаше в сметките, още повече, че след това победихме с 3:0 Люксембург в София. Петров и вече Димитър Бербатов бележеха гол след гол в квалификациите.

Проблемът е, че дойде нов мач с Албания, този път в Тирана. Изостанахме в резултата след автогол на Кишишев и успяхме да изравним малко преди края на редовното време с гол на Бербатов. Предстощото домакинство на Румъния вече беше протоколен мач, тъй като опонентът стана недостижим в класирането. Пред срамно малко зрители заради огорчението от мачовете с Албания победихме с 1:0 след ранен гол на Велизар Димитров.

Това беше първа загуба за румънците в евроквалификациите, тъй като те взеха цели четири точки от Нидерландия. Спечелиха групата с 29 точки, а "лалетата" останаха втори с 26, на една пред нас. Ние завършихме квалификациите с още една протоколна победа, този път над Словения като гост с 2:0. Бербатов и Петров заедно с Адриан Муту станаха голмайстори на групата с по шест гола.

Квалификациите за Евро 2012 - пълна катастрофа

Getty Images

Ако четири години по-рано бяхме съвсем близо до класиране на Европейското, той преди Евро 2012 трудно можеше да бъдем по-далеч.

Попаднахме в група с Англия, Швейцария, Уелс и Черна гора, в която отново трябваше да преследваме поне второ място. Оказахме се последни.

Квалификациите започнаха без отказаия се Бербатов и под ръководството на Станимир Стоилов, с който паднахме с 0:4 на "Уембли" и сензационно с 0:1 от Черна гора на "Васил Левски". Този мач доведе до оставката на Мъри, а тя бе приета бързо от Борислав Михайлов.

Спешното търсене на треньор доведе до избора на германската легенда Лотар Матеус. Неговият престой започна оптимистично, като Ивелин Попов вкара първия ни гол за успех с 1:0 при гостуването на Уелс. Това за съжаление се оказа единственият ни успех в кампанията. Последваха равенства срещу Швейцария (0:0) и

Черна гора (1:1), а завършекът бе кошмарен - три поредни загуби от Англия (0:3), Швейцария (1:3) и Уелс (0:1). България не успя да вкара гол в нито един от домакинските си мачове, а последният от тях с Гарет Бейл и компания бе гледан от около 100 наши фенове.

Тези квалификации бяха най-срамната страница в историята на футбола ни, макар и това, което предстоеше, да не бе по-добро.

Квалификациите за Евро 2016 - свикване с посредствеността

Българското поколение от онзи период вече не беше от класата на предишните, с които бяхме свикнали и очаквания за класиране на големия форум липсваха. Още повече, че попаднахме в тежка група в компанията на Италия, Хърватия, Норвегия, Азербайджан и Малта.

Таванът ни беше четвъртото място и го постигнахме под ръководството на Любослав Пенев, а след това и Ивайло Петев.

Пенев започна с победа над Азербайджан като гост с 2:1 преди да дойде домакинска загуба от Хърватия с 0:1. Следващите два мача предопределиха съдбата на Любо, който си тръгна със скандал. Загуби от Норвегия като гост с 1:3 преди да дойде срамното равенство 1:1 с Малта у дома, в което Ивелин Попов изпусна дузпа.

Това доведе до освобождаването на Пенев, а както често става, първият мач с нов треньор донесе позитиви. Ивайло Петев и възпитаниците му постигнаха престижно равенство 2:2 с Италия на "Васил Левски", като допуснаха изравняване малко преди края. До края на квалификациите обаче позитиви нямаше. Загубихме отново от Норвегия, а след това и от Италия и Хърватия, като в трите мача не вкарахме гол. Послендият протоколен мач срещу Азербайджан бе спечелен у дома с 2:0, отново пред адски малко хора.

Getty Images

Квалификациите за Евро 2020 - кратка надежда за нещо повече

Петър Хубчев бе един от малкото национални селекционери, които ни донесоха позитивни емоции през последните години. Постигна го с победите над Нидерландия и Швеция в квалификациите за Мондиал 2018, както и със силното представяне в Лигата на нациите.

Именно то ни даде втори шанс за Евро 2020, въпреки че се представихме отново посредствено в квалификационната фаза. Там бяхме четвърти в група с Англия, Чехия, Косово и Черна гора. Постигнахме само една победа, като тя бе отново протоколна и в послендия кръг - 1:0 срещу чехите. Тези квалификациите ще се запомнят със загубите с общ резултат 0:10 от Англия и расисткия скандал на "Васил Левски".

Месец след гостуването на Косово (1:1) Петър Хубчев подаде оставка със скандал и бе сменен от Красимир Балъков, а в последствие и Георги Дерменджиев.

След края на квалификациите вторият шанс на България дойде в бараж срещу Унгария на "Васил Левски". Имахме някакви надежди за успех, но съперникът бързо ни ги заличи с убедителна победа 3:1.

Квалификациите за Евро 2024 - още по-срамно последно място

В квалификациите за Евро 2012 бяхме последни, но след като направихме някои здрави мачове срещу силни съперници. Тук обаче тази позиция ни прилягаше напълно.

В група с Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва завършихме със скромен актив от четири точки, като не успяхме да постигнем нито една победа - абсолютен прецедент. Този път дори и в протоколните мачове не измъкнахме нещо повече от равенства, като дори Черна гора и Литва се оказаха много трудни за побеждаване.

Ръководството на БФС и треньорът Младен Кръстаич бяха катастрофален тандем, а в края на кампанията Илиан Илиев внесе някакъв кураж в отбора, за да се постигнат равенства срещу Унгария и Сърбия. За съжаление тези квалификации на България вяха в сянката на кървавите протести срещу ръководството, които тепърва ще видим дали са довели до нещо по-добро.