"Човече, аз съм просто едно хлапе от Акрън, Охайо. Дори не би трябвало да бъда тук. И все още не мога да повярвам, че много от нещата, които ми се случват, действително са истина".
През годините неведнъж сме чували тези или подобни думи от страна на ЛеБрон Джеймс. Едно момче, което влезе в НБА като 18-годишен тийнейджър през 2003 година. Натоварен с редица очаквания. Всички правеха сравнения. Всички очакваха, че ЛеБрон трябва да повтори предишната суперзвезда с №23 на гърба - Майкъл Джордан. Неговият идол от детските години.
Сега превъртаме лентата бързо, вече почти две десетилетия, след като онова суперталантливо хлапе дебютира с екипа на Кливланд. Същото момче от Акрън продължава да е тук и да се катери по стълбата на величието. Достигна наистина много върхове, но сега вече може да се похвали и с един доста, доста специален.
Реализатор №1 в историята на НБА. Да, вече на 38 години, ЛеБрон, защитаващ цветовете на Лос Анджелис Лейкърс, една от двете най-титулувани организации в Лигата, вече е над всички.
Изпреварвайки легендарна за "езерняците" фигура като Карийм Абдул-Джабар. Великият център стигна до постижението, узаконено през 1989 година, за общо 1560 мача, в които реализира своите 38 387 точки, удържали върха повече от три десетилетия. Не успяха да го бутнат колосални за играта фигури като Майкъл Джордан и Коби Брайънт. Направи го ЛеБрон.
Крилото стори това за 1410 мача, като след тях вече има отбелязани общо 38 390 точки.
При това с над 100 срещи по-малко от Абдул-Джабар и с три години по-млад от доскорошния лидер. Всъщност, много от постиженията на ЛеБрон са свързани с възрастта - през всичките му сезони досега редовно чувахме или прочитахме, че той е "най-младият, постигнал пореден рекорд".
Между другото, Джеймс е единственият играч, който е в Топ 10 по точки и асистенции. Впечатляващо, нали?
А сега започваме пътешествието си във времето, за да видим как ЛеБрон стигна до реализаторската корона.
Първите сезони
В първия си мач в НБА, на 29 октомври 2003 година, той вкара 25 точки и направи 9 асистенции срещу Сакраменто Кингс. Тогава Ел Джей все още не бе толкова известен като "Краля", колкото като "Избраният". Прозвище, което дори има татуирано на гърба си. Нуждаеше се от два сезона, за да върне Кливланд обратно в плейофите след седемгодишно прекъсване. Само четири години след началото на професионалната си кариера той изведе Кавалиърс до финалите на НБА, но само за да претърпи разочарование и загуба от Сан Антонио Спърс.
Единствената реализаторска титла
Най-добрият реализатор в историята на НБА има само една реализаторска титла. Да, точно така, няма грешка в твърдението. През сезон 2007/2008 никой не бележеше повече от ЛеБрон Раймон Джеймс. Крилото завърши редовния сезон със средон 30.0 точки в 75 изиграни мача.
Дебютна MVP награда. Една от многото.
През 2009 година Джеймс взе и първата си награда за "Най-полезен играч" на сезона. Това стана факт след средни показатели от 28.4 точки, 7.6 борби и 7.2 асистенции, а в индивидуалната надпревара изпревари покойната легенда на Лейкърс - Коби Брайънт.
Последваха още четири приза - през 2010, 2012 и 2013 година.
"Решението"
През лятото на 2010 година много неутрални фенове, които досега симпатизираха на ЛеБрон, започнаха да гледат на него с други очи. Защото в национален ефир, той оповести голямото си решение да напусне родния щат Охайо и да смени Кливланд с Маями, където формира "суперотбор" редом до доказаните вече имена на Дуейн Уейд и Крис Бош.
Определено момент, който промени историята на НБА, след като суперзвездата заяви, че "отива в Саут Бийч заедно с талантите си".
Във Флорида обаче нещата не потръгнаха по план и в първия сезон на въпросния невероятен отбор, Хийт загубиха от Далас и Дирк Новицки във финалите на НБА.
Дългоочакваните титли
Крилото продължаваше да получава критики за това как си тръгна от Кливланд, но все пак - целта оправдава средствата, нали така? И през 2012 година той за първи път вдигна шампионския трофей "Лари О'Брайън" гордо и високо над главата си. В комбинация с наградата за "Най-полезен играч" на финалите".
Само за да го повтори и следващата година, като тогава станахме свидетели на едно от най-впечатляващите индивидуални представяния въобще.
Джеймс спечели две поредни титли, две поредни награди за MVP на финалите, както и две поредни отличия за MVP на редовния сезон.
Разбира се, не всичко е цветно и хубаво и през следващия сезон Сан Антонио отмъсти на Маями за загубените финали през 2013 година. Това бе второ поражение за Краля във финална серия, а по-напред в кариерата му предстояха още цели четири. Както и разбира се две титли.
Момчето се завръща
С вече два шампионски пръстена във визитката си, Джеймс реши, че трябва да се върне у дома в Кливланд, за да преследва величие и да стане шампион и с отбора, от който започна всичко.
И така бе дадено началото на една от най-впечатляващите истории в баскетболния свят въобще. Още в първия сезон Кавс играха финал, където имаха нещастието да се изправят срещу Голдън Стейт Уориърс и да загубят. В тази серия Джеймс бе доминиращ въпреки поражението и направи два трипъл-дабъла.
Обрат за историята. И история.
През 2016-а Кливланд дочака своята първа титла в професионалния спорт след 52 години! При това по какъв начин само. ЛеБрон поведе отбора от родния си щат към обрат, след като Кавс изостанаха с 1-3 от защитаващия титлата си тим на Голдън Стейт... Сценарий, на гледна точка предначертан изцяло в полза на Уориърс, но не и в случая. При 3-3 в решаващия мач №7 Джеймс направи феноменален чадър на Андре Игуадала, с което обърна изцяло посоката на мача. И да, Кливланд триумфира като шампион.
Статистиката на ЛеБрон в тази финална серия бе 29.7 точки, 11.3 борби и 8.9 асистенции средно на мач. И вероятно най-добрият баскетбол, който сме го виждали да играе някога.
Сякаш нямаше какво повече да доказва пред критиците си.
Между 2010 и 2018 ЛеБрон Джеймс игра осем последователни финала на НБА. Единствено покойната легенда на Бостън Бил Ръсел има повече (11 титли за 13 години през 60-те).
Холивуд
След четири години в Кливланд Краля пое на Запад, където подсили легендарната организация на Лос Анджелис Лейкърс. Това се случи през 2018-а, а междувременно той стъпи и на холивудската сцена с главна роля в Космически забивки 2.
Две години след преминаването си в Ел Ей, Джеймс донесе титла и на "езерняците". Под №15 в клубната история и такава, която ще бъде помнена завинаги след множеството промени в света заради COVID-19, а и защото бе първата титла за клуба след смъртта на Коби Брайънт.
Още повече, че в шампионския сезон на Лейкърс, той бе подавач №1 в НБА със средно 10.2 асистенции на мач. Добро постижение за баскетболист, който вече е и най-добрият реализатор, играл някога в Асоциацията.
Какво предстои сега?
Вече като №1 и с четири титли с три различни отбора зад гърба си, ЛеБрон не мисли да спира. Задминавайки легенда след легенда по пътя към върха, Джеймс показва безпрецедентно ниво в изключително дълъг период от време. Нещо, което не сме виждали никога и което може би никога няма да видим. Или поне не в близко бъдеще.
Следващата му мисия е да играе заедно с най-големия си син - ЛеБрон Джеймс-младши, познат повече като Брони Джеймс.
Нещо, което е напълно вероятно да видим, защото тийнейджърът е последна година в гимназията, догодина ще е колежанин, а след това се очаква да скочи в дълбоките води на НБА.
Където ще го чака баща му, вече почти на 40.
Равносметката пък е такава: ЛеБрон трудно ще избяга от сравненията с Майкъл Джордан. Но това не го засяга по никакъв начин, защото когато реши да си тръгна от играта, ще е направил всичко по своя собствен начин.
Най-велик в очите на едни, в очите на други пък далеч от това понятие, няма как да не се обединим около мнението, че Джеймс е един от най-забележителните не просто баскетболисти, а спортисти, раждали се някога.
И е велик по свой собствен начин.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}