Историята на Световните първенства: САЩ 94 - пиянството на един народ (галерия)
България сътвори чудеса в Америка и за малко не игра финал на Мондиала
Ако ви кажат, че България никога не е била футболна сила, не им вярвайте. Имате силен аргумент за обратното - използвайте го. Защото близо 3 десетилетия всички ние изживяхме "пиянството на един народ" заради футбол.
Не много нации извън най-големите в играта са го имали, не мислите ли?
САЩ 94 бе емоционален връх, лудост, изживяване на ръба на невъзможното и необяснимото. И все пак - истина беше. Видяхме го с очите си, а и днес кадрите ни връщат към него.
Вижте най-доброто от американския Мондиал в снимки - в галерията ни
Предисторията
Класирането си беше като в приказките. И българин да беше писал сценария, нямаше да е толкова велико. Гол в последната секунда на последната минута ни прати в Щатите, след като Емил Костадинов посече "петлите" от Франция на техен терен на 17 ноември 1993 г.
"Господ е българин!", възкликнаха в един глас коментаторите Петър Василев и покойния Николай Колев-Мичмана.
В контролите преди Мондиала не бяхме убедителни - равенства у дома срещу Мексико и новия национален отбор на Украйна, играещ един от първите си мачове като самостоятелна футболна сила - 1:1 в София.
Имахме великолепни единици - Христо Стоичков вече бе суперзвезда в "Барселона", Емил Костадинов бе голямо име в европейския футбол с "Порто", Красимир Балъков твореше със "Спортинг", а Трифон Иванов и Петър Хубчев бяха изградили солидна двойка в центъра на отбраната в квалификациите (играеха в "Ксамакс" и "Хамбургер"). Единствен от групата лидери, в труден момент от кариерата бе капитанът Борислав Михайлов - във втородивизионния френски "Мюлюз".
Димитър Пенев прибави към споменатите тартори с много опит и гръбнак играчи от "Левски", който с три поредни титли бе доминант и играеше силно в Европа - Цанко Цветанов, Емил Кременлиев, Даниел Боримиров, Златко Янков, Наско Сираков.
Големият удар дойде от отсъствието на Любо Пенев, който направи силни квалификации, но водеше по-важна битка от тази на Мондиала - с рака.
България отиде в САЩ през 1994-а без да е постигала победа на финали преди това.
"Обещавам, че тая победа ще я постигнем", каза на заминаване Христо Стоичков.
А Данчо Лечков, тогава иронизиран от мозина за изказването си, предрече: "Ще играем най-малко четвъртфинал".
Групова фаза
Попаднахме в много тежка група, макар мненията у нас да подценяваха този факт преди старта на турнира. Никой не обърна сериозно внимание на нигерийците и изказванията им, че са фаворити за световната титла. Аржентина бе водена от Марадона, Каниджа и Батистута, а и бе с титла и сребро от предишните две първенства. Четвъртият тим бе Гърция.
Стартът е катастрофа - 0:3 от Нигерия, като африканците са по-бързи, по-точни и ни сгазиха в жегата на Далас (38 градуса в часа на мача). Отзивите у нас бяха още по-тежки от резултата, като личаха заглавия "Нищо", "Кръгла нула" и призив "да си връщаме отбора отсега в България, за да не се излагаме повече". Класика.
Стоичков използва критиките за мотивиране на тима - по факса до лагера на националите стига цялата преса от София. Камата разлепя изрезки с убийствените заглавия и казва: "Да ги видим какво ще пишат, като свърши световното!".
В Чикаго всичко се нарежда за втория мач - голямата българска общност посреща отбора ни, атмосферата е отлична и футболистите сякаш се успокояват напълно за срещата с Гърция. 4:0, два гола на Стоичков от дузпи, по един на Лечков и Боримиров. Първата победа на финали на Мондиал е факт, а по улиците на София и други градове настава празник.
Мачът бе ранен - от 19 ч наше време, което също помогна за спонтанните манифестации на победата. В онези години митингите на политическите партии вадиха хората по площади и улици, но тогава го стори футболът. За първи път.
В ранните часове на 30 юни срещу 1 юли, в 2,30 ч след полунощ, трябва да се изправим срещу Аржентина. Имаме нужда от реми, за да се класираме на осминафинал.
Съперникът бе изгубил Марадона, хванат с допинг ден преди мача. Но съставът е плашещ и без великия Диего: Редондо, Каниджа, Батистута, Симеоне, Диас, Балбо, Ортега...
След 61 минути игра Стоичков се измъква при светкавична контраатака и не бърка, използвайки най-стария и ефективен удар във футбола с върха на обувката (в махалата си го наричаме боц).
Червен картон на Цанко Цветанов ни принуждава да се браним здраво, но в добавеното време Наско Сираков наказва втори световен шампион (след гола му срещу Италия 8 години по-рано). 2:0 и осминафинал!
Невероятната развръзка в групата ни праща срещу Мексико, въпреки че попадението на Сираков за няколко секунди ни е отредило за съперник Италия. Нигерийците обаче бележат втори гол срещу Гърция в другия мач малко по-късно (разликата е около минута) и така ни спасяват от мач с "адзурите".
Елиминациите
Мачът с Мексико е чакан с умерен оптимизъм, но в България еуфорията вече се усещаше. Първите нощни издания на вестниците, изцяло посветени на първенството, станаха факт след мача с Аржентина. Сутрин в 9-10 часа по сергиите четяхме материали за мачовете, което бе нечувано за България и медиите у нас.
Не става дума за по един материл, а за цели издания - по 8-10 страници за българския отбор и още толкова за останалите на турнира (несъществуващият вече "7 дни спорт" правеше направо извънредни броеве за нашите мачове по нощите).
В Ню Йорк се изправяме не срещу 11 мексиканци, а срещу 70 011. Горе-долу толкова са по трибуните на "Джайънтс Стейдиъм".
В шестата минута Стоичков обаче бързо ги слага да седнат по местата си - марков гол с удар по диагонала, който едва не откача мрежата от вратата. И това ще се случи, но по-късно.
Мексико изравнява с комична дузпа, отсъдена за никакво нарушение на Кременлиев още в 18-ата минута. Така мачът става друг, нашите отново са поставени под напрежение, а началото не предвещава такова.
Минутите се точат бавно, а вратата този път наистина пада, след като мексиканец чисти от голлинията удар на Костадинов и се хваща за мрежата. Налага се да сменят цялата врата, което забавя мача с десетина минути. Куриоз.
Съдията Джамал ал Шариф от Сирия решава, че дузпата не е достатъчна и прави още един реверанс на домакините (те са си такива в този мач) - червен картон на Кременлиев (50-а минута), необясним и до днес. Стоичков с мъка е удържан да не набие сириеца, но 7 минути по-късно той, очевидно разкаял се, гони и Луис Гарсия от съперника.
Дузпи. Нашите изпълнители са доста... странно подбрани, на пръв поглед.
Краси Балъков изпуска първата, но и мексиканците не вкарват два пъти поред. Играещият в "Ипсуич" Бончо Генчев ни дава аванс. Боримиров също бележи, а когато Боби Михайлов спасява удара на Хорхе Родригес, сме на дузпа от четвъртфинала. Данчо Лечков е безпощаден - триумф!
В секундите след победния гол се случва друг куриоз, който и до днес се помни. В пирамидата от тела на български играчи един пръст - на Илиан Киряков, някак неочаквано и необяснимо отива към задника на Краси Балъков. Радост, еуфория - какво да се прави!
В България победата бе празнувана до сутринта, като в София градският транспорт тръгна, защото по улиците имаше хиляди хора. Студенти отиваха на изпити направо от площада, а хора - на работа със знамената си.
10 юли 1994-а може да бъде един от националните ни празници. Заслужава си.
Такова чудо, което видяхме тогава, не се случва повече от веднъж на столетие.
Да обърнеш Германия на футбол от 0:1 с оставащи 15 минути до края... И то, когато Бундестима е действащ световен шампион... И в състава му са Матеус, Клинсман, Фьолер, Хеслер, Колер, Бухвалд, Анди Мьолер, Анди Бреме...
Това бе чудо. Но го направихме.
Отново в Ню Йорк, в ранен мач - от 19 часа наше време. Беше неделя и от сутринта никой в държавата не говореше за нищо друго. Новините, предаванията - всичко бе насочено към четвъртфинала ни с Германия.
Ден по-рано екип на ARD, немската национална телевизи, отиде в лагера на българите.
БНТ показа кадрите край басейна, където Стоичков - по бански, с огромен ланец на врата и усмивка до ушите, се обърна към оператора от Германия:
"Айнц-цу, цвай-цу, драй-цу. Дрън. Ще им броим до три и - айде!".
Непреводимо за германския зрител, но съвсем ясно за българския!
Останалото е история. Гол на Ицо от фаул, хирургическо изпълнение с глава на Лечков и обрат. Нечуван, шокиращ за света.
На другия ден, докато заглавията на медиите на цялата планета славеха българския триумф, жълтият немски "Билд" позеленя от злоба. И пусна снимки от Манхатън, където българите използваха почивния си ден за разходка.
"Звездите от България се забавляват с леки момичета", написа скандално заглавие "Билд". А на водещата му снимка Стоичков бе прегърнал за снимка... съпругата си Мариана пред Кулите близнаци на Световния търговски център!
Краят на мечтата
Отпаднахме от Италия с 1:2 на полуфинала.
Може би имаше сили и за повече, а и обстоятелствата, късметът, този път ни обърнаха гръб. Дузпата, неостъдена от френския съдия Жоел Киню за очевидна игра с ръка на Костакурта, би довела вероятно до 2:2, а това бе около 65-ата минута...
На цялото първенство съдбата си играе с българския отбор. Червени картони срещу Аржентина и Мексико, доста незаслужени, дузпа за мексиканците - измислена, но и две такива, дадени срещу Гърция, както и доста спортно щастие при греда на немците (при 0:1 за тях) и още положения в полза на Бундестима и Аржентина в групата.
Както е винаги във футбола - вятърът на съдбата духа и в двете посоки.
Загубата от Швеция в мача за трето място бе тежка - 0:4, като основната ни мисия бе Стоичков да вкара, за да стане едноличен №1 сред реализаторите. Не стана и "Златната обувка" бе поделена с Олег Саленко.
Посрещането
Колко хора имаше по улиците на София в онзи ден? Сто хиляди? Може би повече...
Тълпата се бе строила около "Цариградско шосе", по "Орлов мост", а на трибуните на "Васил Левски" имаше над 50 000. Нищо, че бе 40-градусова жега. Нищо, че хората чакаха от сутринта, а отборът стигна до стадиона чак в ранния следобед.
Струваше си. За месец това бе пиянството на българина - футболът му го причини.
И никога няма да бъде забравено.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}