Реал (Мадрид) е синоним на галактически трансфери вече години наред. Общо взето, някои неща са неизбежни в този живот - данъците, смъртта и звездните сделки, които водят още по-звездни играчи на "Сантиаго Бернабеу". Ала всичко си има изключения и "белите" са имали както умопомрачително добри трансферни удари, така и доста странни сделки, а разбира се и такива, попадащи в категорията "шумни провали".

След няколко месеца феновете на Реал ще погледнат назад във времето и ще отбележат 20 години от един от най-странните трансфери в цялата славна история на клуба. Този на Томас Гравесен от Евертън през зимния трансферен прозорец на 2005 година. Коравият датчанин с бръсната глава и суров вид, напомнящ на главния герой от хитовата компютърна поредица Hitman, превърнала се и в не чак толкова успешна такава, изненадващо се озова в испанската столица през онзи януари месец.

За тези, които не са запознати със споменатата по-горе серия от игри - става дума за наемен убиец с гладко избръсната глава. Нещо като Гравесен, но във виртуалния свят.

С пристигането си на "Бернабеу" той имаше да запълва голяма липса, отворила се след напускането на Клод Макелеле. Когато пристига обаждането от Реал, Евертън е на четвърта позиция в Премиър лийг и мечтае за европейски футбол следващия сезон. Самият Гравесен си спомня, че е на кино, когато е потърсен от агента си.

"Попита ме какво мисля за Мадрид, а аз му отвърнах - какво, Атлетико ли? Той ми каза, че всъщност става дума за Реал", връща се във времето самият Гравесен години по-късно. В крайна сметка всички страни се разбират, защото мениджърът на "карамелите" Дейвид Мойс е категоричен - рядко има играч, който бива поканен два пъти в Реал (Мадрид).

Странният трансфер дава началото на странен период за Томас в испанската столица. Още на представянето си, където е редом до Флорентино Перес, той шокира вече бившите си съотборници, защото е облечен... с клубния костюм на Евертън!

Тръгва и слух, че Реал всъщност искал Лий Карсли, с когото двамата са движеща сила за ливърпулския тим и са като близнаци - със сходно телосложение и без коса. Но това остава само в сферата на спекулациите. Посрещането му е любопитно, а вестник "Марка" веднага го сравнява с анимационния герой Шрек.

Интересното е, че той трябва да играе като дефанзивен халф в новия си отбор, а това не е традиционната му позиция и сам признава, че не е специалист, стане ли дума за защита. Но в Ла Лига бързо респектира съперниците със здравите си влизания, тъй като все пак идва от Премиър лийг. При това в една ера, в която нямаше ВАР и крайно занижени критерии за нарушения, а твърдите единоборства бяха ежедневие във всеки един мач.

"Седнах в съблекалнята за първата си тренировка. Отляво беше Роберто Карлош, а отдясно - Зидан. Видях невероятни неща. Бекъм и Роберто загряваха винаги по един и същ начин, заставаха един срещу друг на двата тъча и си подаваха топката с волета. Не сбъркаха нито веднъж. Дори с половин метър", спомня си още той.

"Бясното куче", както е известен Гравесен, не пасва като дялан камък в редиците на Реал. Тимът завършва сезона без трофей, но пък датския терминатор става любимец на съотборниците си, като редовно им показва обичта си с мечешки прегръдки или с влачене за екипа. Феномена Роналдо е потърпевш от второто и се оказва с избит зъб след един от пристъпите на привързаност на Гравесен.

Бразилците се оказват високо в списъка на "наемния убиец", след като по време на летен лагер в Австрия той абсолютно сериозно погва Робиньо и го налага доста стабилно докато двамата на бъдат разтървани. Това се случва под ръководството на легендата Фабио Капело, третият и последен негов наставник при "лос меренгес".

"Да, имаше няколко по-остри влизания, но дори не му направих синини. Той ме бутна и ме ритна няколко пъти, а аз му отвърнах", добавя датчанинът. Съотборникът му Жулио Баптища си спомня, че е трябвало да удържа Томас, който е крещял, че ще убие Робиньо.

И до днес доста хора се чудят защо Мадрид се спря точно на Гравесен, който беше пълен антипод на бляскавите майстори на играта, намиращи се в Реал по онова време. Toй изкара година и половина в клуба, изигра 49 мача, не спечели нито една купа и винаги ще бъде помнен по-скоро с вида си и действията извън терена, отколкото с футболните си умения.

След това играе в Селтик, завръща се за кратко в Евертън и се отказва само на 32-годишна възраст. За последно се чу, че живее в Лас Вегас, занимава се с инвестиции, както и е редовен участник в покер турнири.

А колкото до престоя му на "Бернабеу"? Дългогодишният национал на Дания е кратък и ясен:

"Беше фантастично".