17-11-2017 20-11-2018

Какво е "български феърплей" във футбола?

И защо за него се говори само емоционално, но не и рационално?

12:04 | 1 юни 2023 | Автор : Динко Гоцев 27 3251 Снимка: Bulphoto

Виж още Бесният Херо: Изпадаме, защото играхме честно, тук се постига нещо само с нечестни средства

Спартак (Варна) и Септември изпаднаха от елита на българския футбол, а след мача им, завършил 1:0 за варненския отбор, двамата треньори говориха за липса на феърплей в някои двубои на конкурентите на дъното. Или по-скоро - Димитър Димитров каза, че само тези два тима са играли честно и точно те изпадат.

А Краси Балъков въведе нов термин - "български феърплей". И двамата не влязоха в детайли, но и не беше нужно.

Ясно е какво визират, а това са бивши национални треньори, хора с репутация, визитка и не кои да са в родния футбол. По същото време Хебър би във Враца с 3:2 неиграещия вече за нищо, спасен, отбор на Ботев. И си гарантира поне бараж, за сметка на тимовете на Херо и Бала.

Добре - ясно е какво визират двамата треньори. Ясно е също така, че за мачове с предизвестен изход се говори у нас (и не само) от много, много години. И също така е ясно, че това е разговор, който обикновено се ражда под емоции, когато някой е пряко засегнат от подобна среща. Не се дискутира рационално, а емоционално. И така няма ефект или мерки, които да прекъснат подобни практики.

Ако Херо и Балъков знаят нещо - да поискат среща със съответните органи и да кажат - така и така, чухме това, казано ни бе онова. И накрая се случи точно така. Поне да има някаква активност по случая, защото дори само тя ще е предупредителна лампичка и отборите ще се замислят дали да влизат в подобни колаборации. А иначе - едно интервю като това на Херо няма да ги спре.

Казано директно - уговорени, договорени, нагласени, предварително ясни мачове... Наричаме ги по различни начини. Но един от проблемите е да се разбере къде е границата между такива двубои и тези, в които просто единият отбор не е достатъчно мотивиран и не играе с пълни сили?

Враца не "изважда от обувките" Хебър, защото играчите са се успокоили, спасени от изпадане - ето ви съвсем логична аргументация. Според Спартак това не е феърплей. Но къде е тънката разлика между това "по-отпуснато" отношение и онова, при което "даваш" на съперника да те победи?

Цяла пролет вървят разговори за какви ли не "схеми" в родното първенство.

Виж още Драма в Бистрица: Головата машина Чочев остави Лудогорец зад ЦСКА

От дни се говореше, че Хебър ще бие във Враца. И той победи. Но с дни се говореше още, че ЦСКА 1948 и Лудогорец може да направят "размяна" - финал за Купата между тях бе последван от ключов шампионатен мач четири дни по-късно. Не стана. Лудогорец надигра съперника и взе трофея в сряда, а в неделя изгуби две ценни точки и остава втори, като това може да му струва титлата. И веднага се изписаха заглавия, възхваляващи феърплея.

А всъщност какво странно има, че ЦСКА 1948 изигра на ниво мача и взе точка (а накрая можеше и да бие)? Защо това е нещо необичайно, защо го сочим за пример за феърплей? Напротив - най-нормалното нещо на света в спорта е да се раздадеш докрай в името на целта си, на достойнството и със спортна злоба. Този отбор с немалка инвестиция и качествен състав, гони трето място и историческо първо класиране в Европа. Има ясна цел и му трябват точки до края на сезона. Откъде накъде да не се напъва в мач, който е важен за тази цел?

Проблемът идва от това, че навиците, рефлексите ни и това, че с години сме гледали мачове, които ни се струват (или са) съмнителни, ни водят в такава посока. Когато си наумиш и навиеш на пръста, че този ще бие онзи, защото така изглежда най-логично, това ти изгражда предварителната нагласа за мача. И често у нас става точно така.

А изключенията ни се струват като за медали за феърплей, като всъщност са напълно нормална част от спортното състезание.

Вариант 1: Този ще бие онзи - ясно е от понеделник. В събота този бие онзи и ти казваш - ето, ясна работа.

Вариант 2: Този ще бие онзи - ясно е от понеделник. Обаче в събота онзи се опъне и не падне, а всички се надпреварват да хвалят феърплея. Уау - не е ли най-нормалното отборите да играят за победа или поне за точка?

Ясно е, че мачове с предизвестен изход има, ще има, а и винаги е имало. Не само у нас. Въпросът е да се намалят те, да има стимул всеки да играе винаги и срещу всеки съперник, защото в тази среда ще се роди и по-високата класа на първенството и целия ни футбол.

Форматът бе една добра стъпка в тази посока, когато отборите в елита бяха намалени до 12. Сега, когато отново са 16, пак имаме примери за ранно "пускане от хорото" на някои състави, останали без цел, но и не застрашени от изпадане, например, кръгове преди края.

Виж още Лудогорец взе своето от безличен Локомотив (Пловдив)

БФС трябва да помисли по темата. Клубовете трябва да помислят за отношението си. Локомотив (Пд) например, да анализира случващото се в последните кръгове и да реши за себе си, а и пред феновете си - съвсем немалко - какъв е смисълът този тим в това му състояние да е в топ 6, ако не гони цел "Европа"? Защото от поведението на Локо в трите му мача в плейофа дотук не личи да е преследвал такава.

Или тимове като Ботев (Пд), който доиграва сезона за ужас на феновете си. Да ги обвиниш в липса на феърплей при постоянните загуби е рисковано - не играят умишлено, нямат мотивация или друго?

Но за "българския феърплей" е добре да се говори. И то постоянно - преди сезони, след сезони, по време на шампионатите. А не само, когато някой пряко пострада или мисли, че е пострадал, от подобен мач.

Иначе такива думи остават във въздуха. Законът на "омерта" в родния футбол не е от вчера и обикновено никога нищо не се доказва. И въпреки това - нека се обсъжда, нека се сигнализира на съответните органи. Оттам насетне, чисто превантивно, отборите ще са по-внимателни.

След Херо ще е някой друг, остават още кръгове. А и идва следващият сезон.

Нещата едва ли ще се променят от само себе си, след като с години си вървят по този начин.

ИЗБРАНО