17-11-2017 20-11-2018

Какво отне 2020 година от спорта?

Спортният свят отнесе тежки удари, някои трудни за преглъщане

14:32 | 28 декември 2020 | Редактор : Николай Петров 3 1119 Снимка: AP/БТА

Банално е да го повтаряме, но 2020 година наистина беше изключителна тежка за целия свят.

Казвано е много пъти и звучи апокалиптично, но няма гаранции, че следващите 12 месеца ще са по-приятни и позитивни. Можем само да се надяваме. Последните 12 не бяха лесни и за световния спорт, който получи тежки удари от пандемията - отменяне на турнири, провеждането на други без публика, спазване на строги мерки и загуба на легендарни личности.

Можем да обобщим 10-те най-важни неща, които ни отне 2020 година от спорта.

Едно от тях бе именно радостта от него.

Спортните състезания, които по начало трябва да се явяват като отдушник и развлечение в ежедневието ни, на моменти се превръщаха в досадна тежест за организаторите, тъй като не можеше да бъдат провеждани нормално. Това чувство някак се прехвърляше и върху зрителите. Ако въобще ги имаше.

Виж още Спортната 2020-а в култови кадри и моменти за историята (Галерия)

Турнири се наложи да бъдат организирани в извънредна обстановка и до голяма степен изчезна чарът им, тръпката, а и много от тяхната идентичност. На никого не му бе приятно да гледа мачове на "Ролан Гарос", в които тенисистите играят по анцузи и мърморят заради ниските температури.

Някак не беше комфортно и да гледаме "Ел Класико" на "Камп Ноу" пред празни трибуни. Какво като отборите са най-добрите в света и предлагат зрелище?

Ако няма 90 хиляди, които да дерат гърла, някак смисълът избледнява.

Финал на Шампионска лига без публика - необикновено, тъжно и тягостно.. независимо от победителя.

Снимка: Getty Images

Спорт без непринудената емоция, която идва от трибуните, не може да е истински. Атмосферата от тълпата не може да бъде заменена с какъвто и да е изкуствен звук или светлинни ефекти. Просто не е същото и няма как да стане, колкото и да напредваме технологично. И така за телевизионните зрители също се получи ефект на нещо неистинско, на синтетика и фалш.

Най-голямото спортно събитие, от което ни лиши извънредната ситуация в годината, бе Лятната Олимпиада в Токио. След дълго инатене, организаторите все пак обявиха неизбежното в края на март - големият форум няма да се проведе в рамките на 2020 година. Имаше и вариант, при който това да се случи, но твърде много големи страни щяха да откажат участие, което категорично обезсмисля самото провеждане.

Виж още Пандемията оскъпява Олимпиадата в Токио с близо 2 милиарда долара

Новите дати за Олимпиадата бяха обявени - от 23 юли до 8 август следващата година. С появата на ваксините и безспорната дисциплинираност на японското правителство и обещство, не би трябвало да има проблем Игрите да се проведат в този период. Едно обаче е сигурно - тази Олимпиада ще е много по-различна от досегашните и то не в позитивния смисъл на такова заключение.

Европейското първенство по футбол също беше отложено с една година.

То за първи път трябваше да се проведе в няколко различни държави - спорно решение, което не се хареса на голяма част от феновете. Планът мачовете да се играят от 12 юни до 12 юли в общо 12 европейски града бързо беше скъсан заради пандемията. Новите дати са 11 юни - 11 юли през следващата година.

Тогава след сезона за клубните отбори най-добрите европейски нации ще премерят сили. За жалост България пропусна шанса си да е сред тях.

Оставаме на футболна вълна, за да си припомним какво още ни отне 2020 година, а то никак не бе малко...

Да започнем с Диего Армандо Марадона.

Виж още Стотици хиляди изпращат своя герой Диего Марадона (Галерия)

Футболното величие почина на 60-годишна възраст и потопи в скръб Буенос Айрес и Неапол, а и целия обичащ футбола свят. Милиони бяха огорчени от кончината на големия №10, с който цяло поколение израсна, гледайки подвизите му на Мондиал 1986 или извеждането на Наполи до шампионската титла в Серия "А".

Дон Диего остава епохална футболна фигура, любимец на милиони, а загубата му е голям удар за спортния свят.

Годината не пощади и тенис маниаците.

Най-престижният турнир - "Уимбълдън", беше отменен за първи път от 75 години насам, като до момента само световните войни имаха силата да го заличават. Организаторите категорично са отхвърлили идеята мачовете на "свещената трева" да се състоят пред празни трибуни, което бе достойно решение за запазване здравето на участниците.

Това беше единственият турнир в Големия шлем, който не се проведе, като Australian Open не бе обхванат от пандемията, а US Open и "Ролан Гарос" се състояха при необикновени обстоятелства.

Виж още Хиляди през сълзи почетоха паметта на Коби Брайънт и Джиджи (видео и снимки)

За света на баскетбола, а и не само, най-голямата загуба се казваше Коби Брайънт. Тя дойде в ранните часове на 26 януари, когато личният хеликоптер на легендата се разби с девет души на борда. Сред загиналите бе и 13-годишната дъщеря на Черната мамба - Джиана. Трагичният инцидент повлия на целия баскетболен свят - Коби бе една от най-големите спортни фигури за последните 30 години и любимец на децата от 90-те.

"Да се проваля на игрището е ужасно и непоносимо като мисъл. По-лошо от смъртта", бе една от популярните му фрази.

2020-а ни отне една конкретна емоция - радостта от победата, истинската и неподправена емоция от не. Не само на нас като зрители, но и на победителите в спорта. Нагледахме се на абсурдни сцени, като това футболен отбор да спазва дистанция докато вдига шампионската купа или тенисисти, които целуват трофеите си с маска на уста. Усмивките след триумфа често липсваха или не се виждаха под парче плат - някак символични кадри, които илюстрираха година в спорта. Победите идваха тихо, в минорно настроение и по задължение.

Липсваше смисълът от тях - да се зарадваш истински на това, че си №1 и да го споделиш с публиката.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

В света на футбола няма да се проведе връчването на най-значимата индивидуална награда - "Златната топка". Суперзвездата на Байерн Мюнхен - полякът Робърт Левандовски, по този начин бе "ограбен" да не вземе отличието на "Франс Футбол" и трудно ще намерите футболен фен, който да е на различно мнение. При провеждането на толкова спортни събития без публика и при спазване на противоепидемични мерки, е абсурдно да не се връчи "Златната топка" в опростена церемония. Големият голмайстор, който спечели требъл с баварците, вече беше отличен като най-добрият играч в Европа и света в други класация, но остава горчивината, че няма да вдигне най-важната и значима индивидуална награда - "Топката". Кой знае дали догодина ще успее, а това може да се окаже шансът на живота му.

Снимка: Иван Григоров

С горчивина за спортната 2020-а ще се сещаме и като българи заради големите загуби.

Починаха големи фигури, наши сънародници, чийто принос няма да забравим.

Някои от тези, които вече не са сред нас, са:

Легендата в автомобилизма Илия Чубриков, в баскетбола - Симеон Варчев, Кристина Гьошева, Станислав Бояджиев и Иван Колев, във волейбола - Тодор Симов и Никола Лечев, във футбола - Никола Спасов, Петко Петков, Цветомир Първанов, Димитър Ларгов, Бисер Михайлов, Виден Апостолов, Борис Гаганелов, Александър Манов, Тодор Атанасов-Барона, в борбата - Николай Щерев и Стоян Ненчев-Цеко, в хандбала - Георги Ангелов, в щангите - Антонио Кръстев, в леката атлетика - Петър Бонов и Константин Жалов, в алпинизма - Димитър Бърдарев.

Такъв бе тъжният прочит-равносметка на отиващата си година. Отне ни много в ежедневието, отне много и в спорта.

ИЗБРАНО