11:50 | 26.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Край на най-дългото "червено" управление: Какво постигна и за какво е критикуван Ганчев?

Бизнесменът си тръгва с два трофея за Купата на България, но без титла

Снимка: Bulphoto

Край на най-дългото "червено" управление: Какво постигна и за какво е критикуван Ганчев?

Бизнесменът си тръгва с два трофея за Купата на България, но без титла

14:32 | 30 април 2024 | Редактор : Динко Гоцев 36 10817 Снимка: Bulphoto

Историята на ЦСКА след 1989-а видя какво ли не, а днешният ден бележи смяна на собствеността след най-дълго задържалият се в клуба негов управник. Гриша Ганчев влезе в ЦСКА през лятото на 2015-а, когато "червените" бяха пратени в аматьорската "В" група заради натрупаните огромни задължения и неуспех да покрият изискванията за професионален лиценз.

ЦСКА

Ганчев влезе в обувките на двама от най-богатите и влиятелни българи в прехода след 1989-а. Илия Павлов и компанията "Мултигруп" бе собственик на най-титулувания ни клуб от 1994-а до 1999 г. Преди него Валентин Михов бе в ролята на президент, като управляваше с помощта на спонсори.

Васил Божков се появи в ЦСКА през 1999-а, като изкара 7 години начело на клуба и спечели с него 2 титли на страната. Това е най-успешният период за 35 години в "новото време", за които броячът на "Армията" отчете само 6 първи места. И това, след като до 1989-а бяха 25.

След Божков в кабинета на собственик/президент/стопанин се появи фигурата на Александър Томов, който донесе последната засега титла от 2008 г., но след това и срама ЦСКА да остане без европейски лиценз. Началото на агония, която завърши логично 7 години по-късно с пращането в аматьорския футбол.

Не и преди Иво Иванов и Димитър Борисов, собственици на фирмата за сметопочистване "Титан", да оглавят един от двата ни гранда. Те останаха на "Армията" пет години (2008-2013 г.), а след това в турбулентен период от почти 24 месеца Томов се завърна, клубът бе временно без ръководство, акциите минаха и през ръцете на Христо Стоичков... А и опит за влизане в него на Ганчев (първи) бе осуетен - неофициално, след политическа намеса.

Снимка: Bulphoto

През 2015-а той все пак пое нещата в един напълно разбит клуб, мина през "В" група, а от есента на 2016-а ЦСКА се върна в елита, след като бе осъществено сливане на търговски дружества и обединение на три клуба - Литекс, Чавдар (Етрополе) и ЦСКА, като се образува ПФК ЦСКА - 1948 АД.

Тук дойдоха и първите критики, както и скандали в общността - заради юридическата хватка, използвана от Ганчев и неспособността да мине по етапния ред през "Б" група, като наследи и дълговете на старото дружество. Обективно погледнато, той изплати впоследствие немалка част от сумите, особено дължими към играчи, а и даде 8 милиона за правото да ползва оригиналната емблема. Но останаха задълженията към НАП и държавата, които потънаха с обявеното във фалит дружество.

Като позитив: Все пак Ганчев се появи в най-тежкия момент в историята на клуба. Освен няколко полузаявки (най-вече словесни), тогава други кандидати да влязат в разрухата на "Армията" нямаше... Дали го е направил по най-изрядния начин - тук критиките и споровете остават.

Какво постигна за 9 години Ганчев? И за какво отнася критики от феновете, а и от обективните анализатори?

- Четири финала за Купата на България, два от които спечелени. Първият бе през май 2016-а като член на "В" група, срещу Монтана (1:0). Вторият - срещу Арда през 2021 г. със същия резултат. Това са успехите в турнира.

А за какво са критиките:

Имаше и два загубени - от Локомотив (Пд) с дузпи през 2020-а година и от Левски с 0:1 през 2022-ра. Като за гранд, това е прилично, но в никакъв случай страхотно постижение. Особено за сблъсъка със "сините", в който отборът на ЦСКА бе немощен, не уцели нито веднъж вратата за 90 минути.

- Нито една титла. Две реални битки до последно с Лудогорец за осемте сезона в елита. Тук критиките са сериозно, а ето ги и фактите:

- 2016-17 г., второ място на 16 точки зад шампиона

- 2017-18 г., второ място на 7 точки зад шампиона

- 2018-19 г., втори на 1 точка зад Лудогорец

- 2019-20 г., втори на 13 точки зад първия

- 2020-21 г., трети на 11 точки от първенеца

- 2021-22 г., втори на 19 точки зад Лудогорец

- 2022-23 г., втори на 1 точка зад шампиона.

- 2023-24 г., макар математически шампионатът все още да не е решен, то четири кръга преди края ЦСКА се намира на 10 точки зад Лудогорец и всичко може да бъде решено още в следващия кръг, когато има мач помежду им.

Категорично твърде малко, като за гранд.

Снимка: Bulphoto

Европейските участия са шест:

2018-19 г., Лига Европа

Елиминирани два съперника (Рига и Адмира-Австрия), отпадане от Копенхаген.

2019-20 г., Лига Европа

Елиминирани Титоград (Черна гора) и Осиек (Хърватия), отпадане от Зоря (Украйна).

2020-2021 г., Лига Европа

Елиминирани Сайрънс (Малта), БАТЕ (Беларус), Торшавн (Фарьорски острови), Базел в плейофа - с 3:1 като гост в един мач. Влизане в групите.

Там победа над Рома с 3:1, реми с италианците навън 0:0, още една точка като гост на Клуж (0:0) и три загуби - 0:2 от румънците в София, 0:1 и 0:3 от Йънг Бойс (Швейцария).

2021-22 г., Лига на конференциите

Елиминирани Лиепая (Латвия), Осиек, Виктория (Пилзен) - след 0:2, с 3:0 на реванша. И влизане в групите. Там пет загуби (две от Рома, две от Зоря и една от Бодьо Глимт), едно реми - 0:0 с норвежците.

2022-23 г., Лига на конференциите

Елиминиране на Македония ГП (Северна Македония) и Сейнт Патрикс (Ейре), отпадане от Базел в плейофа с 1:0 и 0:2.

2023-2024 г., Лига на конференциите

Отпадане от Сепси (Румъния) с 0:2 и 0:4.

Оценката:

Много силни представяния за двете влизания в групови фази, посредствени изяви в тях. Най-конфузният момент бе елиминирането от Сепси с 0:6 общ резултат, изравнило антирекорд в историята на клуба.

Снимка: Bulphoto

Извън терена

ЦСКА смени треньорите 18 пъти за 9 години - с временните наставници. Някои останаха малко, клубни легенди като Димитър Пенев (като консултант), Любо Пенев и Стойчо Младенов не получиха дори по един пълен сезон. Всъщност, само двама наставници от 2015-а досега са изкарали цял такъв - с две подготовки и всеки мач от един пълен спортно-технически сезон. Христо Янев във "В" група (2015-16 г.) и Саша Илич през 2022-23 г. Едва ли е случайност, че Илич бе вероятно най-близо до титлата от всички специалисти, минали през клуба за периода.

Именно затова са критиките към начина на ръководене на ЦСКА в "ерата Ганчев".

За честите промени на курса (а понякога - липса на видим курс, поне отстрани). За решения, които нямат логично обяснение и са непоследователни - като например връщането на едни и същи треньори по два, че и по три пъти. За неясните отношения или откровени скандали и унизително отношение към легенди. За усещането за хаос в маркетинговата и медийната политика, поне преди последните 12-18 месеца.

За управлението "на тъмно", с твърде редки появи на Гриша Ганчев в публичното пространство, а никакви такива на Данаил Ганчев, когото бизнесменът посочи за силен човек на "Армията" в последната година. Феновете на ЦСКА често се чудеха на какво да вярват от това, което се пишеше за отбора и клуба в медиите. Но не медиите са виновни за това.

Липсата на ясна информация често ражда недокрай изказани неща или дезинформации...

И не на последно място - за начина на селектиране на играчи за тима, който се ръководи - по неговите думи, от "главния скаут Гриша Ганчев". Собственик да избира играчите, а не треньорите - малко е странно и не звучи като да е политика на модерен клуб.

Плюсовете:

ЦСКА е изчистен финансово и усилено строи нов стадион - ситуация, която не може да се каже за много български клубове. С уточнението, че "строи собствен стадион", а не чака да бъде финансиран той от държавни или общински пари.

И тук идва най-големият позитив, който не може да не бъде посочен в управлението на Ганчев. Той е човекът, който изнесе битката с институции, администрации, съпротиви - ЦСКА да задвижи проекта за новата "Българска армия". Вероятно новите собственици ще изнесат финансовата тежест на самия строеж, но ролята на досегашните за това той изобщо да стане факт в никакъв случай не бива да се забравя.

Добавено към факта, че той си сложи "главата в торбата" през 2015-а, когато наоколо останалите не бяха сигурни или бяха заели изчаквателни позиции - плюсовете от едната страна на сравнението не са малко. С всичките "тежести" и обвинения около начина, по който го направи.

Плюсове, минути... Така приключва най-дългото управление на собственик на ЦСКА.

Както често се случва в родния футбол (и не само футбол) - противоречиво, с достатъчно аргументи да бъде наречено успешно, но и не по-малко укори за грешки или непостигнати цели.