Куршумът, прострелял мечтата на Адмирала oт Асунсион
Салвадор Кабаняс трябваше да играе в Манчестър Юнайтед, но всичко се преобърна
Салвадор Кабаняс трябваше да играе в Манчестър Юнайтед.
Но появата му на неправилното място в неправилното време, както и чисто човешката му страна, отвъд тази на страхотен нападател, отнеха мечтите му за бляскава кариера във футболна Европа.
И за бъдеще във футбола въобще.
През 2010 година парагваецът гледа уверено към световното първенство в Южна Африка, защото има реална, да не казваме почти сигурна възможност да попадне в състава на родината си за най-големия футболен форум.
Но няколко секунди променят абсолютно всичко за него. И не става дума за изненадваща контузия - скъсани връзки, счупен глезен или нещо такова. Изстрел с пистолет в тоалетната на нощен клуб в Мексико Сити едва не отне абсолютно от Кабаняс.
Включително и животът му.
Парагваецът разцъфтява сравнително късно от футболна гледна точка, но това не е важно - на 30-годишна възраст е в най-добрата форма в кариерата си и играе за един от най-големите клубове в Северна и Южна Америка.
Извървява трудния път от родния си клуб 12 де Октубре в Асунсион, преминава през неуспешен наем в Гуарани и се озовава в чилийския Аудакс Италиано. Именно там загатва за възможностите си с 29 гола в 53 мача, а това го изстрелва към едно от по-силните първенства в региона - мексиканското.
Пристига в отбора на Чиапас с репутацията на голмайстор №1 на чилийската лига. Вече е дебютирал за националния отбор на Парагвай, но конкуренцията в нападение там е голяма - трябва да се бори с Роке Санта Круз, който играе и до днес, като продължава да е голмайстор №1 на националния отбор, както и с Нелсон Куевас.
Показва голмайсторския си инстинкт и в Мексико, като вкарва 61 гола в 106 мача за Чиапас. Попада в състава на родината си за Мондиал 2006 в Германия, но просто гледа от пейката случващото се, а "гуараните" отпадат още в групите.
На клубно ниво обаче продължава изкачването си. Мексиканските гиганти от Америка го купуват, а той веднага оправдава доверието с 29 гола в първия си сезон. През 2007 и 2008 година никой не вкарва повече от него в Копа Либертадорес. Нарежда се до икони като Пеле, Зико, Диего Марадона, Марио Кемпес и Сократес, печелейки наградата на вестник "Ел Паис" за Футболист на годината в Южна Америка.
Всичко се развива като в приказка, която сякаш върви към щастлив край. В три поредни години е играч №1 на Парагвай. Започва да бележи гол след гол и с националната фланелка.
Южна Америка е в краката му. Адмирала, както го наричат заради впечатляващата му физика и граничещото с арогантност присъствие на терена, трябва да покори света.
"Когато всичко това се случи, вече бях подписал предварителен договор за близо $2 милиона, за да премина в Манчестър Юнайтед или друг голям отбор. В Америка обаче ми удвоиха заплатата, дадоха ми апартамент в Акапулко, както и още един в Канкун, само и само да ме задържат", връща се назад Кабаняс.
В кошмарната вечер на 25 януари 2010 година, с осигурено бъдеще, Кабаняс и съпругата му отиват в заведение в Мексико Сити - "Бар Бар". Футболната звезда влиза в разправия с друг посетител, опитвайки се да предотврати обир, а когато отива до тоалетната, бива посрещнат от куршум в главата.
Опитът за убийство на един от най-големите футболни любимци разтърсва южноамериканския футбол. Салвадор прекарва 10 дни в кома, борейки се за живота си, но както прави редовно в наказателното поле, тук също успява да спечели. Феновете обграждат болницата, в която се намира. Организират бдения на легендарния стадион "Ацтека". Толкова много го обичат.
Самият той смята, че физическото му състояние до голяма степен му помага да вземе тази животоспасяваща битка.
"Футболът ме спаси", категоричен е той. След това обаче идва по-тежкото - четири месеца от наистина тежка рехабилиатиция преди да получи позволение да отлети за Парагвай.
Човекът, опитал се да го убие, е добре позната криминална фигура в Мексико Сити. Хосе Хорхе Балдерас Гарса, известен като Джей Джей, работи за въоръежното крило на наркокартела Белтран-Лейва - Лос Негрос. Отговаря лично за действията си пред един от най-опасните намени убийци на континента - Едгар Валдес, който днес излежава 49-годишна присъда в американски затвор. Миналата година самият Джей Джей попада зад решетките в Мексико, но не заради стрелбата срещу Кабаняс, а за участие в организарана престъпна група.
Кабаняс не иска и не може да обърне гръб на футбола и година по-късно е убеден, че може да се завърне. Пораженията, нанесени му от изстрела обаче са прекалено големи, като той сам се убеждава в това по време на подготовка с парагвайския Либертад. Играта на високо ниво остава в миналото.
Все пак през 2012 година изиграва 14 мача за първия си отбор, а две години по-късно прави и финален опит за завръщане с отбор от бразилската Серия Д. Така и не успява да поддържа същото ниво като съотборниците си. Това наистина е краят.
Нещата извън терена също не са блестящи. Америка разтрогва контракта му малко след инцидента. Година след това е набеден за данъчни измами и има заповед за арест. Не може да се върне в Мексико, за да съдейства за разследването за стрелбата, защото... ще бъде арестуван.
По собствените му думи агентите му са откраднали почти $17 милиона по време на силните му години. Налага му се да работи в семейната пекарна в град Итаугуа, за да се прехранва.
"Опитвам се да се възстановя. Все още имам вяра, макар да изгубих всичко", казва Кабаняс, показвайки несломимия си дух. Вече е на 39 години и за кратко се опитва да бъде треньор в Мексико, но това е съвсем друга материя
"Беше спрян в пика на силите си. А след това от него се възползваха агентите му, жена му и адвокатите му", разказва баща му.
Един куршум отнема всичко от Салвадор Кабаняс. Настоящето и бъдещето му. Здравето и финансовата му сигурност. Но бившият нападател оставя всичко зад себе си. Простил е на всички и е в мир със себе си. В мир с това, което можеше да бъде.
"Прошката трябва да дойде от сърцето. Простил съм на всички, които ме нараниха. Това ми дава мир. Мога единствено да благодаря на Господ, че получих втори шанс да продължа да живея", смирено обобщава ситуацията Кабаняс.
Вкарва шест гола в квалификациите за Мондиал 2010, където вероятно щеше да бъде титуляр. В Парагвай имаше пощенски марки с неговия лик. Но няколко секунди тотално преобърнаха живота му.
И въпреки това Салвадор Кабаняс намира сили да продължи напред, макар всичко, което обичаше да му бе отнето.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}