02:33 | 27.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Малко съм уморен: През джунгли и пустини, модерният Форест Гъмп прекоси с бягане Африка

За 352 дни британецът Ръс Кук се придвижи от най-южната до най-северната точка на континента

Снимка: STR/БТА

Малко съм уморен: През джунгли и пустини, модерният Форест Гъмп прекоси с бягане Африка

За 352 дни британецът Ръс Кук се придвижи от най-южната до най-северната точка на континента

13:02 | 13 април 2024 | Редактор : Венислав Кирилов 8 3381 Снимка: STR/БТА

"Малко съм уморен, искам да се прибера", каза навремето в култовата лента Форест Гъмп, изиграният от Том Ханкс герой от едниоменната класика. Изрече го, когато стопира наглед безцелното си и неразбираемо за всички няколкократно бягане от едното до другото крайбрежие на САЩ.

Това лято се навършват 30 години от излизането на филма, а със съшите думи - "Малко съм уморен", един млад британец финишира пред чакащите го репортери от всички световни медии преди дни. А и видът му издаваше нещо подобно - огромна и рошава оранжева брада, нескопосано вързана оранжева коса и изстрадало лице - общо взето вид на човек, който е не малко, а твърде уморен.

А всичко това си има своето обяснение. Въпросният 27-годишен мъж се казва Ръсел Кук, а в последните дни той доби световна популярност с това, че пробяга цяла Африка. Точно така - континент от край до край.

Ако за средностатистическия човек пробягването на класически маратон с дистанция от 42 километра изглежда нещо твърде сложно и може би непостижимо, Кук прави това ежедневно в продължение на 352 дни.

При това не по маркирано и обезопасено трасе, например по улиците на някоя столица, а из безпощадните и ужасно тежки терени на цяла Африка. 352 дни, над 16 000 километра, 16 държави и едно велико свръхчовешко приключение, което завинаги ще остане в историята.

Естествено, че когато чуете за подобно начинание, незавиисмо дали го разбирате ентусиазма зад него или не, първият възникнал въпрос е: Защо?

Снимка: STR/БТА

Измъчван от тежка депресия и сериозни проблеми с хазарта и алкохола, Ръсел открива своето спасение в бягане. След участие в редица маратони по света, той решава, че трябва да направи нещо доста по-значимо. Нещо, което ще получи своя световен отзвук.

Така в него се заражда идеята за Африка. Благотворително бягане, по време на което с дарения Кук събра 700 000 британски паунда, които ще даде на фонадции, работещи за снабдяването на Черния континент с питейна вода. Освен това той иска целият интерес около постижението му да послужи за пример на десетки младежи, сблъскали се със същите проблеми, с които се е борил и той.

Така на 22 април миналата година Ръс Кук застава на ръба на Иглен нос в ЮАР - там, където Атлантическият и Индийският океан се сблъскват. Това е най-южната точка на континента, а оптимистичният план на Кук бе след 240 дни, без почти никаква почивка, да стъпи на нос Бен Сака в Тунис - най-северната точка на континента, къпеща се във водите на Средиземно море.

Разбира се, не е напълно сам в това начинание. Малък, но верен екип му помага с логистиката, изхранването, спането и хидратацията, която е ключов фактор в този тежък пробег на Африка.

Но екипът минава разстоянията между различните пунктове с превозни средства, докато Ръс бяга сам. Дълги и изтощителни самотни километри, които го прекарват през териториите на ЮАР, Намибия, Ангола, ДР Конго, Република Конго, Камерун, Нигерия, Бенин, Того, Гана, Кот д'Ивоар, Гвинея, Сенегал, Мавритания, Алжир и завършва в Тунис.

През цялото си приключение той се сблъсква с всякакъв вид терен и ужасяващи условия за бягане. Но в крайна сметка, със 112 дни по-бавно от първоначалния план, рижавият британец се превърща в първия човек, преминал пеш цялата дължина на Африка.

Естествено, че не всичко минава перфектно.

Той пресича ЮАР и пустинята на Намибия за 50 дни, когато на 24 юни в Ангола, Ръс и екипът му стават жертва на грабеж. Въоръжени мъже им взимат всичко - паспорти, пари, кредитни карти и дори камерата, която трябва да документира цялото приключение.

С помощта на хората, следващи пътя му в социалните мрежи от самото начало, британското посолство и местните власти, Кук успява да се сдобие със средства и най-вече нужните документи, за да продължи пътуването си из Черния континент.

В една от много си медийни изяви в последните дни, той разкри за най-страшното си преживяване в това приключение и за единствения миг, в който действително е мислел за отказване.

Снимка: STR/БТА

Случката се разиграва в Демократична република Конго, около две седмици след грабежа в Ангола. Тогава на пътя на Ръс се изпречват група мъже с мачетета, които просто го качват на мотор и го откарват в малко селеце на около 5 часа от главния път.

Планът на похитителите е ясен. Макар двете страни да нямат език, на който да се разберат, те ясно му показват, че искат пари, а в себе си той няма такива. След няколко дни във въпросното село - престой, за който Кук разказва, че е единственият момент в живота му, когато наистина се е страхувал, че ще бъде убит, екипът му го намира чрез gps сигнала на неговия телефон. И след пазарлък и плащане успява да го освободи.

Тежки дни, след които екипът се връща обратно, преминава границата с Ангола и остава в анклава Кабинда, за да планира как да продължи пътешествието.

Случката в Конго носи своя урок и екипът решава предварително да намери контакт с местни хора във всяка една следваща страна, които да им помогнат с преминаването или избягването на опасни участъци. Подкрепата от местни предотвратява повече проблеми като тези в Ангола и ДР Конго, но с натрупването на умората и километрите, започват затрудненията от физическо естествено.

Тук не говорим за възпаленията на сухожилията и тоталното съсипване на ходилата от бягането на маратон всеки ден. Това все пак е част от плана. Отново в джунглата, но в тази на Република Конго, Ръс Кук има бъбречен проблем и започва да уринира кръв. Дни по-късно е с тежко хранително натравяне, а по време на ден 205 в Нигерия, той припада по трасето.

Като най-тежък участък категорично определя пустинята Сахара. Но не сушата и горещината са това, което измъчват британеца, а изненадващите пясъчни бури, които са ежедневие по време на начинанието му.

Но това не е всичко. След 278 дни на тотално изтощение, справяне с грабеж, отвличане и здравословни проблеми, Ръс Кук се сблъсква с административен такъв. Доста затворената за туристи страна Алжир му отказва виза и правото да премине границата с Мавритания. След няколко дни на отчание, модерният Форест Гъмп публикува видео в социалните мрежи, в което казва, че ако не получи виза за Алжир, то всичко приключва - опитът му ще бъде обречен на провал.

Краткото видео е споделено от 11 милиона профила и гледано стотици милиони пъти. Това привлича вниманието на Илон Мъск, както и на няколко британски народни представители. Те задействат всички свои инструменти в Алжир и Кук се сдобива с така мечтаната виза, която е реално последната пречка.

Той и екипът му се превръщат в първите чужденци от колониалните години насам, които прекосяват по суша границата между Мавритания и Алжир. Остават само някакви около 2000 километра през пустинята, но на фона на изминатото, сякаш разстоянието е незначително.

Всъщност първоначалният план е с 14 500 километра, които по една или друга причина стават с около 1500 повече по маршрута. А с влизането в Тунис, новината за бягащия през Африка британец се разпространява. Насетне почти през цялото трасе има аплодиращи го хора.

В последните дни няма и метър, в който Ръс Кук бяга сам. Той непрестанно е придружаван от ентусиасти не само от Европа, но и местни тунизийци, които му помагат с тежестта на последните километри. Точно както беше във филма с Том Ханкс.

Така в неделя - 9 април, цели 352 след тръгването, чакан от световните медии, стотици приятели и последователи, Ръс Кук стъпва на нос Бен Сака. И в най-северната точка, усмихнат край средиземноморското крайбрежие, казва: "Доста съм уморен".

Форест Гъмп от истинския живот, който първи прекоси Африка на крак.