Често най-обичаните спортисти в една страна не са задължително най-успешните. А поредното доказателство за това дойде в началото на годината, когато Испания се сбогува с легендарната си атлетка Кармен Валеро, която си отида на 68-годишна възраст след инсулт. Тя беше истинска знаменитост, като можеше да се похвали с прякори като Майката на испанския спорт и Пионерката на олимпизма.

Историята й е наистина впечатляваща, като с постиженията си в спорта тя дава мощен тласък на феминисткото движение, превръщайки се и в първата бегачка, участвала под испански флаг на Олимпиада.

Често Валеро е наричана също така Дамата със звънчето. Наглед странно прозвище, но всичко има своето логично обяснение. Като дете семейството на Кармен е принудено да се премести в планински район заради заболяване от астма на сестра й. В гората 8-годишната бъдеща звезда няма особен избор от занимания и започва да бяга. Като за да не се изгуби из планината, си връзва звънче на глезена, за да може баща й лесно да я локализира при нужда.

"Първоначално ми даваше да бягам само 30 минути на ден, а аз исках поне двойно. Харесваше ми и осъзнавах, че ме бива в това. Другите игри не бяха за мен, бягането ми доставяше огромно удоволствие. Баща ми опита да ме откаже, но аз настоявах. Така той се видя принуден да ме запише в спортно училище", разказва приживе Кармен в интервю за AS.

Там бързо развиват таланта й до степен, че започва да се състезава дори с момчетата. Но има проблем - през 70-те години испанското общество не е особено либерално спрямо правата на жените и участието им в професионалния спорт. Но за Кармен това е просто възможност да се превърне в жената, която чупи бариерите, макар и да не го осъзнава.

През 1976 и 1977 година печели световна титла в крос кънтри (бягане из естествен терен, а не на писта), но не и без да се сблъска с дискриминационно отношение.

"Преди първата ми титла треньорът събра целия отбор за разбор. Даде персонални инструкции на всеки от мъжете, а мен ме пропусна. Когато го попитах какво става, той ми отговори: "Нямам какво да ти кажа, жените сте просто едни цицорести и дебелогъзи създания, които са далеч от истинския спорт". По време на състезанието надбягах Татяна Казанкина от СССР - истинско страшилище и безспорна номер 1 в света до онзи момент. След състезанието треньорът беше целият почервенял и ми се извини, но такива бяха времената", разказва Кармен Валеро.

Същата година тя участва и на Олимпийските игри в Монреал, пренаписвайки историята на испанския спорт. Валеро се пуска на 800 и 1500 метра, макар силата й да е в далеч по-дългите бягания. Но по онова време сегашните маратонски дисциплини за жени просто отсъстват от програмата на Игрите.

"Бяха трудни времена за жените в Испания, но не само в спорта. Давам ви един пример - годишният ни календар го изготвяха за 10 минути, докато мъжкият отнемаше седмици на консултации и стиковане. Дискриминацията се отразяваше и на премиите - докато мъжете вземаха солидни пари при титла, моята награда за златния ми медал стигна колкото да си купя билет за кино и пуканки.

Но аз никога не съм бягала заради материални облаги. Чак по-късно осъзнах, че съм служила като пътеводна светлина за милиони жени в родината ми. Откакто спрях със спорта, хорската любов ме залива буквално на всеки ъгъл. Макар далеч да не съм най-успешният спортист в историята на Испания, определено мога да се нарека една от най-обичаните, макар и да звучи нексромно", признава през 2019-а Валеро.

А доказателство за думите й дойде от съболезнователния адрес, който от местната федерация по лека атлетика разпространиха след кончината й. Наред с изброяването на всичките й успехи, там пишеше:

"Отиде си Майката на испанската атлетика, на испанския спорт. Жената, която проправи пътя. Първата и Незаменимата. Светъл пример, който поколенията ще следват. Слава на паметта й".