Моделът PIF: Как Саудитска Арабия си купува водеща роля в спорта
Формула 1, бокс, голф, мегазвезди на футбола - всичко е възможно с милиардите на фонда
Парите, казват, променят животи. Променят със сигурност начина на живот на немалко хора на планетата.
А и начина на мислене...
Парите са на път да променят спорта по необратим начин, след като инвазията на милиардите от Залива става неудържима. И това е прочит с носталгия към традициите. Но истинският такъв, който има значение, е този на водещите структури и фактори в най-популярните спортове. А той е, че това е "необходимата промяна" и "новото предизвикателство".
След зимното световно първенство в Катар, вече нищо като че ли не може да ни изненада. Но все пак, новината че Общественият инвестиционен фонд на Саудитска Арабия е придобил контрол върху четирите най-традиционни и водещи футболни клуба в страната - Ал Итихад, Ал Насър, Ал Итифак и Ал Хилал, не бива да минава незабелязано.
Чудите се защо ли?
Public Investment Fund (PIF) е оръжието на саудитското кралско семейство, с което осъществява глобалния си план за водеща роля далеч не само в спорта.
В портфолиото на тази организация, която разполага с ресурс от 620 милиарда долара (!), влизат петролни инвестиции по света, пазарни дялове в проспериращи компании като Uber, споразумения на ниво държавни предприятия с Франция, Русия, Бразилия и Китай... Всичко от строителни компании до видеоигри. И навсякъде от Щатите до Австралия.
В спорта саутидците навлизат сравнително късно, но за сметка на това - смело и мощно. Преди 2 години купиха английския Нюкасъл - именно с парите на този фонд, а сега футболната им инвестиция е в четирите клуба, които са основатели и най-популярни в местната лига.
Така заплатата на Кристиано Роналдо в Ал Насър (200 милиона на година), на Карим Бензема в Ал Итихад (100 милиона на година) и вероятно тази на Лео Меси в Ал Хилал (предложението е за 400 милиона на година), ще плаща именно PIF. Тоест - държавата Саудитска Арабия. Не, че досега не се знаеше, но сега е официално.
Начело на фонда, между другото, е принц Мохамед бин Салман. Това е движещата сила на новата стратегия на страната, която се отвори към света и го залива с инвестиции от неизчерпаемия ресурс, с който разполага. Парите в тази държава не са проблем, а те купуват водеща роля в политика, в бизнес, в междудържавнически отношения, а вече и в спорта.
Преди седмици Бин Салман се снима усмихнат с босовете на Формула 1, докато течеше състезанието в Джеда. Пистата там е уникално нещо, кадрите са като от приказка от 1001 нощи, а на никой не му пука дали Гран при е интересно или не. Всъщност, спортните резултати далеч не са най-важното в инвестицията на Фонда.
Пример за това е, че Бин Салман си тръгна далеч преди края на състезанието. Има си държавни дела, а и нали бе там преди старта? Снима се с Жан Тод, с Доменикали - босовете на автомобилния спорт и на Формула 1.
Нали целият свят видя това.
През февруари голфърите от най-висока класа се появиха в Ал Муруж, край който е едно от най-модерните игрища на света. Турнирът Saudi International вече се провежда за пети път, но през тази година бе особено силен като участие. Причината? Преди 12 месеца негов собственик, благодетел и организатор стана... Естествено - Фондът.
В тазгодишното издание победителят Абрахам Ансер (№11 в света) се снимаше с трофея и шейх, представител на PIF, докато на метри от него в езерцето край комплекса "Royal Greens Golf & Country Club" плуваше един бял последен модел на Infiniti - награда, която го очакваше. Наред с 1 милион долара от наградния фонд (общо той бе 5 милиона долара). Такива са мащабите на събитията, които са под шапката на PIF.
Пак някъде тогава, през февруари, най-силните жокеи и коне в този спорт пристигнаха на "King Abdulaziz" край Риад - комплекс за надбягвания с всички най-модерни съоръжения.
Това е най-луксозната надпревара в света на конния спорт, като наградния фонд на "Saudi Cup" е 20 милиона долара.
Победителят получава индивидуален бонус от 10 милиона долара. Японецът Йотака Йошида ги прибра, побеждавайки с кон Пантааласа. Наградата връчи човек на организацията "Хиру рейс", която все още се води организатор и притежател на надпреварата. Няма да е задълго.
Самият хиподрум вече е на Фонда, който е и генерален партньор на състезанието... засега. Скоро вероятно ще стане пълноправен такъв.
И стигаме до футбола. Мохамед бил Салман е пръв приятел с Джани Инфантино, който пък е пръв приятел на целия регион. Да не забравяме, че той бе радетел №1 Мондиала да иде в Катар, а след него дори вече е жител на тази страна - купи си имот там и се мести да живее със семейството си край Доха.
ФИФА вече ни подготвя за новината, която всички знаем, че е неизбежна. Световното първенство ще иде и в Саудитска Арабия, това е ясно. Вероятно ще е още през 1930 г., ако не надделеят все пак гласовете от куп водещи нации в този спорт, че това първенство трябва да бъде дадено на Южна Америка и Уругвай като един от домакините, за да се отбележи 100-годишнината от старта на великата традиция.
Традициите като цяло не са нещо, което вълнува саудитският Фонд. По-важна е войната за влияние и тя изисква Мондиал по футбол да иде в страната. Пристигането там на Кристиано, на Бензема, скоро и на Меси - почти сигурно, ще бъде най-голямата инжекция с популярност, от която Саудитска Арабия се нуждае.
Децата по света (а и техните родители, гледайки блясъка в очите им) не се интересуват защо Роналдо или Меси е в Ал Насър или Ал Хилал. Те носят техните фланелки и искат да ги видят по телевизията във всеки един мач. Останалото са по-сложни теми, които изискват съвсем друг подход и проучване.
Та Общественият фонд превзе и клубовете, за да контролира и стимулира новата стратегия за издигане на саудитската лига като една от водещите в света. Това не е лишено от фундамент, между другото. Ал Хилал е шампион на Азия за 2022-ра, а тази година загуби финала за короната от японския Урава Редс. А дори не е шампион на страната си. Тоест - нивото не е ниско и без суперзвездите. Но глобалната популярност е нулева. Беше, преди да дойде Кристиано.
Сега PIF влиза, получавайки 75% от четирите гранда в страната, които ще се управляват от борд на директорите със 7 члена. Начело, естествено, са хора на Фонда. Всичко това е описано ясно в стратегията и портфолиото на организацията, като е в раздел "Визия 2030". Ясно е защо е кръстена така, нали? Целта е Мондиал 2030 да е в Саудитска Арабия. Ако не стане - нека е 2034.
Добавяме, че още четири клуба - Ал Кадисия, Ал Дириа, Ал Ула и Ал Сукур, ще имат нови големи спонсори и реално - собственици. И това са компании като "Арамко" и "Неом", където основен акционер е... пак Фондът. Не, не - не казваме нищо от рода на "всички боксьори се бият за Дон Кинг", както гласеше лафът от един стар филм. Просто произходът на парите е ясен и изворът е един.
Като споменахме бокс...
Антъни Джошуа се би в реванша си за връщане на титлата в тежката категория с Анди Руис именно в Саудитска Арабия преди четири години. Нали помните - една арена бе издигната по средата на нищото, превърната в атрактивен оазис и гледана от целия свят. Името и беше "Дириа Арена", но специално за този боксов спектакъл, предаван в над 100 държави, наименованието стана "Public Investment Fund office complex".
Няма да предлагаме догадки защо.
Наскоро Томи Фюри победи Джейк Пол в един от най-чаканите мачове на годината пак в Саудитска Арабия, а сред публиката, освен Мохамед бил Салман естествено, бяха Майк Тайсън, Тайсън Фюри, Ивендър Холифийлд...
Между другото, Джошуа загуби и от Олександър Усик пак в тази страна - боят им бе в Джеда през август миналата година. Тези три боксови събития са гледани от поне 200 милиона души. Те бяха реклама за държавата Саудитска Арабия, защото по-добра реклама от спорта на най-високо ниво, привличащ като магнит глобално внимание, едва ли има.
Това е моделът PIF. Фондът - разбирай кралското семейство, разбирай държавата, плаща стотици милиони за реклама чрез спорта. Целите са ясни - основната е Мондиал по футбол в страната, където вече се провеждат всякакви други мегасъбития на най-високата сцена. Нюкасъл наесен ще е в Шампионската лига. Клубът е прероден, завърши четвърти във Висшата лига и е ходеща реклама за това какво правят парите от Изток. А там тепърва предстои да се излее рог на изобилието от милиони за суперзвезди.
Защо не?
Кой не гледа Шампионската лига? Кой не се интересува от Гран при във Формула 1? А боксовите мачове на най-високо ниво? А голф, конни надбягвания... Въпросът е, ще се посегне ли и на тениса, защото засега там нещата опират само до благотворителни мачове с мегазвезди, на които се плаща да играят в името на шоуто.
Но защо да няма и пети турнир от Големия шлем, например в късните есенни месеци в Риад или Джеда? Колко би струвало това - някакви си стотина, двеста милиона долара.
При размаха на PIF, това не са разходи, за които си струва да повдигаме дискусия.