17-11-2017 20-11-2018

Мразен от неколцина и обичан от милиони - Джими беше кралят на US Open

Големият Конърс навършва 70 със спомен за велика кариера

10:00 | 3 септември 2022 | Редактор : Николай Петров 6 11136 Снимка: Getty Images

Възпитан от баба си и трениран от майка си, Джими Конърс завладя света на тениса през 1974 година, за да може след това да стане един от най-великите.

Ретро

Осемкратният шампион в турнирите от Големия шлем навърши 70 години в петък, а в последните 50 от тях си спечели няколко поколения фенове, а и врагове на корта. Макар и тази дума да звучи прекалено силно за един от най-джентълменските спортове.

Отгледан е от двете си любими жени, като те му обещават да покори света, подтискайки всяко негово разочарование. Успехите не закъсняват и идват още на 21-годишна възраст, когато печели "Уимбълдън" след само шест загубени сета. Много бързо той подсказва на мъдрите хора в тениса, че това е играч, който може да печели много в следващото десетилетие. През 1974-а го прави още на Australian Open и US Open.

Само че нещата за американеца в последствие не се развиват точно както той иска. Класира се общо на седем финала в Големия шлем до 1978-а и губи шест от тях. На два пъти любимецът на публиката Бьорн Борг го спира в мача за титлата, а по веднъж Джон Нюкъмб, Артър Арш, Мануел Орантес и Гилермо Вияс.

Последователните разочарования карат Конърс да се върне към миналото: "Ще говорят за 1974-а дори след като умра. Не забравяйте какво направих тогава. Никой не може да ми отнеме 1974-а".

За едно се оказва прав - никой не забравя трите му титли от Шлема през онази страхотна за него година, но това е само началото. Успехите му в Шлема не са приключили, както и фантастичното съперничество с Борг. Негативната серия е прекъсната през 1978-а с финала на US Open, когато шведът е победен в три категорични сета.

След това идва още един неприятен период и то не само на тенис корта. Смъртта на баща му - Джеймс Конърс, настъпва през 1977-а. Неговият мениджър по това време Бил Риордан е отчужден, а треньорът му Панчо Сегура е уволнен. Конърс е в сериозно увлечение по звездата на женския тенис Крис Евърт и двамата влизат в годеж, който малко след това бива развален.

Американецът губи скъпи хора, а това се отразява и на резултатите му. Между 1979-а и 1981-а той влиза в серия от осем отпадания на полуфинал в турнирите от Големия шлем и едно на четвъртфинал.

Снимка: Getty Images

Освен че на още три пъти е спрян от Бьорн Борг, а за негова зла участ идва още едно велико съперничество в живота му - това с младия Джон Макенроу. И до днес двамата не се харесват, но пък не крият взаимното си уважение. Играят общо девет мача помежду си в Големия шлем, като в шест от случаите Джон Мак вдига победоносно ръце.

"Така и нямах шанс да се запозная с Джими Конърс. Той побърза да ме разкара. Още като дете знаех достатъчно за него. Ние не се харесваме, но винаги сме имали уважение един към друг. Винаги съм го уважавал, защото единственият играч, който се влага повече на тенис корт от Конърс, се казва Рафаел Надал. И разликата между двамата не е голяма. Всеки път, когато се гледах в огледалото преди мач с Конърс, се питах дали давам от себе си колкото и той.

Снимка: Getty Images

Не се харесвахме, защото той е пълен задник. Обиждаше се по-лесно от всеки друг. От негова гледна точка, аз бях 18-годишно хлапе, което иска да му отнеме титлите и да е най-добрият американец", спомня си Макенроу за началото на съперничеството им. То идва на полуфиналите на "Уимбълдън" през 1977-а, когато титлата бе за Бьорг.

Думите на големият Джон са много важни в контекста на това да се разбере какъв характер на корта е Конърс. Те се потвърждават и то друг исторически негов съперник - Артър Аш.

"Кълна се, че всеки път, когато минавах покрай Джими Конърс в съблекалнята, ми трябваше много воля, за да не го ударя в лицето; Около Конърс витаеше арогантност. Той редовно заплашваше опонентите си, преди да удари топката", казва Аш, който открито критикува съперника си, че не е особено ентусиазиран да играе за САЩ на Купа "Дейвис".

Снимка: Getty Images

Кратката любов Крис Евърт също го описва като "дефанзивен човек" заради разочарованието, че той вече не е №1 по онова време. Не е на върха на играта по подобие на 21-ата си година. Само че е сигурно, че не е загубил качествата си на шампион.

Края на 70-те години са период, в който стана модерно Конърс да се отписва в мачовете с Борг и Макенроу, въпреки че е смятан за непобедим само няколко сезона по-рано. Неповторимият му плосък бекхенд с две ръце, както и непримиримият му дух още са там и няма как да не доведат до още успехи.

Така през 1982-а негативната серия е прекъсната на "Уимбълдън", когато Конърс печели шестата си титла в Големия шлем, побеждавайки на финала Макенроу в изумителен петсетов мач. Това си остава един от най-напрегнатите мачове за титлата на свещената трева, защото залогът не е просто купата, а победа в едно голямо съперничество. Тази загуба се оказва още по-горчива за Джон Мак в бъдеще, защото можеше да спечели "Уимбълдън" в четири поредни години.

След триумфа в Лондон за Конърс идва и този в Ню Йорк, където спечелва четвъртата си титла на US Open. Там на финала побеждава в едно друго голямо свое съперничество - това с Иван Лендъл. Американецът от чешки произход е един от най-трудните му опоненти в кариерата, като срещу него има 13 победи и 22 загуби.

Снимка: Getty Images

Онзи триумф връща Конърс на върха в световната ранглиста и той е в тази роля за "Ролан Гарос" и "Уимбълдън" през 1983-а, но и на двата турнира претърпява разочарование. Последната му осма титла в Големия шлем идва отново в любимия му US Open, когато пак побеждава Лендъл на финала. В последствия Иван си връща за разочарованията с няколко значими победи и на свой ред осем титли в Шлема.

Въпреки множеството разочарования в кариерата си, Конърс продължава да държи някои от най-големите рекорди в тениса. Той е със 109 титли - число, което Роджър Федерер опита да постигне, но така и не успя, оставайки на 103. Двамата заедно с Пийт Сампрас държат рекорда за най-много титли в Ню Йорк - по пет. 98-те победи на Конърс в надпреварата обаче засега са недостижими.

Снимка: Getty Images

Американецът впечатлява и със спортното си дълголетие, като държи рекорда за най-много изиграни мачове (1557) и най-много спечелени (1251). Швейцарският Маестро не успя да удържи това темпо, макар и в съвсем друга ера на тениса. Освен това роденият в Илинойс тенисист държи рекорда за най-много поредни години, в които достига топ 3 на ранглистата - 13!

Мнозина тенис специалисти казват, че до голяма степен мотивацията на Джими да продължава толкова години, е спортната му омраза към големите съперници.

За подобно нещо говори и бившата му годеница Евърт, но с уточнението, че вече никой не го мрази.

Някои от големите му опоненти сега са негови близки приятели.