17-11-2017 20-11-2018

Невероятните приключения на британците зад граница (на вниманието на Хари Кейн)

От култови герои до култови провали. Катастрофи, алкохол и лудостите на Газа

11:24 | 21 август 2023 | Автор : Динко Гоцев 5 6139 Снимка: Getty Images

В Мюнхен еуфорията е голяма, но и шегите вече започнаха. В Англия също - макар и в добрия тон, който се изисква, когато говориш за националния капитан. Трансферът на Хари Кейн от Тотнъм в Байерн раздвижи пазара във футбола, но и разбиранията, че най-силните британски играчи могат да избират само "у дома" - Висшата лига, която дава така или иначе най-сериозни финансови възможности.

Джуд Белингам, който е бъдещето на английския отбор, избра Реал Мадрид по-рано това лято. Сега и Кейн отива в Байерн, а една от първите шеги, които ще прочетете, ако отворите социалните мрежи, е: "Как ще научи немски, след като успя да проговори на правилен английски език едва на 26?" Разбира се, това е майтап с акцента на Хари, който е трудно разбираем все още за хората извън Острова.

Как се адаптират английските играчи извън родината им? Трудно. Отговорът не е никак сложен, като изключенията са малко. А говорим за суперзвезди.

Като се започне от Кевин Кийгън, който в края на 70-те напуска европейския шампион Ливърпул и отива в Хамбургер, за да спечели "Златна топка" като играч на германците, та стигнем до Кейн - голмайстор №1 за всички времена на "трите лъва" вече, а и с над 200 гола във Висшата лига.

Кевин Кийгън стигна финал за Купата на шампионите с Хамбургер и спечели "Златна топка"

Снимка: Getty Images

Това е любопитна история, която си заслужава да чуете. С някои пикантни детайли.

Началото е още през 1957-ма, когато Джон Чарлс - уелският гигант на Лийдс, изминава пътя до Ювентус за 65 000 лири. По това време - колосална сума. Той е образец за професионалист на терена и извън него.

Прави невероятно впечатление с поведението си в Торино, а и в цяла Италия, където и днес е смятан за пример как трябва да се държи една футболна звезда. Уелсецът оставя фантастични спомени в тифозите на Юве и е почитан като легенда на клуба. Чарлс става голмайстор на Серия А в първия си сезон с 28 попадения и е избран за играч №1.

Големият Джон е изключителен джентълмен - ритан безкомпромисно на терена, изумява всички като става и се усмихва, след което подава ръка на агресора. На Ботуша и тогава, а и сега, обичаите са други. Риташ ме, ритам те обратно. Чарлс никога не си връща на никого. Той става и първият футболист, за който се знае изобщо в световния футбол, сетил се да изрита топката в тъч, за да се окаже помощ на лещащ на терена контузен съперник. Неща, които и досега се помнят не само на Апенините.

Заплатата му в Италия е огромна, докато в Англия по това време има таван на възнагражденията. Огромната къща на Чарлс край Торино е една от легендите около престоя му в Италия, а гаражът е с 3 спортни автомобила и мотор. След пет сезона, 93 гола в 155 мача и три титли с Юве, Нежният гигант се прибира у дома. Нещо средно между рок звезда и футболен идол за италианците.

Тифозите на Ювентус изнасят на ръце Джон Чарлс след поредния му знаменит мач за отбора. Джентълменът от Уелс е легенда в Торино и цяла Италия с показаното на терена и извън него

Снимка: Getty Images

През 60-те Джими Грийвс заминава за Милан, който е воден от легендарния треньор Нерео Роко. Нападателят е супервезда в родината, но споменатият таван на заплатите го изкушава да иде на Апенините.

Там обаче великият Грийвзи изиграва само 12 мача - поводът е проблем с личния живот и спазването на жестокия режим, наложен от Роко. Джими обича твърде много бира и вино, а ранното лягане за него не е задължително. Още в Лондон с екипа на Челси е такъв преди Милано, а и след като се завръща бързо на Острова с екипа на Тотнъм.

Има обаче и друга причина. Месец след трансфера му от Челси в Милан заплатите в Англия вече са освободени от "тапата" и Грийвзи няма причини да седи в Италия. Освен това начинът на живот не е за него. Мъчи го носталгия, което е изумително, предвид условията, които се е постарал да му осигури Милан. Клубът от "Сан Сиро" беснее, че е платил 80 000 лири за него, наел му е личен шофьор и огромна къща край града.

Но Милан поне си връща парите, че даже и е на печалба, когато Тотнъм плаща 100 000 лири за голаджията едва три месеца след заминаването му за Милано. На терена е ясно, че е топ играч - вкарва 9 пъти в 12 мача, което е отличен резултат. Но просто не си е на мястото.

През 60-те започват и култовите случки извън терена на британците отвът граница. Шотландските нападатели Денис Лоу и Джо Бейкър преминават в Торино през лятото на 1961-ва, като Лоу струва 100 000 лири от Манчестър Сити, а Бейкър - 75 000 от Хибърниън.

Седмица след пристигането им, неразделните британци са снимани от папарак в ресторант, а Бейкър забива юмрук на досадника. Не е свикнал да го снимат, докато си пие бирата.

След още месец пак той блъска "Астън Мартин"-а си в паметника на Гарибалди в центъра на града, като травмите му са доста сериозни. Не играе близо 2 месеца, а след това се затваря в апартамента си в депресия и се изолира от всичко. Арсенал го избавя от мъките и го връща бързо на Острова. Денис Лоу също страда от носталгия, прибира се в Манчестър, но в Юнайтед, където става легенда, взима Купата на шампионите и "Златна топка".

През 80-те Серия А става магнит за най-големите звезди и привлича най-силните играчи дори от Острова. Винаги с едно наум, защото те са трудно адаптиращи се типове, в общия случай.

Така Марк Хейтли и Рей Уилкинс - звезди на Англия, подписват с Милан, но хващат тежък период за клуба. Те са привлечени току преди идването на тримата холандци Гулит, Ван Бастен и Рийкард, с които се дава и старт на "златната" ера. Но до това има още време и този Милан е среден по класа.

Все пак Хейтли се превръща в култова фигура за ултрасите от Южната трибуна на "Сан Сиро", защото е непримирим. Тифозите го кръщават Атила заради стила му да мачка бранителите във въздуха и да води отбора с личен пример. Точно този мускулест великан забива паметен гол срещу Интер - победен в дербито, като сгазва във въздуха защитника на съперника Фулвио Коловати. Миланистите са превърнали този момент и фотосът от него в легенда, в мит. Направиха го и на хореография наскоро.

В средата на 80-те Греъм Сунес, привлечен като звезда и капитан на европейския шампион Ливърпул, вече всява паника дори сред съотборниците си в Сампдория с лудостта в съблекалнята. Както и с абсолютния отказ да научи италиански език. А той е лидер на терена, просто не може да говори със съотборниците си. Въпреки това уважението към него е огромно.

Джуд Белингам вече дебютира за Реал и се очаква да е една от големите звезди в световния футбол за години напред

Снимка: Getty Images

Най-вече за това, че никога не се дава на никого - дори на Марадона, Зико и Гулит, които диктуват модата в лигата. Край него израстват Виали и Манчини, научили от британеца какво е характер на терена и никога да не се чувстваш аутсайдер срещу когото и да е.

Великият мустакат Йън Ръш, който също сменя Ливърпул с Италия - но с Ювентус, е вечният голмайстор в историята на "червените". Но какъв кошмар преживява на Апенините... Той никога не научава и дума на италиански език, а след това в интервю за BBC казва фраза, която го преследва и днес: "Адаптацията ми е трудна. Тук е като да живееш в чужда държава". Всъщност, то си е така Йън!

Шегата настрана - начинът на живот, футболът, отношенията и, разбира се, времето, са съвсем различни в Италия спрямо Албиона. А и бирените партита с момчетата от Ливърпул, на които е свикнал, в Торино ги няма. Строг режим, никакви картофки, никаква бира.

Уелският голаджия вкарва 14 пъти за Юве през сезона, който се оказва единствен за него в Италия. Освен проблемите на терена, където, както сам казва: "Не изпитвах удоволствие от играта", Ръши се разболява и от хепатит през пролетта и пропуска последните мачове. Кени Далглиш го връща на мястото му в Ливърпул след само един сезон.

И преди да стигнем до най-добре адаптиралия се британец в чужбина вероятно за цялата история - Дейвид Бекъм, да ви върнем към онзи, който никога няма да бъде забравен в Рим. Газа. Недостижим и единствен.

Пол Гаскойн е култов герой за тифозите на Лацио, а лудориите му се помнят в цяла Италия. Както и класата на терена

Снимка: Getty Images

Историята му в Италия е като за отделен материал. Или даже - за цяла книга. През 1991-ва трансферът на Пол Гаскойн от Тотнъм в Лацио е договорен, а година по-рано светът е видял невероятния плеймейкър на Мондиал 1990.

Но след стискането на ръцете с италианците, Газа излиза на финала за Купата на ФА и се контузва тежко, изцяло по негова вина - опитвайки да строши крака на съперник от Нотингам в единоборство. Къса връзки и менискус в коляното си. Лацио е направо потресен, скубят си косите от такова безумие.

Чакат го да се върне в игра цели 16 месеца, за да дебютира през септември 1992-ра пред 50 000 тифози на "Олимпико". Но си струва всяка минута от чакането. Мачът е Лацио - Дженоа, но и днес, ако питате всеки тифозо на "небесносините", това е просто "Денят на Газа".

В едни първи 40 минути Газа играе като Марадона. Той прави невероятни неща. Тогава Бортолаци от съперника му влиза в краката и англичанинът се свлича на земята. Сменят го, но се оказва, че все пак травмата не е тежка. Той обаче разбира, че в Италия нещата ще стават по трудния начин.

Тифозите са намерили своя идол. Съотборниците му го обичат, защото е луд, забавен, прави атмосферата в съблекалнята да е винаги максимално позитивна.

През ноември същата година става легенда на Лацио, вкарвайки в добавеното време изравнителен гол в дербито с Рома за 1:1. Обикаля целия терен, радва се като дете, а кадрите от попадението и последвалите му лудости се въртят с дни по телевизията.

Кариерата му в Италия е маскарад от забавни случки, но и много сълзи. Чупи крак година по-късно в сблъсък на тренировка с младия Алесандро Неста. През 1995-а напуска Италия, но няколко случки се разказват и до днес като легенди из Рим за "великия дебел Газа".

Първата е при подписването на договора и представянето му през 1992-ра. Президентът Серджо Краньоти минава на успокоителни за няколко часа с англичанина, който просто го прави луд. Газа оставя своя агент и хората на Лацио да дооформят документите и излиза от стаята на петия етаж в римски хотел. След минути го търсят на коридора, но заварват един отворен широко прозорец и обувките на Пол до него! Паника - този идиот да не е скочил!? Газа се хили зад един ъгъл, а онези се държат за сърцата. Шегичка.

Час по-късно на пресконференцията отново избухва. Решава да демонстрира познанията си по италиански (който уж учи от година) и намига на Краньоти: "Дъщеря ти има големи цици", казва на шефа на клуба. Босът сменя цвета няколко пъти и е пред инфаркт. Репортерите ликуват, техният човек е пристигнал! С този скука няма да има.

Идват лудории на тренировъчното игрище, където се качва на автобуса и тръгва да го подкарва, за ужас на истинския шофьор. Крие екипите на отбора преди тренировка, забавяйки с час заниманието. Клубът е бесен, но играчите всъщност се забавляват с това непораснало дете.

Организира групичка със Синьори, Фузер, Винтер и още няколко от водещите играчи в тима, наречена от медиите "Оркестъра на Газа". Често ги снимат по ресторанти да пеят, забавляват се и нарушават режима. Клубът не харесва това, но тайничко треньорите нямат нищо против, защото задружността на отбора е желязна. И Газа е в сърцето на това.

Година, след като се е върнал от Италия на Острова, се случва друга велика история. Гаскойн и съпругата му тогава - Шерил, отиват на ваканция във вилата им край Рим. И решават да вечерят в малко ресторантче на около 50 километра от столицата.

Собственикът разпознава Газа. Директно отива при него:

- Ти си Пол Гаскойн.

- Не, не съм.

- Ти си, познах те!

- Приятелю, донеси ни бирата, не съм Гаскойн.

След два-три часа Газа и съпругата му си тръгват, като обаче пред ресторанта ги чака изненада - над 300 фенове на Лацио пеят и чакат англичанинът да излезе, за да се снимат с него, да му се порадват и да го докоснат. Няма по-популярен британец в Рим, а и вероятно в Италия.

Бекъм до Зидан и Роберто Карлуш в отбора на Галактическия Реал. Британецът не бе не на мястото си след суперзвездите, а и в останалите клубове извън Острова, в които игра

Снимка: Getty Images

В началото на 21-ви век Бекъм отиде от Манчестър Юнайтед в Реал и попадна в съблекалнята на Галактикос до Зидан, Роналдо, Фиго, Роберто Карлуш и Раул. В Англия имаха съмнения как ще се адаптира. Но той се оказа невероятно гъвкав, бързо научи език, а и до днес всеки от споменатите ще ви каже само добри думи за Дейвид.

Неговият живот бе предначертан от момента, в който се превърна в лице на новата вълна във футбола, в нещо като модна икона. И днес е такъв - законодател на модата, собственик на клуб в Америка, а мина през Милан и ПСЖ като играч, освен през Реал. Навсякъде е оставил приятели и само добри спомени, а описанието на това как се е представил на и извън терена е само едно: "Перфектен".

Днес е отново във фокус, след като заведе Меси в Щатите и преобърна представите за футбол зад Океана, вече като собственик.

Той е може би най-добре адаптиралият се британец зад граница поне от Кийгън насам. Най-успешният би следвало да е Гарет Бейл, който вкара ключови голове и взе куп трофеи с Реал, включително пет пъти този в Шампионската лига.

Но хората в Мадрид нямаха търпение да го видят да си тръгва през вратата заради отношението му, отказа научи испански език за близо 8 години в клуба, както и това, че голфът и мачовете с националния тим на Уелс бяха приоритетни в тефтерчето с графика му, пред случващото се в Реал.

Е, сега Белингам е в Мадрид. Той е само на 20 години, но едва ли ще има проблем с адаптацията, след като на 17 напусна Англия и игра в Дортмунд. Вкара три гола в първите си два мача и изглежда на място.

Виж, 30-годишният Хари Кейн, който изкара кариерата си от 9-годишен в Тотнъм, попада в съвсем нов свят. Да, вече не са времената на Грийвс или Газа, в които играчите от Острова пият бири и не спазват режим.

Хари е тотален образец в това отношение - режимлия до педантичност. Но културният шок и езиковата бариера ще са казус, въпреки че е ясно - футболен такъв не може да има за играч с толкова качества. И все пак...

Англия, Мюнхен и Германия чакат да видят как ще се развие тази история. Светът на футбола също ще я следи с любопитство.