Някогашно "джудже" е фаворит на футбол срещу България: Ренесансът на Великото херцогство
За 20 години ние и те претърпяхме тотална футболна промяна. За съжаление - в две коренно различни посоки
Българският национален отбор по футбол ще гостува на Люксембург в мач от Лигата на нациите утре, а за съжаление това за нас отдавна не е просто рутинна визита по пътя към по-голямата цел.
Актуалната футболна ситуацията е такава, че това е равностоен сблъсък между два съседа в ранглистата на ФИФА. А още по-притеснително е, че лекият фаворит в утрешния мач - Люксембург, при победа може да ни прати сред "футболните джуджета".
Джуджета, към които на пръв поглед мнозина поставят и съперника ни, но това е доста повърхностен поглед. От вече няколко години статутът на една от най-малките европейски страни изобщо не е такъв, що се отнася до международната футболна сцена.
За да се намираме в ситуацията, в която Люксембург е сочен като лек фаворит в решителен мач срещу България, при всички положения огромна роля има тоталният крах на родния футбол. Но и това, което вършат във Великото херцогство. А то изобщо не е малко.
То заслужава своето внимание, защото с правилна стратегия и много работа, дори една страна със скромен като бройка човешки ресурс и никакви футболни традиции, вече е по-близко до средноевропейската класа, отколкото до тази на "джуджетата".
А класирането за голям форум не е просто подхвърляне в пространството от президента им (подобно на БФС), а съвсем реална цел, към която се върви стъпка по стъпка.
Футболният ренесанс в страната започва през 2004-а. Година, в която един силен български тим се е класирал на Европейското и във всяко едно отношение сме един от топ 15 отборите на континента. Изобщо български тим, който макар и далеч от този десет години по-рано, все пак е такъв, с когото всеки съперник се съобразява. За разлика от днес.
В същия този момент Люксембург се намира на своето футболно дъно. 195-о място в ранглистата на ФИФА. Това прави националния тим най-слабият в Европа, а зад него се намират само 10 състава в световен мащаб. Отбори като Гуам, Острови Кук, Монсерат, както и Американска Самоа.
А за страна със самочувствието на световен лидер по БВП и все пак западноевропейска нация, развиваща играта организирано от над век, това си е унизителна позиция. А също така макар и малка държава, близо 600-те хиляди души население са в пъти повече от тези на скромните нации, сред които Люксембург се намира по онова време.
Някъде в онзи период (2005 г.), България прави избор за ръководство на футбола, което днес обвиняваме за 20-годишното пропадане, а в същото време в Люксембург избират за свой футболен шеф Пол Филип - човекът футбол, както го наричат в страната.
Отдаден на играта мъж, който още на 17 заиграва за националния тим, с който има 54 мача. Прави прилична за стандартите на един жител на страната кариера в Белгия, а през 1985-а застава начело на националния тим, който ръководи в продължение на 16 години.
Филип е част от ужасяваща ера за състава, както като играч, така и като треньор. В период от 40 години Люксембург постига само една победа в световна квалификация и печели общо 8 точки за периода. В европейските квалификации победите са три, но общото между всичките тези десетилетия е, че в нито един момент страната не е и близо до мечта за голям форум.
Когато застава начело на местния футбол, вече в ролята си на ръководител през 2004-а, Пол Филип заявява пред местната спортна общественост ясно: Да, страната никога няма да е на нивото на съседите си Германия, Франция и Белгия, но пък и никога не трябва да бъде в ролята на тотален аутсайдер и полупрофесионална банда, която използва квалификациите за футболен туризъм.
Филип залага името си, което в Люксембург означава нещо, а за да не са думите му напразни, той започва да реализира своята дългосрочна стратегия. Важен фактор е, че в неговата идея вярват и вече доста правителства, с финансирането на които се осъществява футболният ренесанс на Великото херцогство.
Пол Филип
Снимка: Getty imagesПървата стъпка от плана е създаването на национална футболна академия. Подобен подход с централизирани школи имаше и във Франция, но като цяло това е нещо, което не би сработило в някоя от водещите европейски страни.
В Люксембург обаче е различно. По онова време местните отбори са изцяло аматьорски и все още изглежда твърде далеч времето, в което ще придобият професионален статут.
А дори и това да се случи (вече има над 10 професионалния клуба), то няма как малките като мащаби тимове да имат академии, в които да развиват талантите. Просто Диферданж и Дюделанж не са Байерн и Борусия, никога няма и да бъдат.
Затова Пол Филип убеждава всички, че Люксембург трябва да има централизирана академия, в която всички топ таланти да тренират, а през уикендите те да бъдат пускани да играят за клубовете си. Реално и до днес 90% от местните национали са се готвили в продължение на години рамо до рамо в тези академии до подписването си на професионален договор.
В момента в тази академия има 250 млади футболисти, които тренират по заимстван от немски школи модел с една цел - един ден да бъдат лицето на люксембургския футбол.
Едва ли се съмнявате, че тази академия има луксозна база, отговаряща на всички стандарти и изисквания на съвременния футбол, а резултатите започват да се забелязват доста бързо.
Пореден гол за някогашното футболно джудже Люксембург
Снимка: Getty imagesСамо 5-6 години след нейното създаване, макар и малко на брой, футболисти от Люксембург започват да се появяват из професионални първенства в Европа. Естествено, че в скромни отбори на ниско ниво, но все пак в професионалния футбол.
Страната също така започва да се катери по стълбичката на ФИФА, като около 2010-а вече не мисли за сравнения със Сан Марино и Лихтенщайн, а за страните, намиращи се с едно стъпало по-нагоре (днес Люксембург е състав абсолютно от нашето ниво).
От 1934-а до 2006-а за 17 световни квалификации Люксембург има само две победи, докато в следващите четири квалификации бройката им е 6.
В европейските квалификации статистиката е сходна. 4 победи в първите 11 участия и 10 победи в следващите пет.
За сравнение, в последните световни и европейски квалификации Люксембург записа общо 8 победи. България имаше 2.
6 победи повече за Люксембург, който бе част от баражите за класирането на Евро 2024, докато ние завършихме на последното място в групата си без победа.
Тимът на Люксембург
Снимка: Getty imagesВ целия този път към футболен ренесанс Люксембург не се води от примера на Германия, Англия и Франция, защото говорим за съвсем различни мащаби, а заимства на поне 80% нещата от ... Исландия.
Викингите изживяха своя футболен ренесанс с 10 години по-рано. С население от малко над 300 000 души и без футболни традиции, исландците първо играха бараж за Мондиал, след това се класираха на Евро 2016, за да дойде и квотата за Световното в Русия две години по-късно.
Пол Филип сам признава, че в последните над 10 години е прекарал сумарно месеци в далечния север, за да види какво може да заимства от исландците.
"Те имат малко различен подход, но проблемът ни е един и същ. Футболната им система е различна като структура, а климатичният фактор ги кара да развиват деца, които след това да пращат в по-развитите страни на тийнейджърска възраст.
Ние успяваме да ги развием до професионални играчи, защото просто имаме чисто географско предимство. Професионалните клубове са на крачка от нас, Белгия, Франция и Германия са точно зад ъгъла и се намираме в по-благоприятна обстановка.
Но както ние, така и те намерихме начин да възродим играта. Те сбъднаха своите мечти, а сега е ред и ние да сбъднем нашите. Дали е реалистично? В крайна сметка никой не може да ме спре да мечтая, нали", споделя местният футболен шеф и гуру.
В момента националният тим на Люксембург е съставен от играчи, играещи професионално из цяла Европа (включително и България), като мнозинството избира близките Белгия и Германия.
Страната все още чака своя звезда на топ ниво, но пък времената, в които националната фланелка обличат полупрофесионалисти с най-различни професии от доста години са тотално загърбени и няма индикации да се върнат. Люксембург гледа само нагоре.
Доказателството за успеха на люксембургския футбол не е просто, че отборът им до 17 се класира за Европейско или мъжкият състав игра бараж, а че вече топ клубовете от Франция, Германия и Белгия редовно се оглеждат в местната национална футболна школа за своите попълнения.
А дали същите тези клубове редовно поглеждат към школите на Левски, ЦСКА, Лудогорец и Славия? Едва ли.
Люксембург е поредният пример в Европа как с ясна и дългосрочна стратегия, една държава възражда футбола си.
Това преди десетилетия - в съвсем различни мащаби - направиха Франция и Германия, когато според местната общественост бяха ударили дъното. Направи го и Белгия след едни квалификации, в които се класирахме за тяхна сметка.
Става въпрос за вече споменатото Евро 2004, когато започнаха и процесите на развитие и в Люксембург.
Преди години Англия реформира футбола сред подрастващите и вече започна да произвежда топ талантите на планетата, споменахме Исландия, а вече сме ви разказвали и за мащабният план от 2 милиарда евро в Унгария, който вече почти 10 години дава резултати. (ВИЖТЕ ТУК)
Само у нас работата продължава да е година за година, месец за месец, или в най-добрия случай квалификационен цикъл за квалификационен цикъл.
Пол Филип отбелязва 20-годишнината си начело на футбол в родината си. Период, за който възроди спорта в Люксембург до немислими за Великото херцогство висини. Немислими, поне от перспективата на 2004-а.
Да, този национален тим никога няма да надскочи лимита си до някакви постижения от европейска и световна значимост. Но от джудже се превърна в средноевропейски такъв, който съвсем резонно гледа към Евро 2028 като реална цел.
В същия този период и в родния футбол се достигна до немислимо някога ниво, но за съжаление - в обратна посока. Къде бяхме ние през 2004-а, къде бяха те... и къде сме сега.
А резултатът е следният - букмейкърите смятат Люксембург за фаворит срещу България утре. В битката за предпоследното място в групата ни в Лига С, която пък е предпоследното ниво на турнира като йерархия.
Пореден гол за някогашното футболно джудже Люксембург
Снимка: Getty images
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}