О, "Хемпдън", облян в слънце... Домът на европейския футбол на 150 години (Галерия)
Стадионът в Глазгоу държи всички рекорди за посещаемост на континента
"Домът на футбола" за бразилците е "Маракана", за мексиканците - "Ацтека", за англичаните, а и за много фенове по света - "Уембли"...
Само на нашия континент футболни храмове като "Сан Сиро", "Бернабеу", "Камп Ноу", "Анфийлд" или "Олд Трафорд" също претендират за подобно звание.
Но истинският дом на футбола, ако трябва да сложим на везната на вербалното сравнение арените поне в Европа фактори като история, възраст, традиции, рекорди - е друг.
Точно 150 години минаха, откакто "Хемпдън Парк" приюти отбора на Куинс Парк в Глазгоу.
ВИЖТЕ ИСТОРИЯТА НА "ХЕМПДЪН ПАРК" В СНИМКИ>>>
През 1873-а това е мястото в града, където започват да се играят най-оспорваните мачове между отборите в региона. А през март 1874-а там се събират 2500 зрители, за да видят как Куинс Парк бие Клайдсдейл с 2:0 и печели първата в историята Купа на Шотландия.
Това не е първият финал за трофей в историята на любимата игра. Две години по-рано на Юг, в Англия вече се е изиграл дебютният такъв за Купата на ФА, най-стария турнир в света. Уондърърс бие с 1:0 Ройъл Енджиниърс в него, но на "Кенингтън Оувъл", който е стадион за крикет.
"Хемпдън" съществува 10 години, преди строеж на железопътни линии да предизвика разрушаването на трибунката и игрището. Но Куинс Парк си прави нов стадион на стотици метри от мястото - в парка Каткин, като отново го кръщава със същото име. Отворен от трите страни към парка и пълнещ се със 7000 на трибуна, но още поне 40 000 наоколо по поляните и дърветата, новият стадион е център на шотландския футбол до 1903 г.
Тогава още малко по на юг, отвъд същия този парк, на булевард "Маунт Флорида" се появява в първия му вид новия "национален стадион на Шотландия".
Прекият повод е трагедията от 1902 г., когато на мач на Шотландия и Англия рухват трибуните на "Айброкс", където играе клубните си двубои Рейнджърс. Дървената конструкция не издържа, хиляди пропадат, загиват 25 души, а ранените са над 500.
Трагедията на "Айброкс" от 1902 г. предизвиква нуждата от нов, по-стабилен и с бетонни основи стадион, който да приютява публиката за мачовете на националния тим на Шотландия срещу Англия, които са основната атракция по онова време.
Снимка: Getty ImagesНовият стадион е с бетонни основи и подпорни греди, които го правят първи по рода си в страната. Нещо повече - първи такъв в света, само за футбол.
Капацитетът е колосален - 100 000 зрители. Само за справка, англичаните вдигат "Уембли" със сходни възможности за зрители цели 20 години по-късно.
"Хемпдън" се превръща в сърцето на британския футбол, като тук мачовете Шотландия - Англия от турнира на Британските нации са истински спектакли.
През 1908 г. тълпа от 121 452 зрители гледа сблъсъка, което се разчува из цяла Европа. Година по-късно Селтик и Рейнджърс се срещат на финала за купата, който отива и в преиграване. Двата мача събират по над 131 хиляди!
В същото време куриозното е, че клубът Куинс Парк, който вече отдавна не е най-популярен в Глазгоу, продължава да е собственик на арената. И я отдава под наем на Футболната асоциация, когато трябва да се изиграе мач на националния тим или финал за купата. И още по-великото е, че това остава така до 2020-а, до когато Куинс Парк си играе мачовете на арената, въпреки че рядко на неговите срещи има повече от 800-900 фенове.
Преди три години ФА построи "Малкият Хемпдън" току до големия стадион, та клубът от третото ниво на шотландския футбол се премести там. Но продължава да взима процент от приходите и се води съсобственик на достолепния стар дом на Шотландия.
Финалите за Купата на Шотландия са другото голямо украшение на арената. Разделен на две в цветовете на двете агитки на финалистите, винаги облян в слънце, защото мачът по традиция е в ранния следобед на съботен майски ден, "Хемпдън" е особено красив тогава.
Снимка: Getty ImagesВръщаме се към рекордите.
През 1937 г. клубът Куинс Парк, закупил още земя наоколо, успява да разшири трибуните до капацитет от 180 000 места. Но полицията забранява да се продават повече от 150 000 билета, защото се страхува от инциденти, струпвания и неуправляеми потоци от хора, които могат да завършат трагично.
В същата година 149 415 фенове се събират да гледат Шотландия - Англия - с билети. Поне още 25 хиляди, според очевидци, са вътре или по козирки, огради и врати на арената. И днес това е европейски рекорд за мач на национални отбори.
Седмица по-късно Селтик среща Абърдийн на финала за купата и 147 365 зрители се тълпят на "Хемпдън". Това е световен рекорд за мач на клубове чак до 50-те, когато на "Маракана" бразилски дербита го подобряват. Но за Европа постижението остава ненадминато и днес. Най-посетеният мач между два клубни тима.
И третият голям рекорд на континента принадлежи пак на арената в сърцето на Глазгоу. През 1970-а Селтик играе там срещу Лийдс пред 136 505 фенове в среща от турнира за Купата на европейските шампиони. И днес няма по-посетен от зрители мач в турнирите на УЕФА.
Стадионът-рекордьор е наречен Дом на футбола в Европа от Алфредо ди Стефано.
Случва се години, след като през 1960-а неговият Реал бие със 7:3 Айнтрахт Франкфурт във финала на турнира на шампионите там. Това е мач, който променя европейския футбол изцяло - първи сериозен телевизионен такъв, с аудитория от над 70 милиона из континента. Играта е толкова зрелищна, че и днес го смятат за най-яркия като спортно-технически стойности финал. И този, който превръща белите фланелки на Реал в легенда.
Ди Стефано с хеттрик и Пушкаш с четири гола блестят в онзи ден на "Хемпдън" (основната снимка е от поредния гол на унгареца в мача). А от трибуните аплодират и ахват от възторг 127 621 зрители с билети. Още един рекорд - най-посетен финал в историята на евротурнирите и до днес. И всъщност, още един, който няма да бъде подобрен. Тези постижения ще си бъдат винаги за "Хемпдън", тъй като днес няма арена, която да побира толкова хора, из целия континент.
Българският национален тим е имал честта да играе три пъти на арената с митичен статут. Нито веднъж публиката не е надхвърлила 60 000 в тези мачове, което е обяснимо - интересът е колосален, когато там гостува Англия, Германия или Италия.
През 1978-ма в контрола правим 1:1, като Стойчо Младенов бележи за нашите. През септември 1986-а завършваме 0:0 в европейска квалификация, а отново в пресявки за Евро 1992 стигаме до 1:1 през март 1991-ва (гол на Емо Костадинов в последната минута).
Българската следа на "Хемпдън" е ярка и с Димитър Бербатов, който там направи първата си голяма крачка в елита на световния футбол и на 21 години игра финал в Шампионската лига за Леверкузен срещу Реал Мадрид (2002 г.).
Загуби го, а този мач остава в историята с гола на Зидан, който никой, който го е видял, няма да забрави.
Друго попадение - на чеха Патрик Шик в шотландската врата по време на Евро 2020, от над 60 метра, също остава паметно и дори бе избрано от самите шотландци за най-красив гол, вкаран на този стадион, в анкета от миналата година.
През 1999-а новият "Хемпдън" бе напълно реновиран и преправен във вида на модерен, адекватен стадион със седящи места. От дивите времена на стотина хиляди сбутани правостоящи зрители няма и помен. Днес шумът е все така силен, но капацитетът вече е около 55 000 фенове.
И за десерт след всичко казано за Дома на европейския футбол.
През 1957-ма Селтик разбива Рейнджърс със 7:1 на финала за купата, а феновете на "детелините" преправят прочута местна детска песничка за "Шотландия, обляна от слънцето" и запяват:
"Oh Hampden in the Sun, Celtic seven and the Rangers one". Или казано иначе - "О, "Хемпдън", облян от слънцето, Селтик седем, Рейнджърс един."
И така това остава - освен ако не питате феновете на "сините" от Глазгоу, символната мелодийка за стадиона, с която той е помнен.
А всъщност има много какво да се помни и говори за този храм на играта. Той навършва 150 години през тази 2023-а като оригинална поява.
И 120, ако броим само построяването му на мястото, от което гордо гледа футбола и света и днес.
ВИЖТЕ ИСТОРИЯТА НА "ХЕМПДЪН ПАРК" В СНИМКИ>>>
"Хемпдън Парк" днес побира едва малко над 55 000 зрители, но атмосферата пак е чудесна.
Снимка: Getty Images
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}