Операция "Омар": Ключовият трансфер на Юнайтед може да е човек с костюм, а не по екип
Защо обаче една от основните фигури в Манчестър Сити отиде да е шеф при градския враг?
От 10 години Манчестър Юнайтед не е бил шампион на Англия. През месец май ще станат 11, защото е ясно, че и този път няма как да се случи. Отборът е осми в класирането, на цели 16 точки от лидера Ливърпул.
Още по темата
За този период няма особени успехи и в Шампионската лига. Да не кажем - никакви, по стандартите на Юнайтед, зададени в ерата сър Алекс Фъргюсън.
Спечелени бяха една Купа на ФА, две Купи на лигата и един трофей в Лига Европа. Това е стандартът на терена, който се е наложил в Юнайтед като тенденция за декадата след сър Алекс.
Проблемите обаче се издигат далеч над тревата на "Олд Трафорд", по която тичат играчи, които очевидно не са на нивото, което се чака от тях или поне нямат амбицията да показват такова. "Дяволите" изостават в спортно-технически аспект заради лошата структура и неточните хора в управлението, заради грешките с мениджърите - назначени или уволнени в неправилен момент, или пък дори избрани не според стандартите, които трябва да има Юнайтед. Управлението на фамилия Глейзър е подложено на атаки и протести, стигнали дори до проваляне на мач от Висшата лига.
От седмици в ръководството има промени. Влизането на сър Джим Ратклиф и хората от "Инеос" се чакаше с огромно любопитство, въпреки че те придобиват само 25% от собствеността в клуба. Те ще са обаче звеното, което ще отговаря за случващото се във футболната сфера. Като бизнес Юнайтед продължава да е много успешен. Липсват резултатите на терена.
Първият голям ход вече е факт. Омар Берада бе обявен като нов изпълнителен директор на клуба от лятото. През миналата седмица той обяви напускането на Манчестър Сити, където изкара почти 12 години. И първите реакции в Англия са, че това може да се окаже "трансфер", който да обърне тренда в Манчестър, а и във Висшата лига. Или поне е крачка в тази посока.
Кой е Омар?
Французин от марокански произход, за когото се знае малко извън визитката му във футболния бизнес. Израснал е в Париж, но от 2004 г. се появява в Барселона, където става част от екипа на Чики Бегиристайн - спортния директор на каталунците. Отговаря за маркетинг и спонсорски контракти.
Берада е в Барса в най-силните времена за клуба на терена, но и като глобална популярност и маркетингов възход. Разбира се, може да се спори дали това е заради качествената работа на екипа, или заради блясъка на Лео Меси в най-силния му период. Но е факт, че от 2004-а до 2011-а той е част от клуб, който печели три пъти Шампионската лига и се превръща във втория най-силен като оборот в света, само след Реал Мадрид.
През 2011-а в Сити вече набира сили новият проект на шейховете от Емирствата, които търсят как да съберат печеливш екип за футболна доминация в Европа. Разбира се, не жалят пари за това.
"Той работи изключително чисто, почти не бърка в преценката си и има директен подход", казва за него друг директор на клуб от Висшата лига, който не е назован, пред "The Athletic".
Вероятно заради това от 1 януари 2015 г. Омар Берада е вече рекламен директор на Сити. Човекът, който пряко отговаря за спонсорските договори и глобалното израстване на клуба като марка.
Тук - внимание. Защото това е тема и днес.
Президентът на клуба Калдуун ал Мубарак го повишава в оперативен шеф - трети силен човек в йерархията след самия председател и изпълнителния директор Феран Сориано. Това е главата на целия екип, който ръководи футболния проект на Сити по света, не само в Манчестър. След него са Берада и Чики Бегиристайн, който е спортен директор.
Според разказите на хората, които работят в клуба, основната отговорност на парижанина в първите сезони е комерсиална и маркетингова. Организиране на предсезонни турнета, спонсори, събития с участието на клуба.
На всеки мач на Сити на неговия стадион, гледката в ложите е една и съща - Сориано и Бегиристайн са на първия ред, Берада - точно зад тях, на втория. Когато Калдуун е там, Омар е точно зад гърба му. Говори се, че доверието на президента и изпълнителния директор към него е безгранично. Наричат го "момчето на боса" (за Калдуун) и "дясната ръка на Феран" (за Сориано).
Калдуун ал Мубарак (втори отляво) и Феран Сориано (вдясно) в ложите на стадиона на Сити. Зад тях - с очилата, е Омар Берада, който почти не може да бъде видян на снимки и видеа. Човек в сянка
Снимка: Getty ImagesОт 2020 г. той получава нова роля - шеф на футболните операции. Работи директно с Чики, като е въвлечен и в трансферни преговори. Продължава да е все така скрит от очите на общественото внимание, почти не можете да го видите на снимки или видеа от клуба. Сориано, Бегиристайн, Гуардиола - ясно. Калдуун - също. Омар е "онзи отзад", който е винаги там, но никога на първа линия.
Правомощията му не са неограничени - крайната дума за привличане на играч е на други хора: Бегиристайн, Сориано, Гуардиола. Но Берада е важен фундамент в екипа.
Той пътува за преговори - например, когато Сити се бори за Аймерик Лапорт и минава през сложни разговори и вечери с хората от Атлетик Билбао. На тях е Берада, а Чики следи нещата от разстояние.
Участва в преговори и за удължаване на договори на футболисти на клуба, например с Илкай Гюндоган (те се провалиха и той си тръгна без пари в Барселона).
Според общото мнение около Манчестър Сити, Берада е много важен в йерархията, изключително добре вършещ работата си и вече много опитен служител, който обаче има амбицията да е "диригент, а не част от оркестъра". Да не е "онзи отзад", а водещият елемент от екипа. И вероятно вече е готов за това. А и това му предлага Юнайтед.
Сега ще е именно такъв - изпълнителен директор. Вероятно първата му задача ще е да намери "следващия Гуардиола" за мениджър на отбора, за да поведе революцията на Юнайтед и на терена. Защото при сезона, който има съставът, не е ясно дали Ерик тен Хаг ще получи още време да намери верния път.
Именно това - думата "амбиция", формира първата хипотеза защо си тръгна от един изключително успешен и добре опериращ клуб, за изграждането на който има голяма заслуга. И отива от другата страна на барикадата в предизвикателство, с което мнозина - мениджъри, треньори, директори и играчи, се провалиха в последните 10 години.
Амбицията да е водеща фигура и да опита да се справи с предизвикателството, е обяснение №1 за смяната на клубовете. И една от прогнозите е, че неговата амбиция, съчетана с огромните му вече познания как оперира един успешен футболен бизнес, ще са ключът Юнайтед да обърне тенденцията да е "втори отбор в града".
Има обаче и други хипотези и обяснения защо Берада смени "небесносиньото" с "червеното" и прескочи Манчестърската стена (аналогия с Берлинската, за щастие само футболна).
Спомнете си - Омар е човекът, който отговаря за спонсорските договори и отношения немалко години в Сити. А сега добавете към това факта, че срещу клуба има повдигнати 115 обвинения за нарушения във финансовите правила. Десетки от тях са именно за подправени и невярно декларирани спонсорски и рекламни контракти за периода 2011-2019 г. Именно в него... сещате се.
"Усетът ми на бизнесмен подсказва, че човек си тръгва от печеливш проект, в който изпълнява ключова роля, когато усеща, че се задава буря и нещо лошо", твърди Саймън Джордан, бившият собственик на Кристъл Палас, който сега анализира футболни и бизнес-футболни теми за "Толкспорт".
Дали това не е причината? Задаващата се буря, която според експерти може да запрати Сити дори извън Висшата лига, ако се докажат обвиненията? Да идем и по-далеч: Дали пък самият клуб не желае Берада да е наблизо, когато станат ясни подробности около тези евентуални нарушения? Защото и той има много общо с тях? Дали... Иначе защо Сити ще пусне една от основните си фигури с лека ръка, особено при ясното съзнание, че отива в Юнайтед? Още една хипотеза.
Надеждите от "червената" страна са свързани с това, че един изключително смел и амбициозен ход на новите шефове може да е сигнал за ново начало и обрат за Юнайтед в правилната посока.
Съмненията остават обаче от другия ракурс - има ли и "втори план" на това изненадващо напускане на Берада, за да иде при градския съперник?
При всички положения манчестърското съперничество става с още една идея по-интересно.
Ако това изобщо е възможно.