17-11-2017 20-11-2018

Островите, които Цар футбол не завладя: Единствената страна в света без национален тим

Позитивното в техния случай е, че поне не берат нашия срам от последните дни

12:11 | 19 октомври 2023 | Редактор : Венислав Кирилов 13 10744 Снимка: Getty images

Докато у нас след поредната порция унизителни резултати се чудим какво да правим с националния си тим, според мнозина достигнал своето историческо дъно, една суверенна страна и пълноправен член на ООН, никога не е имала подобни терзания.

Футболът е безспорно най-популярната игра на света и се развива във всяко кътче на планетата, но сега ще ви разкажем за Маршаловите острови. Тяхната спортна слава се основава на това, че страната е единствената без национален футболен тим.

Това са група острови с обща площ от само 161 квадратни километра, простиращи се насред Тихия океан. Те са толкова отдалечени, че именно там САЩ избира да прави 67 теста на ядрени оръжия. Общо взето избухваща в океана бомба е първото нещо, което изниква при написването на името на островите в интернет пространството.

А основните терзания на хората (официално 42 418 население) са, че е въпрос на години кристалните води да ги потопят и островите да изчезнат почти напълно. Мрачните прогнози са, че след 25-30 години животът може и да е невъзможен там, но това не спира групи ентусиасти от мечтата да видят свой футболен отбор на международната сцена.

Защото Маршалови острови не са най-малката или най-слабо населената страна. Дори членки на ФИФА като Гибралтар, Сан Марино и Лихтенщайн са по-малки по територия и население. Но те често получават шанса да се изправят срещу Англия на "Уембли", или срещу друг европейски колос.

Национален отбор има дори и Ватикана, макар той да не е член на ФИФА.

Да, най-малката страна в света си има отбор, в него играят швейцарските гвардейци и различни служители на администрация, а за всичките си 38 години съществуване, е изиграл 27 мача, 9 от които срещу други национални тимове.

Отбор има и Монако, но не онзи от френския елит, а съставен от жители на Княжеството. Дори в региона на Маршаловите острови има суверенни страни като Кирибати, Микронезия, Тувалу, Палау и Науру, които не покриват изискванията на ФИФА, но имат национални тимове и играят международен футбол.

Снимка: Getty images

Тези страни са част от организацията CONIFA, където има общо 39 членки, а повечето от тях дори не са международно разпознати страни. Говорим за Баски, Каталунци, Тибет, Кюрдистан, Абхазия, Сардиния и т.н.

Дори територии с население от по-малко от 5000 души като Фолклендските острови, Ниуе, Кокосовите острови и Монсерат имат своите национални футболни отбори.

А такъв в миналото е имал и използваният за база на китоловци - Южна Джорджия, и Южни Сандвичеви острови.

Всеки търси своето разпознаване на международната сцена чрез футбола, само не и Маршаловите острови.

Може би основната причина се крие в това, че в продължение на дълги години те са американска територия, използвана като една от основните военни бази в Тихия океан.

Естествено, че присъствието на солиден брой военни и американското влияние правят така, че спортове като баскетбол и бейзбол са далеч по-популярни на островите, където дори и характерното за региона ръгби не успява да пробие.

Масово и без това малкото население не просто няма интерес към "сокъра", както го наричат по американски пример, но и има бегли познания за играта и нейните тънкости.

Към това прибавяме и няколко обективни фактора. Реално в столицата Маджуро просто не е имало място за футболен стадион. Говорим за истинско игрище с реални размери, без да слагаме и трибуни в уравнението.

Все пак през 1991-ва страната си организира своя имровизирана футболна лига, в която първоначално се записват 60 човека и често клубната принадлежност няма значение. Те просто се разделят из отборите, за да играят футбол.

Този футбол дори не се играе 11 на 11, а всеки път според бройката на пристигналите, при това на плажа. Ясно ви е, че говорим за структура, по-аматьорска дори от кварталните мачлета у нас.

Снимка: Getty images

През годините на островите се появяват няколко клуба, дори и шампионат. Отново уточняваме, че терминът "шампионат" е с доста условности, но все пак някакъв футбол се играе, дори и на пясъка.

Всичко обаче се променя преди няколко години. Не само за футбола, но като цяло за спорта в потъващите острови.

Местната власт решава да изгради огромен бент, с който да предпази столицата си от понякога бурните води, а този бент представлява огромна бетонна площадка. Тогава изниква гениалното решение на повърхността на този бент да се изгради лекоатлетическа писта, а в с средата й се появява терен. Всичко това се случва през 2019-а.

Именно това мотивира местният бизнесмен Шем Ливай да основе официално футболна федерация, като първият пост в нейната Туитър страница с гордост гласи, че това е единствената страна в света без национален футболен отбор.

Федерацията обяви конкурс за емблема и екип на отбора, а освен това кандидатсва в една от кампаниите на ФИФА за финансиране на играта в подобни региони. Освен това световната централа осигури и лицензиран селекционер. Това е младият британец Лойд Оуерс, който ще има тежката задача да въведе местните момчета в играта.

Федерацията дори вече организира официално национален шампионат по футзал, но все още има затруднения с футболния такъв.

А вече ви споменахме, че макар на Маршаловите острови да е имало клубове и хора, практикуващи играта, това е ставало в абсолютно любителски условия на плажа, а не по истинските правила на голям терен.

Снимка: Getty images

Именно заради това теньорът Оуерс има тежката задача да подготви играчи, които по план през 2024-а трябва да играят първия в историята футболен мач на Маршаловите острови. Дата и съперник за подобно събитие все още няма, но когато то се случи, вече няма да остане суверенна територия на земното кълбо без футболен тим.

А нещата не стоят точно така на спортна сцена като цяло, защото Маршаловите острови имат своите 16 представители на олимпийски игри в историята.

Пред три години в Токио те бяха с двама плувци. Филип Киноно, който на 50 метра свободен стил при мъжете завърши 70-и от 73 участници, както и Колийн Фъргюсън, която на 100 метра свободен стил при дамите, зае 44-о място от 51 участнички.

Двама атлети, които гордо носеха фалга на церемонията по откриването, а по сходен начин и в близките месеци футболистите ще носят и все още чакащата свой дизайн национална фланелка.