Скаудра Адзура е един от най-обичаните национални отбори във футболна Европа, а сега влиза в континенталния турнир и като шампион. Триумфът през 2021 година на "Уембли" срещу домакина Англия донесе втората титла след тази през 1968 година на домакинския турнир.

Сега Скуадрата ще играе на германска земя с голямо самочувствие не само заради статуса си на шампион, но и със спомена от 2006 година, когато именно там триумфира със световната титла.

Разликата между предишното и настощото европейско първенство обаче е голяма. Сега Италия е без някои от най-големите си лидери. Най-значимият от тях Леонардо Бонучи се отказа от футбола, няма ги още Марко Верати, Мануел Локатели, Лоренцо Инсиние и Чиро Имобиле. Търси се значително подмладяване, което може да доведе до нови впечатляващи резултати, може и да донесе огромен провал.

За италианците няма да е лесна още в груповата фаза, защото попаднаха в най-тежката група - в компанията на Испания, Хърватия и Албания. Може и да се наложи отборът на Лучано Спалети да търси класиране за елиминациите чрез трето място. Но това важи и за другите три отбора.

Представяния на Европейски първенства:

Снимка: Getty images

Колкото и да е парадоксално, Италия става по-често световен шампион, отколкото европейски - четири срещу две титли. Триумфът на миналия еврошампионат прекъсна дългото 53-годишно чакане, но обстоятелствата можеше да са различни.

Няма да разглеждаме всяко едно участие на Скуадрата по отделно, тъй като са твърде много, но можем да отличим двата загубени финала - през 2000 г. и 2012 г. В първия случай триумфът болезнено отиде за Франция след късен гол в добавеното време за 1:1 и след това такъв в продълженията за крайното 2:1. На финала на 2012 Испания се разправи с Италия за 4:0, но турнирът бе много силен за "адзурите", като в елиминациите те отстраниха Англия и Германия.

В обобщение Италия има пълна симетрия на десетте си участия на Европеско - две титли, два загубени финала, два загубени полуфинала, два четвъртфинала и две отпадания в групите.

Баланс на Европейски първенства: 2 титли, 45 мача, 21 победи, 18 равенства, 6 загуби, голова разлика 52:31

Селекционерът

Getty Images

Това е страната на неограничените възможности, когато говорим за таланти в треньорството. През годините в националния отбор се изредиха почти всички актуални големи имена от клубния футбол, а сега е ред на Лучано Спалети да се пробва на голям форум.

Той бе назначен през 2023 година след прекратяването на 5-годишното властване на Роберто Манчини. През август европейският шампион изненадващо обяви оттеглянето си, а до голяма степен причината бе провала в световните квалификации за Мондиал 2022.

Спалети беше бързо назначен, след като репутацията му скочи нагоре с великолепната и неочаквана шампионска титла с Наполи. Начело на Италия той успя да стабилизира нещата в евроквалификациите, завършвайки втори зад Англия, макар и с равни точки с Украйна, която пък отиде на бараж. Предстои да видим дали агресивното подмладяване на състава ще даде желаняит резултат на Евро 2024.

Съставът

Getty Images

Вратари: Джанлуиджи Донарума (ПСЖ), Алекс Мерет (Наполи), Гилермо Викарио (Тотнъм), Иван Проведе (Лацио)

Защитници: Матео Дармиан (Интер), Джовани Ди Лоренцо (Наполи), Алесандро Бастони (Интер), Федерико Димарко (Интер), Джанлука Манчини (Рома), Алесандро Бунджорно (Торино), Андреа Камбиасо (Ювентус), Раул Беланова (Торино), Рикардо Калафиори (Болоня),

Халфове: Николо Барела (Интер), Жоржиньо (Арсенал), Брайън Кристанте (Рома), Лоренцо Пелегрини (Рома), Давиде Фратези (Интер), Самуеле Ричи (Торино), Николо Фаджоли (Ювентус), Майкъл Фолоруншо (Верона)

Нападатели: Федерико Киеза (Ювентус), Стефан Ел Шаарави (Рома), Джакомо Распадори (Наполи), Джанлука Скамака (Аталанта), Матео Ретеги (Дженоа), Рикардо Орсолини (Болоня), Матия Закани (Лацио)

Звездата

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Поглеждайки настоящият състав на италианците е много трудно да се отличи конкретно някой играч, който да се твърди със сигурност, че ще води отбора напред.

Предвид, че шампионът Интер има цели петима пратеници на Евро 2024, логично е да изберем играч от неговия състав. "Нерадзурите" впечатляваха през целия сезон както с играта си в отбрана, така и в нападение, а човекът, който правеше връзката между двете звена, е Николо Барела.

27-годишният полузащитник бележи огромно израстване през последните няколко сезона и вече има над 230 мача за "нерадзурите". Той имаше важна роля и за триумфа на Скуадрата преди три години. Натрупа значителен опит с националния отбор със своите 53 мача и със сигурност ще е несменяем титуляр в мачовете в Германия.

Програмата

15 юни ИТАЛИЯ - Албания в Дортмунд от 22 часа

20 юни Испания - ИТАЛИЯ в Гелзенкирхен от 22 часа

24 юни Хърватия - ИТАЛИЯ в Лайпциг от 22 часа

Очакванията

Снимка: AP/БТА

Макар и да е актуален европейски шампион, Италия е едва шести по шансове според ставките на букмейкърите. Коефициентът за нова титла е 15.

Самото излизане от групата не се поставя под съмнение, но далеч не е ясно дали Италия ще го постигне като първи, втори или трети в класирането. Това хвърля сянка върху каквото и да е прогнозиране за потенциален съперник на осминафиналите.

Ако "адзурите" спечелят групата, ще играят с един от третите отбори в другите групи. Ако са втори ги очаква вторият в Група "A" - потенциално Швейцария или Унгария (по-малко вероятно Германия и Шотландия). Ако пък са трети, най-вероятен опонент е Португалия или Белгия. Иначе казано - въпросителните са много, отговорите тепърва ще идват.