Ретро: Как кръчмар поведе Реал Мадрид за историческа одисея из Родината на футбола
Преди почти век испанският гранд се сблъска челно със суровата британска реалност
В наши дни Реал е футболно страшилище и рекордьор по евротрофеи, но преди почти век испанският тим пое на екзотично за времето си турне в Англия и набързо си свери часовника.
Събитията са от 1925 година, когато мадридчани вече са започнали да трупат международна популярност, но без да си правят илюзии, че на футболната карта на Европа има далеч по-сериозни клубове.
Преди седмица тимът на Карло Анчелоти пътува до Лондон за реванша с Челси от Шампионската лига, а скоро ще посети и Манчестър за полуфинална битка със Сити, което даде повод на испанските медии да върнят лентата точно 98 години назад - към една наистина любопитна история. Във времена, когато футболните пътувания са се превръщали в куриозни одисеи, оставащи завинаги в съкровищницата на най-великия спорт:
Идеолог на историческата първа визита за Реал в посока Острова е Енрике Алкарас - директор в тима и с много бизнес контакти с английски компании, като убеждава всички, че едно турне ще е от огромно значение както за популярността на столичния клуб, така и за целия испански футбол. Въпреки че само преди година "кралете" са спечелили с 2:1 у дома срещу Нюкасъл в приятелски мач, всички в Мадрид са наясно, че английският футбол по това време е няколко класи над този на Пиренеите.
"Отиваме за мачове с Нюкасъл, Бирмингам и Тотнъм, като последният ме притеснява най-много", споделя Алкарас пред местните медии.
Има резон в думите му - по това време "шпорите" са истинско страшилище, а техният стадион "Уайт Харт Лейн" е непревземаема крепост.
И така - в горещата утрин на 27 август 1925 година футболистите на Реал се събират на железопътната гара в Мадрид, предвождани от Алкарас и треньора Хуан де Карсер. Тогавашният президент Парагес пропуска пътешествието заради заболяване, а за да се защити подобаващо честта на испанския футбол, Реал успява да договори няколко подкрепления.
По това време е било нормално играчи от други отбори да бъдат пускани за подобни визити. И когато бързият влак потегля на север, от гарите в Сан Себастиан и Толоса "под бойните знамена" се присъединяват общо шестима нови футболисти. А на гарата в Страната на баските сред дошлите да пожелаят успех на Реал е Хавиер Барозу - тогавашен вратар на Атлетик Билбао и бъдещ президент на Испанската футболна федерация.
След над 27-часово пътешествие (с 3 спирания за хранене) делегацията пристига в Париж, откъдето с кораб прекосява Ламанша и в крайна сметка пристига благополучно в Лондон, а там към отбора се присъединяват дипломати от испанското посолство. Преди да изиграят мачовете си, мадридчани получават покана да изгледат на живо горещия откриващ двубой от сезона в Англия - между Арсенал и Тотнъм, чието историческо съперничество вече е започнало сериозно да ескалира.
От трибуните играчите на Реал виждат нещо прелюбопитно - в този мач за първи път се прилага наскоро промененото правило за засадата, което по това време е леко странно - нарушение има тогава, когато между нападателя и вратаря има един футболист, а не както е досега - нито един. Испанските футболисти са изумени от атмосферата, която 50 000 създават на трибуните, а Тотнъм печели мача с гол на Джими Дивок - офицер в кралската артилерия.
Но кулминацията тепърва предстои - това са трите мача, за които всъщност Реал е дошъл в Родината на футбола.
На 31 август "кралете" излизат срещу Нюкасъл на "Сейнт Джеймсис Парк" пред 15 000 фенове и под проливен дъжд. Удържат 1:1 до почивката, но през втората част "свраките" унищожават гостите 5 безответни гола за крайното 6:1.
Реал няма време за равносметка, защото още на следващия ден е двубоят с Бирмингам - по това време се е смятало, че почивка от 24 часа между мачовете е напълно нормална за възстановяване на играчите. Порядка, която на фона на постоянните оплаквания от претоварения календар в съвременни футбол изглежда доста любопитно. Край на лирическото отклонение.
Срещу Бирмингам Реал губи с 0:3, като този път головете падат през първата част, а през втората гостите от Мадрид успяват да не допуснат нито едно попадение.
"През второто полувреме защитихме брилянтно честта на испанския футбол", гордо заявява след мача идеологът на турнето Алкарас.
За да дойде мачът, от който, както стана ясно, в Реал най-много се опасяват. На "Уайт Харт Лейн" идват само 6000 зрители, защото в първите два двубоя местните запалянковци успяват да добият представа за класата на испанския тим, който е разглеждан като екзотичен съперник, а не като дразнител или сериозен опонент. Двубоят, разбира се, е спечелен от Тотнъм - 4:2, а на следващата сутрин делегацията от Мадрид поема на дълго пътешествие обратно към дома.
През зимата тревата на стадиона на Тотнъм е трябвало да се покрива с бали със сено, за да се предпази от студовете. За щастие, двубоят с Реал Мадрид през 1925 г. е в края на лятото и подобни мерки не са необходими.
И за финал запазихме може би най-любопитната част от тази колоритна ретро история. Капитан на Реал по време на британското турне е Феликс Перес. На мадридския булевард "Кайе дел Алкала", срещу "Пуерта де Ернани", на сегашния номер 89, който през 1925 г. е бил 81, до 80-те години на миналия век е имало кръчма със същото име. Малко хора знаят, че собственик и основател е именно въпросният господин Перес.
Самият той разказва след пенсионирането си, че пивницата е била един от храмовете за футболните запалянковци по онова време. А и едва ли е имало привърженик на Реал , който да не иска да изпие по една студена "сервеса", налята му лично от капитана на любимия отбор. Самият Феликс Перес носи любопитен прякор - Финито, защото е бил доста слаб физически и оприличаван на пирон от съотборниците си. За Реал изиграва 85 официални мача, в които отбелязва 27 гола, а след като спира с футбола, се посвещава изцяло на семейния бизнес с кръчмата.
И в наши дни, когато въпросното култово заведение вече не е част от колорита на испанската столица, едва ли някой би се сетил, че преди почти век един кръчмар е повел на турне Реал Мадрид, последвали са 3 загуби, а в тима са останали щастливи, че са "защитили брилянтно честта на Испания".
Други времена, други нрави...