Национал на СССР, агент от КГБ и политзатворник - невероятната история на един испанец

Защитникът минава и през България, преди кариерата му да залезе

Национал на СССР, агент от КГБ и политзатворник - невероятната история на един испанец

Защитникът минава и през България, преди кариерата му да залезе

12:08 | 30 април 2022 | Редактор : Калин Караиванов 3 3828

Годината е 1937-а, гражданската война в Испания е в разгара си - социалистическият север воюва ожесточено с настъпващите от юг националисти на Франко. Хиляди испански младежи са евакуирани от родителите си, за да не бъдат избити.

Ретро

Един от тях е 15-годишният тогава Агустин Гомес Пагола, който по заръка на баща си социалист става едно от 1489-те баски деца, качени на спасителния кораб към СССР. И така започва една от най-невероятните истории в света на футбола.

Само няколко дни по-късно корабът пристига в украинското пристанище Одеса, където са настанени в Испанския младежки дом. За това място бежанците си спомнят с умиление - игри, футбол, мир и съветско образование.

Но през 1941 г. те са принудени отново бързо да бягат заради операция "Барбароса" - нацистите окупират Украйна в търсене на земеделска земя и децата са разпределени в различни градове. Гомес Пагола е изпратен в Москва заедно с приятеля си Руперто Сагасти, който години по-късно става звезда на Спартак.

Току-що навършил 18 години, той започва работа във фабрика. Пагола е добър футболист и защитава цветовете на "Красная роза" до 1944 г. Прогресът и адаптацията му към съветското общество са перфектни. До 1946 г. е част от елитния Криля Советов, където има възможност да играе най-високото местно ниво и благодарение на уменията си като защитник подписва договор с един от водещите столични клубове - Торпедо Москва, през сезон 1947-48 г.

Става капитан на отбора-емблема на автомобилната индустрия, изиграва 183 мача и печели Купата на СССР през 1949 и 1952 г., завоюва бронзов медал в първенството през 1953 г. и е избран в тима за Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г. Там не изиграва нито една минута от трите мача, но въпреки това получава титлата "Заслужил майстор на спорта", както е посочено в некролога му.

През 1951 г. Торпедо го дава под наем на Шахтьор (Донецк), за да подсили тима за турне в България и Румъния.

Смятан за звезда на съветския футбол и обявен за най-добър играч на сезона през 1952 г., той постепенно започва да се занимава с политически дела. Верен докрай на всички комунистически постулати, Пагола е приет от политическата върхушка като разменна монета за разпространение на комунизма в други страни.

Виж още Червеният Стрелец отиде в ГУЛАГ, вместо да се изправи срещу Пеле

НКВД (по-късно КГБ) го вербува, обучава го и му възлага няколко мисии, за да провери надеждността му. След Втората световна война, когато в Източна Европа пада Желязната завеса, с помощта на други агенти Гомес Пагола е изпратен под фалшива самоличност във Венецуела и други южноамерикански страни, за да организира и подкрепя комунистически партии.

Новата шпионска работа означава, че пропуска футболния сезон през 1954 г., но абсолютната отдаденост на съветската идеология надделява над футбола. Стават известни и някои негови пътувания до Испания, за да "подготви почвата" за постоянен престой в родината си.

През 1956 г., на 34-годишна възраст се възползва от амнистията, обявена от режима на Франко. Тя позволява на служилите на вражеска страна да се завърнат, а Гомес се прибира в Испания с намерението да подпише договор с Реал (Мадрид).

Правителството на Франко обаче веднага му налага вето: Би било немислимо играч, индоктриниран от Съветския съюз, който не крие комунистическото си минало, да носи белия екип. По-късно е предложен на Атлетико (Мадрид) и Реал Сосиедад.

Той дори изиграва приятелски мач за "дюшекчиите", но не е във форма и е изхвърлен. Така Пагола окачва обувките си, завръща се в Страната на баските и тренира Реал Унион и Толоса, като същевременно работи в компания за електромотори.

И тук започва драмата. Тайно дърпа конците на Баската комунистическа партия и през 1961 г., след като се установява в Сан Себастиан, е арестуван, измъчван и изпратен в затвора "Карабанчел". И сякаш изчезва, никой не знае какво се случва с него - нещо нормално за политическите противници на Франко по това време.

Виж още Митът за Черния паяк

Тогава Москва вдига международен шум за освобождаването му, което дава резултат.

Съществуват две версии за раздялата му с килията: Според едната, по време на преместването от затвора в съда той е освободен от членове на комунистическата партия и бяга във Франция, а според другата - режимът на Франко го освобождава, за да възстанови отношенията си с други европейски страни.

Като член на комунистическата партия на Испания и репресиран от властта, той влиза в конфликт с лидера Сантяго Карильо заради съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г. Гомес е горещ поддръжник на акцията, а Карильо заема противоположна позиция. По негово настояване през 1969 г. бившият футболист е изключен от ръководството на партията.

Връща се в любимия си СССР и започва работа в завод за камиони, докато не се разболява. Там умира на 52-годишна възраст на 16 ноември 1975 г. - четири дни преди смъртта на диктатора Франко.

Една наистина невероятна история, в която футболът - както всички останали сфери на обществения живот в онези времена - минава под диктата на политиката.

ИЗБРАНО