09:54 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Сбогом на СтрадиВиали: Богаташкият син избра трудния път и бе първа футболна цигулка

Кой беше Джанлука Виали - една от най-харизматичните фигури на 80-те и 90-те?

Снимка: Getty Images

Сбогом на СтрадиВиали: Богаташкият син избра трудния път и бе първа футболна цигулка

Кой беше Джанлука Виали - една от най-харизматичните фигури на 80-те и 90-те?

17:07 | 8 януари 2023 | Автор : Динко Гоцев 21 8214 Снимка: Getty Images

Виж още Ракът погуби още една футболна легенда - Джанлука Виали

Отиде си Джанлука Виали, само на 58 години и някак несправедливо бързо. Особено сбед обнадеждаващите вести от преди 24 месеца за ремисия в битката му с рака. Болестта се върна и този път победи.

Следата, оставена от него във футбола не избледнява, а харизмата му, вечно позитивното излъчване и онова усещане за романтика, което свързваме с името му, го нареждат основателно в графата "легенда".

За да видите колко гола е вкарал и какво е спечелил във футбола, необходимо е само да отворите страници в google, например вечно услужливата (но невинаги точна) wikipedia. Но кой бе Лука Виали, наречен СтрадиВиали през 80-те в Генуа, тя няма да ви отговори. Защото е игра на думи, от майсторите на цигулките-шедьоври Страдивари, от родната му Кремона.

Нито пък кой бе човекът, накарал феновете на Челси да учат италиански в края на 90-те години, влюбени в новия си централен нападател.

Там няма да намерите и думите на един от най-коравите мъже във футбола - Греъм Сунес, играл в Сампдория редом до Виали, останал приятел с него завинаги. След кончината на Лука онзи ден, шотландецът стигна до сълзи в радиопредаване и каза: "Най-топлият, сърдечен, добър и винаги усмихнат човек, когото срещнах за над 50 години във футбола." Ето тези неща няма как да ви ги кажат статистиките.

Тази история започва на футболния терен преди около 40 години години в града, за който Петрарка измисля израза "кралската особа на моретата" - Генуа.

Сампдория, един скромен за страната отбор, при това - в града на Дженоа, който пък е кралска особа на италианския футбол. "Другият тим" е печелил девет пъти титлата, като продължава да е четвърти във вечната ранглиста и днес, а е и първият притежател на скудетото изобщо. Самп пък до 80-те никога не е бил първи, втори, трети или дори четвърти. Има едно пето място и още два пъти е бил в десетката. Скромен, малък тим.

Embed from Getty Images

Посреща предпоследното десетилетие на XX в. в Серия В, но идването на президента Паоло Мантовани променя съдбата на клуба. През 1982-ра той се връща в елита, а в отбора е привлечен 17-годишния Роберто Манчини от Болоня. Идва и английската звезда Тревър Франсис на върха на атаката, който прави три много силни сезона, както и през 1984-а самият Сунес - европейски шампион три пъти с Ливърпул в предходните 7 сезона.

Този отбор, плюс опитния Пиетро Виерховод, както и още няколко местни момчета, през 1985-а вдига първата си Купа на Италия. На финала срещу Милан головете бележат Манчини и един къдрав младок, взет от Кремонезе предното лято - Джанлука Виали. И двамата са на по 20 години. Новият дует в нападение, около който ще се гради отбора.

Коренно противоположни, но прилепнали един към друг като магнит. Виали е от Кремона, син на бизнесмен-милионер, израснал в огромно имени с 60 стаи. Никога не му е липсвало нищо, може да се включи в семейния изключително успешен бизнес, но винаги е искал само футбол. "Хвърлиха ми топка, когато бях на 3 години. И оттогава нямах съмнения какъв искам да стана", разкрива в автобиографията си.

Манчини е израснал в съвсем друга среда, в друга прослойка. Предупреждава го - "тук се борим за всичко, нямаме място за мамини синчета и глезльовци". Но бърка много. Богаташкото синче бързо му доказва, че еднакво с него гори от амбиция и има характера за големи неща във футбола. Борят се заедно за тях и са лидери на отбора, макар и съвсем млади.

С идването на сърбина Вуядин Бошков за треньор, Самп се превръща в основен фактор. Взима още два пъти Купата на страната, стига и до два европейски финала до края на десетилетието, като в тима блестят Серезо, Катанец, Ломбардо. Но най-вече - Виали и Манчини.

Embed from Getty Images

И през пролетта на 1991-ва този отбор, минал вече и през европейски триумф с КНК година по-рано, прави немислимото. "Последното чудо в италианския футбол", както го нарече наскоро RAI.

Срещу Интер с Матеус, Бреме и Клинсман, актуалния шампион на Италия Наполи на Марадона и Карека, първенеца на Европа Милан на Ван Бастен, Гулит и Рийкард... Сампдория печели скудетото - единствено в своята история преди и след този случай. Виали е голмайстор на първенството в онзи исторически сезон с 19 попадения. Пред Матеус, Баджо, Клинсман, Фьолер и Ван Бастен.

Ляв и десен крак, удари с глава, задни ножици - останали негова запазена марка. Вкарва по всякакъв начин. Тича по целия фронт на атаката, играе не за себе си, а за отбора. И показва с личен пример. Той и Манчини - те са лицето на "последното чудо".

Виали е искан от Ювентус и Милан още през 1986-а, но остава. Дал е дума на Бошков, иска да печели трофеи с този състав. Той е изключително сплотен около Лука и Роберто Манчини, наричани "сиамските близнаци".

Наричат ги Седемте джуджета - играят заедно близо десетилетие, като са гръбнак на този удивителен колектив - те двамата плюс Морено Манини, Джанлука Палиука, Виерховод, Лука Пелегрини и Фаусто Пари, са италианските "седем джуджета", около които Бошков изгражда състава. Катанец, Ломбардо, Бранка, Серезо и Алексей Михайличенко са подправките - изключително силен тим.

Надеждата се ражда истински след октомври 1990-а, когато Самп бие поред Наполи и Милан навън, за да оглави класирането. Останалото е история - титла, която не се забравя.

Виали е само на 26, когато печели незабравимото скудето. Във визитката си вече има него, трофеи за Купата и в Европа, две участия и голове на Мондиали и едно на Евро 1988 с Италия. Той е суперзвезда.

Embed from Getty Images

Но отново не напуска Генуа - не, и докато не опита да вдигне най-важния трофей със Самп. Не успява. На 20 май 1992-ра Барселона взе финала в Купата на шампионите с 1:0 с продължения в мач, незабравим и у нас. Никога друг българин не е печелил най-големия клубен трофей в света, а тогава го направи Христо Стоичков. Самп изпусна шансовете си в онази вечер на "Уембли" срещу дриймтима на Кройф, като най-добрите се откриха пред Лука, но топката не иска да влезе.

И той слага край на цикъла - тръгва към Ювентус, който от години проправя път до Генуа за сделката, но все не успява. Мисията му е изпълнена с екипа на Самп, където остава култова фигура. Да преминеш в омразния на всеки генуезец Юве, а към теб никога да не се появи и частица неприязън - показателно какъв герой е за този град Виали.

Във всяка от следващите 4 години печели поне по една купа с отбора, който вероятно е най-силен в Европа, редом с Милан и Аякс. През 1996-а осъществява мечтата си с Юве - поема в ръце Купата с големите уши след финала срещу Аякс в Рим. Деветката е европейски шампион, а и вдига приза като капитан! На 31 години е видял всичко в играта, влече го към нови предизвикателства.

Embed from Getty Images

Англия дотогава не е място, където чужденците да блестят, даже се смята, че адаптацията е трудна. Но вече се усеща ефектът "Кантона" в Юнайтед, както и този на фигури като Гулит в Челси. Именно той е основен фактор Виали да премине в този отбор през лятото на 1996-а, а година по-късно да спечели и Купата на Футболната асоциация. Пак на "Уембли".

Влюбва се в Лондон, където остана да живее до последния си дъх.

Обожава града, научава страшно бързо английски (а това не е типично за италианците, нали), пленен е от футбола на Острова във времена, в които той е чист от всякакви арабски пари, ВАР технологии, социални мрежи и телевизионни милиарди, които го промениха до неузнаваемост.

Челси също се влюбва в Лука - днес знамето на клуба е свалено наполовина като при всенароден траур. Така ще е на "Стамфорд Бридж" седем дни след новината за смъртта на любимеца.

"Аз съм един лондончанин с италиански навици - казваше в едно от последните си интервюта. - Това е моят град, моите улици около "Фулъм Броудуей", хората наоколо ме познават. Обожавам да се връщам в Кремона и Генуа, но тук е моят свят."

Едва на 33 години, през 1998-ма, Челси го назначи за играещ мениджър. Влиянието му върху всеки отбор, в който играе, е такова, че никой няма притеснения от възрастта и липсата на опит.

С фланелката на Челси

Снимка: Getty Images

За по-малко от три години прави чудеса - Купа на лигата, Купа на ФА, Купа на носителите на Купи, Суперкупа на Европа и Суперкупа на Англия - пет трофея. Става най-младият треньор, вдигал европейски приз (1998 г., КНК след финал срещу Щутгарт на Краси Балъков).

Уволнен е през есента на 2001 г. след слаб старт на сезона, което разгневява феновете на Челси. Агитката го обожава и не може да приеме решението на клуба.

Прави само още един опит в треньорската професия - с Уотфорд, но не постига успехи.

След това се отдава на новата си любов - лондончанката Катрин Купър, с която имат две дъщери. Отдава се и на голф, пише три книги за футбол и за своята история, снима се с епизодични роли и в няколко филма.

Но в общия случай - живее живота си, далеч от светлината на прожекторите във футбола, след като му е дал толкова години.

Embed from Getty Images

Няколко години никой, освен най-близките му, не разбраха за рака на панкреаса. През 2018-а излезе и обяви публично, че го е имал дълго време, но се е преборил с него. През онзи период само семейството му, както и "братът" Манчини са общували с него и са знаели. Роберто му е носил при всяко посещение някакви неща от родната Италия - просто повод, за да го посещава често. Разговорите са били дълги, понякога по цели нощи. Не само за футбол, разбира се. Но приятелството по-късно роди още една безсмъртна история в играта.

Добрите вести в здравословен план не продължиха дълго. През декември 2021-ва болестта се завърна и този път битката бе изгубена.

Но не и преди последната му футболна роля - а тя пак бе в "романтичен филм", при това с щастлив край. Манчини го включи в щаба на италианския национален отбор - него и Атилио Ломбардо, когато пое "скуадра адзура" през 2018-а.

През лятото на 2021-ва вдигнаха заедно купата на шампиони на Европа и плакаха под лондонското небе на терена на "Уембли". 29 години по-рано пак плакаха там заедно, но заради загубата от Барселона на онзи финал, който ги лиши от това да превърнат Сампдория в немислим първенец на Европа. С Италия успяха.

"Тези две нощи на "Уембли" са футболният смисъл на нашето приятелство - каза дълбоко разтърсеният Роберто в деня след смъртта на Лука. - Гордея се, че те познавах и ми беше приятел. Ти беше най-силният, най-добрият, най-човечният от нас, от групата, с която израснахме в Генуа. Срещнахме се като хлапета, бяхме на по 16... Но никога не се разделихме, пътищата ни вървяха успоредно."

Виали и Манчини - шампиони на Европа с Италия през 2021-ва. Сиамските близнаци са неразделни

Снимка: Getty Images

Виали постигна всичко на терена.

Трофеи, голове (над 300 общо с клубни и национални отбори), легендарен статут. Извън игрището остави спомена за човек, който е променял ежедневието на околните с харизмата и позитивното си, заразно влияние.

Футболът загуби една от големите фигури на епоха, белязана от страхотни личности - 80-те и 90-те. И сред тях той извисяваше ръст. Лука - един от Седемте джуджета на Самп и половината от "Сиамските близнаци".

Богаташкото синче, което избра по трудния път да върви към славата и се превърна в първа футболна цигулна на една цяла епоха в играта.