17-11-2017 20-11-2018

Скромни мащаби, велики играчи и аристократизъм: "Странният гранд" Монако на 100 години

На Скалата се играе голям футбол пред малка аудитория, а клубът е фактор не само за Франция

Снимка: Getty Images

Скромни мащаби, велики играчи и аристократизъм: "Странният гранд" Монако на 100 години

На Скалата се играе голям футбол пред малка аудитория, а клубът е фактор не само за Франция

15:15 | 6 октомври 2024 | Автор : Динко Гоцев 0 507 Снимка: Getty Images

Преди няколко седмици Барселона допусна първата си загуба за сезона, при това доста изненадваща. Твърде жалко, че едва малко над 10 000 бяха на стадиона, за да видят един толкова значим момент в европейския футбол.

Но това са реалностите на скалата на Княжество Монако, където се намира един от най-красивите и странни стадиони на планетата. И не е само "Луи II" около клуба Монако, за който може да се даде определение като "странен". Една от най-различните, малки като габарити и пространство, скромни като глобално внимание и отразяване, но огромни като статут европейски футболни институции, навършва 100 години през този месец.

Ако някога сте били на "Луи II", вероятно се усмихвате и си припомняте това преживяване, докато четете тези редове.

До стадиона има няколко начина да стигнеш, а един от тях е направо епичен и със сигурност уникален в света. От улица в по-ниските нива на това невероятно място Монако влизаш в асансьор, който влиза и те изкачва направо през скалата, "изплюва" те в един малък мол, от който излизаш пред входа на арената.

Стадионът с арките, от който се вижда цялото малко населено място, носещо в себе си аристократизъм, но и усещане за нещо, което е като извадено от контекста на модерния свят. Яхтени пристанища, казината във високата част, тенис комплекс току над брега и водата, както и този стадион. Малък, странен, но с изключителна история и значимост в европейската футболна история.

Снимка: Getty Images

Монако има всички предпоставки да е скъпарски клуб, който хвърля стотици милиони всяко лято за играчи.

Вместо това си ги произвежда - тази академия е дала на света великани на футбола като Мануел Аморос, Бруно Белон, Даниел Браво, Еманюел Пти, Лилиан Тюрам, Тиери Анри, Килиан Мбапе - само тези имена стигат. Това са все играчи, спечелили европейската титла от 1984-а с един от най-силните отбори на "петлите", или световните - от 1998-ма и 2018-а.

Да добавим към тях имена на хора, които са носили специфичния червено-бял екип: Жан-Люк Етори, Клод Пюел, Дидие Дешан, Юри Джоркаеф, Бернар Женжини, Доминик Рощо, Юрген Клинсман, Радамел Фалкао, Хамес Родригес, Глен Ходъл, Джорд Уеа...

Е, в този списък трябва да добави и името на един българин. Разбира се, че и Димитър Бербатов игра за Монако, при това не толкова отдавна, че да сме забравили как се представяше там, ако и това да бе в края на кариерата му. Деветката записа 53 мача, вкара 18 гола и направи 11 асистенции за година и половина на Скалата.

Димитър Бербатов в Монако

Снимка: Getty Images

Цялата история на този клуб е странна, но постиженията му са впечатляващи на фона на "една носна кърпичка", върху която оперира. Била тя и със златни шевове, защото в Монако усещането за лукс и елитарност е навсякъде.

Едва през 1953 г. този клуб влиза за първи път в елитната първа дивизия на Франция, след като преди Втората световна война остава аматьорски и не желае да играе с професионалните. Също така - отказа да приравни статута си с техния, защото не е френска територия, а самостоятелна такава. И днес това е казус и има специални правила в наредбата на федерацията за трансферите, заплатите и разходите на този клуб, който работи и в данъчната система на Монако, а не френската.

Всичко това прави отпечатъка му не само върху футбола в тази страна, а и в европейския, още по-впечатляващ.

Седем години след пробива в елита идва първият голям триумф - отборът на треньора Люсиен Ледус печели титлата, след като е взел и купата две години по-рано. А през 1963-а прави и дубъл, воден на терена от вездесъщия Мишел Идалго, който после прави невероятна кариера и като треньор.

През 60-те и 70-те на стария стадион рядко идват повече от 2000 души. Никой в малкото автономно населено място на скалата не се интересува от футбол. През 80-те това се променя, а нуждата от модерен и по-голям стадион довежда до декрета, който издава принц Рение през 1985-а. Появява се стадион "Луи II", като капацитетът първоначално е 10 хиляди, но е увеличен до 18 000 места малко по-късно.

Това съвпада с идването на още един футболен исполин и неговата работа на Скалата. Арсен Венгер направи революция именно с Монако, преди да навигира кораба на Арсенал на съвсем друго ниво цели 20 години.

Отборът на Венгер в Княжеството бе феноменален - с английския плеймекър-магьосник Ходъл, с Уеа на върха на атаката, който се превърна после и в първия неевропеец, носител на "Златната топка". С Клинсман, Марк Хейтли, Юри Джоркаеф, Пти и Тюрам (в различни периоди от престоя на Венгер). Монако е шампион за 1988-ма, носител на купата три години по-късно (на основната снимка горе), както и финалист за Купата на купите за 1992-ра, като загуби трофея в мач с Вердер (Бремен).

Тиери Анри в Монако

Снимка: Getty Images

Ерата на Венгер щеше да донесе още поне две титли, ако не бе супер силният Марсилия на Бернар Тапи, пазаруващ световни звезди... но и пазаруващ мачове, както се оказа със скандала от 1993-а. Но никой не можеше да върне загубените трофеи на Арсен и Монако, въпреки че се доказа, че са се борили с конкурент, който е бил не само много силен на терена.

Днес осемте титли на Монегаските ги нареждат само зад Марсилия (9), Сент Етиен (10) и ПСЖ, който има 12. Но парижани бяха само с две, когато през 2011-а при тях се изля златният катарски дъжд и се превърнаха в абсолютен хегемон.

През същата 2011-а в Монако настана революция, защото се появи руският милиардер Дмитрий Риболовлев, който се зае с мисията да се противостави на ПСЖ със сходни инвестиции. Само за няколко дни бяха дадени 60 милиона евро за Радамел Фалкао от Атлетико и 50 милиона за Хамес Родригес от Порто.

Резултатът бе с кулминация през сезон 2016-17 г., когато нападателната двойка Фалкао - Мбапе (тогава на 18 години) донесе 56 гола и титлата във френската Лига 1. Тимът играеше вдъхновяващ футбол, елиминира Сити на Гуардиола и Борусия Дортмунд в Шампионската лига, за да иде на полуфинал, където не стигнаха силите срещу Ювентус.

Но Риболовлев бе погнат от Европол, изчезна от Княжеството, като принц Албер издаде заповед да не бъде допускан отново там. Въпреки това и до днес се води основен акционер (през тръст, ръководен от дъщеря му), но няма никакво участие в администрирането на клуба.

Неговата стратегия бързо бе изхвърлена в коша и Монако отново се обърна към своята академия, невероятните си скаути, намиращи играчи от 12 до 18 години по-добре от всеки друг във френския футбол, и традицията да е "успешен, без да вдига много шум". Нещо, което най-популярният фен на отбора - принц Албер II използва като израз за клуба преди 20-ина години. Остана си като слоган, нещо като ключова фраза.

Килиан Мбапе с екипа на Монако, който му даде път във футбола

Снимка: Getty Images

Продават се играчи за по 70-80, че и над 100 милиона (Чуамени в Реал, Мбапе за 180 млн. евро в ПСЖ са само два от примерите), а се взимат младоци или хора, които търсят начин да възродят кариерата си след неуспешен престой другаде.

Сместа от двете правят и настоящият отбор на Монако изключително приятен за гледане и пълен с обещаващи играчи, все още световно неизвестни, но със сигурност потенциални звезди. През миналия сезон завършиха втори след ПСЖ, сега водят в класирането. И амбициите са дори за титла, а не просто за правото да са "най-добри от останалите" извън финансовия дракон от столицата.

И всичко това - "без много шум". Няма да четете гръмки заглавия за Монако дори, когато бие Барса в Шампионската лига. Но постиженията са впечатляващи, дори в последните години - шампион през 2017-а, финалист в Шампионска лига през 2004-а, победен от Порто на Моуриньо... И това е клуб, който събира по 9000 средна посещаемост на мачовете си този сезон. Исторически пък това е отлично постижение, защото през 80-те и 90-те цифрите рядко отиваха над 6000 средно на мач в края на сезона.

Скромният като капацитет и изключително красив "Луи II" може да не се къпе в оглушителен шум от 80-90 хиляди като "Бернабеу" или "Камп Ноу", но е видял какво ли не. Велики играчи, а и страхотни успехи. И някои от най-успешните треньори в историята.

Изобщо - това е един клуб, превърнал се във фактор в европейския футбол, без да има нито една характеристика на грандовете в него.

Скромно стадионче, още по-скромна като площ и функционалност тренировъчна база върху скалата, пренебрежимо ниска посещаемост, практически нулев глобален интерес... Но - дал на футбола велики играчи, спечелил немалко титли и трофеи, и най-важното - поддържащ ниво във времената, когато футболът е огромен бизнес.

Монако нито харчи несметни богатства, нито върти огромен оборот. Но е аристократ в играта.

И не само, защото на всеки мач в ложата е принцът.