В началото бе Доктор Кой
Историята за това как Англия и Йозеф Венглош не си паснаха
За Арсен Венгер често се говори като за човека, който промени представите в английския футбол за подход към играта, отношение, тренировъчен режим, диети и стил. Чужденец-пионер, така го наричат на Острова.
Но не той проправи пътя на треньорите от континенталната част на Европа към родината на футбола. В началото бе един доктор.
През миналата седмица новината за кончината на Йозеф Венглош обиколи света на футбола. Тя може и да нямаше гръмовния ефект на вестта за Марадона, а Венглош не е със статут на суперзвезда в играта. Но има своето запазено място в нейната история.
31 години изминаха от момента, в който Дъг Елис, президентът на Астън Вила, започва да търси "сериозна фигура" за заместник на напусналия мениджър Греъм Тейлър, който поема националния тим на Англия. Уточняваме, че думата "сериозна" едва ли е на най-подходящото си място в едно изречение с личностите на двамата споменати. По това време на боса на Вила му викат Дедли (Смъртоносен, отнася се за мениджърите), а на Тейлър - Ряпата. И двамата днес са покойници, тъй че да оставим тази тема дотук.
Та след като се разделят те, фаворити за поста стават Джери Франсис, Артър Кокс и Дейвид Плийт. Така поне смятат букмейкърите, местните вестници и феновете. Вила е силен отбор, фактор по това време. Бори се дори за титлата през 1990-а, като остава след Ливърпул на второ място. Отборът няма нужда от много големи промени, но иска опитен човек да го води.
Елис има други идеи. Той иска да изненада всички по примера на Саутхемптън от 1980-а, когато клубът пази в тайна привличането на Кевин Кийгън толкова добре, че успява да шокира журналистите на свиканата пресконференция. Тогава суперзвездата влиза в стаята и всички са вцепенени, защото не знаят кой ще бъде представен. В онези години такива работи бяха възможни, нямаше социални мрежи, интернет и т.н.
Та, 10 години по-късно, Елис свиква своя брифинг-изненада.
"Някой знае ли кой е този?", започва президентът на Вила с въпрос към озадачените репортери. Пълно мълчание. Журналистите не познават човека до него.
А той е доктор Йозеф Венглош, 54-годишен треньор от Чехословакия, който месец по-рано е извел страната до четвъртфинал на Мондиал 1990. Роденият в Ружомберок словак има докторска степен по Физическо възпитание със специализация по Психология.
В родината му го считат за тактически гений, за отличен познавач на футбола. В Източна Европа репутацията му е много сериозна, но това са годините, в които Желязната завеса едва се повдига. На Острова ръката на Дъг Елис току-що я е подръпнала във футбола - Венглош се превръща в първия мениджър извън Обединеното кралство, оглавил тим от английския елит. Първи в цялата история на този спорт в родината му.
"Той е най-добрият треньор в Европа", казва Елис, но не успява да стигне до заглавията на вестниците с това изречение. Онзи другият лаф - "кой е той", повече допада на журналистите. И на другия ден вестниците лепват на Венглош прякор Доктор Кой.
Doctor Who е ловка игра на думи - хем е доктор, хем не е ясно кой е (Елис сам пада в капана), а и по това време герой с такова име е хитов от научно-фантастичен сериал на BBC. Нищо общо с онзи от по-късните години на HBO.
А и името му, изписано на латиница, е Joseph, та Doctor Who прелива и в Doctor Jo. Изобщо - дай им на английските медии да си играят на думи, да се забавляват, пречупвайки имена и прякори. Така чехословашкият Доктор Кой получава, нека кажем, не най-добрия старт. Поне в медиите. А по това време хората все още масово четат вестници.
Венглош вече е видял страшно много във футбола. След кариерата на играч, минала изцяло в Слован, тръгва по света да се учи на треньорски занаят. Сидни Прага - отбор от чехи и словаци в аматьорската австралийска лига, му дава първите стъпки в тази работа. Прибира се у дома, за да е селекционер на младежкия тим на Чехословакия в началото на 70-те, а след това прави любимия Слован два пъти шампион като наставник. През 1975-а става асистент в националния отбор на Вацлав Йежек и се прегръщат горещо след дузпата на Антонин Паненка, направила тима европейски шампион през 1976-а. Това е най-големият успех на този толкова талантлив отбор, с който всеки се съобразява. Но не и единственият. Води сам Чехословакия от 1978-а до 1982-ра, взима бронз на Евро 1980. Създава име, което тежи. Поне за европейците, особено за тези в Източната част на континента. За англичаните е просто "треньорът на Чехословакия".
През 1990-а Венглош пак е начело на национални тим по време на италианския Мондиал, като тактиката на неговия отбор впечатлява Дъг Елис - всички докарват топката до халфовете Моравчик и Кубик, които основната движеща сила. Оттам продължението е или някой от двамата да стреля мощно отдалеч, или да подаде (често по въздух) на огромния централен нападател Томаш Скухрави, който мачка съперниците и вкарва с глава. Изглежда идеално като за Вила и английската лига.
А това лято е важно, защото за първи път от 5 години английските отбори се завръщат в евротурнирите след наказанието заради трагедията на "Хейзел". Вила е един от тях, спечелил квота за Купата на УЕФА.
"Турнирите на Европа без английските отбори са като хляб без масло", казва Венглош по този повод на една от първите си пресконференции.
Неговият режим направо същисва всички на тренировъчната база в Бодимор Хийт. Крилото Тони Дейли разкрива, че допреди идването на словака редовно си е хапвал за вечеря стек и пържени картофи. И то - вечерта преди мача. Винаги го е правил.
След появата на Венглош това е забранено. Диети на играчите, лични дневници с разписание какво да правят в дните на почивка, в тези с двуразови тренировки, както и когато има мач. Революция в Астън Вила.
Години по-късно още по-стриктен, подготвен и внимателен за тези неща е Венгер, който превръща храненето и следенето за режим, сън и възстановяване в правило №1 в Арсенал.
Много преди него обаче Венглош забранява бирата във Вила и скандализира играчите си. Въпреки че сам доста обича пивото. "По това време бе обичайно да не пиеш само в петък вечер, в събота играехме, а след това до края на уикенда изливахме по 20-25 бири в гърлата си", разкрива Дейли. Това се променя драстично с идването на новия треньор.
Словакът първият, но се оказва не единственият чужд наставник по това време в Англия. Венглош е абсолютен пионер в елита на футбола, но през същия сезон аржентинската легенда Ози Ардилес води Суиндън, а уругваецът Данни Бергара е начело на Стокпорт. И двата отбора са из долните дивизии.
"Венглош изглеждаше обречен от първия ден - разказва Брайън Литъл, по-късно сам водил Вила, а тогава на работа в клуба с юношеските отбори. - Той бе първият. А този, който проправя пътя, винаги е гледан под лупа. Медиите го иронизираха и бяха твърде критични към всичко, което правеше. Просто не му дадоха голям шанс. Играчите също не бяха възхитени."
В предсезонния турнир "Макита" Вила губи от Арсенал и Реал Сосиедад, след което "Таймс" пише, че тимът страда от липса на вдъхновение. А сезонът още не е започнал! Това са контроли.
В първенството стартът е солиден. Познанията на Венглош му позволяват да проведе добра подготовка, а играчите са свежи, когато започват истинските мачове. Въвежда тонизиращите занимания по 15-20 минути след мач, нещо невиждано дотогава на Острова.
Вила елиминира Баник (Острава) с 5:2 общ резултат в евротурнирите, а след това идва сблъсък с Интер на Матеус и Клинсман, както и с Джовани Трапатони край тъчлинията. В една велика нощ на "Вила Парк" Дейвид Плат и датчанина Кент Нилсен вкарват, а бирмингамският тим печели с 2:0 срещу могъщия съперник, пълен със звезди. Реваншът обаче е кошмарен, Вила пуска наивни голове и губи с 0:3.
Оттам нататък сезонът някак се изплъзва от ръцете на Венглош, а до мачовете с Интер отборът му се движи плавно в топ 5 на класирането. След отпадането от италианците в Европа, печели едва 2 от следващите 11 двубоя в първенството.
Тимът започва да допуска елементарни голове, а Венглош прекарва безсънни нощи да гледа записите, за да разбере какво не е наред с бранителите му. Никога не е работил с хора, които имат толкова различни навици от тези на играчите в родината му, а и в европейските отбори. В Англия играта е твърде бърза, а хаосът в отбраните - понякога напълно неконтролируем.
Поражение в преиграването от 3-ия кръг на Купата на ФА от Уимбълдън през януари 1991-ва и отпадане от Купата на лигата с 1:4 от Лийдс, съвсем влошават положението. Напрежението върху Доктор Кой е огромно.
"Това бе не сто, а двеста процента стрес - описва го години по-късно Венглош. - Толкова бе натоварващо, че европейските и световните финали с Чехословакия ми се струваха като приятелски мачове. Всеки ден четях статии за представянето на Вила, за моите умения и неумения... Играчите също четяха и съм сигурен, че това им влияеше."
Докторът от Ружомберок предприема отчаян ход - разделя се с асистента си Джон Уорд и привиква до себе си Питър Уит, герой от финала през 1982-ра с гола, донесъл европейската корона на Вила. Популярен избор сред феновете, както и в търсене на психологически ефект върху отбора.
Но това е като да запушиш една от десет пробойни на потъващ Титаник. Вила пада като камък към дъното, а играчите, феновете и - вече - дори президентът Елис, не са сигурни, че Венглош е точният човек за поста. Дори самият той изглежда разколебан в това, което върши.
Краят на първия му сезон е много тежък, а голям удар идва от звездата Дейвид Плат, който заминава за Италия - Сампдория го купува за добра сума. Ясно е още през март, но той все пак доиграва сезона във Вила. Тимът финишира на 17-о място и едва не изпада. А 12 месеца по-рано е бил точно на тази позиция - втори, само след Ливърпул.
След 2:2 в последния двубой от сезона срещу Челси, Дъг Елис не бърза да уволни доктора. Феновете са сигурни, че това ще се случи, но босът изчаква. Питър Уит отива при Елис и опитва да го убеди, че Венглош е точният човек и трябва да получи шанс за още един сезон. Но не знае, че босът е ходил при играчите без треньорското ръководство и ги е питал за мнението им.
"Кошмар" е думата, която най-добре сумира казаното от футболистите. Преди да си тръгне, Венглош дава последното си интервю за "Бирмингам Поуст", където казва пророчески думи.
"Европа се променя и отваря, скоро ще настане и сериозна обмяна на знания и умения във футбола, стиловете ще се смесят и всеки ще може да взима най-доброто от другите - казва докторът. - Англия ще види много чужди треньори след мен, убеден съм. И футболът тук само ще спечели от това."
След което подава оставка и напуска Вила. Не изчаква да бъде уволнен, а си тръгва достойно, усещайки, че "гилотината" е вече подготвена.
Пет години по-късно Венгер пристига в Арсенал и променя клуба завинаги. А и английският футбол днес няма нищо общо с този от времето, когато Доктор Кой опитваше да научи играчите на Астън Вила да не ядат стек и картофки в деня преди мача. Причина за това до голяма степен са треньорите от континента. Самият словак работи и в Селтик години по-късно, а след последното си назначение като треньор в японския Джеф през 2002-ра, е консултант на федерацията в родината му. До последно бе считан за Мъдреца на словашкия футбол. А и на чехословашкия с неговите немалко успехи.
В този регион е легенда. В Англия е история, пионер. Човекът, когото Вила назначи, но на когото не успя да се довери докрай.
Нарекоха го Доктор Кой и така си остана.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}