България трябваше да чака почти 40 години. Но и това време мина и през есента страната ни за втори път в историята си ще има баскетболист в най-силното първенство на света - Националната баскетболна асоциация.

Александър Везенков, макар и не кадър на родната школа, е една от малкото светлинки на небосклона на спорта ни в последните години. Роден в Кипър и израснал в Гърция, но възпитан да обича България - родината на своите родители, за която играе на ниво национални отбори. През новия сезон ще го гледаме в Сакраменто, след като направи феноменален сезон в Евролигата с Олимпиакос, но титлата се изплъзна на гърците в самия край срещу Реал (Мадрид).

Везенков ще бъде българин №2 в НБА. Кой бе първият? Георги Глушков, понастоящем президент на баскетболната ни федерация. Реално Глушков е първият източноевропеец, успял да премине отвъд Желязната завеса и да отиде да играе при най-добрите.

Изкарва само един сезон в състава на Финикс - 1985/1986, но пък остава в архивите на играта, у нас, а и в Източна Европа генерално, като пионер.

"Eър Джорджи", "Джорджи Бой" и "Балканският блъскач" са част от прякорите, които в щата Аризона моментално лепват на новото си българско попълнение.

203-сантиметровият Глушков отива в Лига, в която доказани звезди вече са фигури като Меджик Джонсън и Лари Бърд, а в Чикаго изгрява едно момче на име Майкъл Джефри Джордан. В САЩ го придружава родната баскетболна легенда Божидар Такев, който трябва да му помага с превода от английски и за целта е приобщен към щаба на Финикс в първия месец на Глушков отвъд Океана.

Как всъщност се развива първата и единствена година на българското тежко крило в НБА?

Още във втория си мач при "извънземните" на Глушков му се налага да се изправи срещу Бостън, воден от Лари Бърд. През лятото Селтикс са загубили финалите от историческия си съперник Лейкърс, а рано през новия сезон разбиват "слънцата" със 125:101.

Българинът обаче загатва за усета си към борбата под коша и завършва с 8 точки, 11 борби, 1 асистенция и 1 отнета топка. От другата страна Бърд преподава с лекота - 24 точки, 10 асистенции и 6 борби.

Това е и един от едва двата случая в първия му месец, в който Глушков получава повече от 20 игрови минути. При втрата такава случка отново оправдава доверието, но отново при загуба - 100:121 от Сан Антонио. Статистиката му е 12 точки, 10 борби, 2 асистенции и 2 отнети топки за 23 минути.

Месеците декември, януари и февруари не са от най-добрите му. Не записва нито един мач с двуцифрени точкови показатели, но пък на 12 декември 1985 година се изправя срещу легендарните Шоутайм Лейкърс. И те отнасят Сънс с разлика - 127:102 след 20 асистенции на Меджик Джонсън. Новобранецът от Балканите се отчита с 6 точки и 4 борби за 20 минути.

Едва през март започва да получава по-сериозно игрово време. В рамките на третия месец на настъпилата 1986 година, той записва средно по 19.5 минути в 14 мача, в които се отчита с показатели от 6.1 точки, 3.2 борби и 1.0 асистенции. На два пъти играе по 30 или повече минути, а през този месец стига и до четири мача с двуцифрени точкови показатели, след като до момента през сезона е имал едва два такива двубоя.

Април месец се явява и най-благосклонният за него откъм игрово време, като записва по 20 или повече минути в 6 от общо 9 двубоя. На 4 април срещу Хюстън и бъдещата легенда Хакийм Олайджуон, по онова време играещ втория си сезон като професионалист, "Еър Джорджи" записва най-добрия си мач в НБА - 13 точки, 9 борби и 2 чадъра за 26 минути като титуляр. От другата страна Олайджуон отвръща с 19 точки, 11 борби и 5 отнети топки, а победата е за Рокетс.

"Слънцата" завършват сезона с баланс от 32 победи и 50 загуби и логично изпускат плейофите. Равносметката на Глушков пък е 49 изиграни двубоя - 16 като титуляр и средни поакзатели от 4.9 точки, 3.3 борби и 0.7 асистенции за близо 16 игрови минути на двубой.

Пропуска общо 23 мача на своя тим, включително и двата срещу Чикаго на Майкъл Джордан.

Кариерата му в НБА приключива и със 100% успеваемост от тройката - единствената си такава вкарва при победата със 117:99 над Сиатъл през ноември 1985-а.

Роденият в Трявна баскетболист отива в Аризона директно от Академик (Варна), след като в стария формат на Драфта Финикс го взима под №148 в седмия кръг. Тръгва си след само сезон, за да се задържив Италия, преминавайки през Казерта и Реджо Емилия. През 1989 година, когато е част от Казерта, помага на клуба да стигне до финал за Купата на носителите на купи, но там Дражен Петрович и Реал (Мадрид) се оказват прекалено голямо препятствие.

Веднага след този финал Петрович се отправя към НБА, където вече започват да гледат една идея по-сериозно на европейците.

Само няколко години по-късно обаче остава завинаги на 28...

Но обратно към основната тема - 37 години след единственото и за момента последно българско участие в НБА, тръпнем в очакване за второто такова.

В средата на 80-те, когато отива в Щатите, Глушков действително е с репутацията на един от най-стабилните високи играчи на континента, редовен национал на страната ни и участник на две европейски първенства.

Съвсем скоро Александър Везенков ще поеме на ново баскетболно пътешествие, а очакванията към него ще са още по-големи. Все пак българското крило потегля към Щатите с реномето на най-добър в Евролигата.

Първенството, което застава веднага след НБА.