Въпросът за милион долара: Как германците успяха да я закъсат на футбол?

12:39 | 14 септември 2023 | Редактор : Динко Гоцев 39 5290 Снимка: Getty Images

Стадионът в Дортмунд във вторник вечер скандираше името на Руди Фьолер, когото никога не е обичал по времето, когато беше играч. Хилядите бяха доволни - Германия току що бе била Франция на футбол, макар и в контрола (2:1), а Руди - побелял, леко напълнял и попрегърбен, се разкарваше по игрището усмихнат. Директорът на националните отбори стана треньор за един мач по принуда, след като дни по-рано бе уволнен Ханзи Флик. Вярвате или не, той бе първият селекционер в историята на Бундестима след Втората световна война, който не си тръгна по собствено желание. Първи уволнен германски национален треньор!

Но решението бе разбираемо - Флик загуби конфузно от Япония с 1:4, като това бе пети пореден мач без победа. Преди това отпадна не по-малко нелепо от Мондиал 2022, където групата с Япония, Испания и Коста Рика се струваше като близалка за 6-годишно хлапе - посяга и е твоя. Но...

И сега се търси треньор-победител, който да вдигне отбора за Евро 2024. Клоп отказа, с Нагелсман преговорите не вървят добре, а феновете искат Руди Фьолер да назначи... себе си. Накрая може и до това да се стигне, но ще бъде малко нелепо, съгласете се.

И това е Германия, за която има какви ли не футболни лафове, идиоми, сравнения и шеги - но със страхопочитание, защото винаги бие на тази игра. Каквото и да правиш, немците винаги се връщат, надигат се, не се предават и накрая печелят. Поне така бе до преди няколко години.

Като се започне от 1970-а, когато играят полуфинал на Мондиала, те практически не бяха излизали от голямата четворка на континентален или световен форум до края на века.

Снимка: Getty Images

Там се появиха пукнатини и колебания за 4-5 години, но след 2006-а, когато домакинският Мондиал ги върна като трети в света, отново станаха страховита сила. Мачкане в квалификациите, посягане винаги към титла на финалите - втори на Евро 2008, трети на Мондиал 2010, полуфиналисти на Евро 2012, шампион на Мондиал 2014, полуфиналист на Евро 2016... И изведнъж серията свърши брутално.

Какво се скъса?

Как така на световното преди 5 години в Русия не можаха да минат група с Швеция, Мексико и Корея? Как успяха да бъдат напълно надиграни от Англия на осминафинала през 2020-а, след като преди това пропълзяха от групата на европейското, изравнявайки с гола на спасението 7 минути преди края срещу... Унгария? И как стана това на Мондиала в Катар? Загуба от Япония на старта, изкопчено 1:1 с Испания, пирова победа над Коста Рика и - чао.

Медиите в страната вече си правят майтап с Бундестима, който бе в серия от 4 загуби с 13 допуснати гола, преди онзи ден да бие за самочувствие Франция. А самоиронията не е лесна работа, когато имаш зад гърба си успехите, които имат германците. Само за статистиката: За последната година резултатите на първия състав са 4 победи (Оман и Перу са две от тях), 3 равенства и 6 загуби. Единственият успех в официален мач е срещу Коста Рика на световното.

Епидемията на неуспеха се пренесе при юношеските и младежките формации, на Евро 2023 отпаднаха в групата до 21 години, а след месец ще ги гледаме в София срещу нашите, но никак не изглеждат страшни. Германците!

Но какви са причините?

"Ние сме джуджета, абсолютни джуджета", написа "Кикер" след отпадането на Мондиал 2022. А това минава за сериозно издание. Друго такова - "Франкфурте Алгемайне Цайтунг", анализира:

"Това е безсилие на всички фронтове. Защитата бе безсилна срещу бързите японци и техничните испанци. Атаката бе безсилна да вкара от десетината положения, които получи."

А не асоциираме това с германците.

"Билд" пък написа, че това е краят на Германия като голяма футболна сила. Е, това е малко прибързано... Но че има проблеми е очеизвадно.

Кризата в идентичността е първи проблем. Лампичките в червено с острия звук на предупредителна аларма можеха да се видят и чуят още, когато бе решено да се вземе Джамал Мусиала за каузата, въпреки че той е англичанин и дълго предпочиташе (а и играеше за юношите) да носи екипа на "трите лъва". Голямо убеждаване падна, а доста експерти натъртиха, че преди години никой нямаше да обръща толкова внимание на един играч при богатството от млади таланти в немския футбол. По-големият проблем е, че от академиите излизат футболисти, които трудно се борят с конкуренцията в отборите дори в Бундеслигата, какво остава да излязат във Висшата лига или Ла Лига.

В клубния футбол и неговата конкурентност се крие първият проблем. Оставяме настрана Байерн, защото Байерн е самостоятелна вселена в немския футбол. Какви успехи имат останалите клубове в последните години? Айнтрахт взе Лига Европа, Дортмунд и Леверкузен изиграха по един загубен финал в Шампионската лига, Вердер - един в Лига Европа, а Борусия имаше и един в същия турнир през 2001 г. Това е за 23 години от този век. Пет отбора - финалисти, един трофей. Пак казваме - извън Байерн, около който се върти всичко и в Бундестима. Той е друга планета, но останалите...?

Следващият проблем - германският национален отбор не прилича на германски - това е криза на идентичност. Той владее топката до припадък, като често не застрашава почти вратата на съперника при цялата тази статистика (70-75% притежание на топката). Справка - мачовете с Япония и Коста Рика на световното, както и по време на Евро 2020. И още една - срещу японците онзи ден, когато пак уж топката бе изцяло за домакините, а ударите в края бяха 2-11 в рамката на вратата. Два на единадесет. За японците насред Германия!

Това е аномалия.

През март тази година се реши на широка дискусия, че трябва да се промени работата с младите. Има какви ли не предложения за нововъдения - включително тренировки на умалени игрища като за минифутбол, занимания с различни като размери и големина топки, за да се усъвършенстват технически младите състезатели...

И тук не липсваше ирония. Ханс-Йоаким Вацке, който е изпълнителен директор на Борусия Дортмунд, но е и в съвета за важни решения към федерацията, коментира язвително: "Да им дадем квадратни топки? Хайде, стига, това не е някаква сложна наука."

Но може и да не е прав. Матиас Лохман от Университета в Ерланген-Нюрнберг, който ръководи спортния отдел по развитие на детско-юношеския футбол към немската федерация, обяснява нещата така:

"Ние сме изостанали много от френските, английските и испанските модели. Дори Австрия е пред нас като технологии, игрища, методология на работа с възрастите 12-17 години. Това трябва да бъде поправено, но ще отнеме време."

Снимка: Getty Images

И - да, очевидно е. Оливер Бирхоф, който години наред бе гуру на националните отбори, си тръгна след Мондиала в Катар и каза:

"Аз ще си подам оставката, защото това е провал и позор, при това - втори поред (след Русия 2018 - б.а.). Но знайте, че проблемите са много далеч от първия тим на Германия, който гледахте в Катар. Нашите млади играчи не са готови за най-високото ниво, играят бавно и нямат манталитет на победители. Имаме отчайващ дефицит на качество и резултатите ни на ниво 19, 20, 21-годишни, както и Маншафта, не са случайни."

Бавно е ключова дума. По време на първия мач от Евро 2020 французите изнесоха лекция по скоростен футбол на тима на Флик, който направо изглеждаше объркан. Но грешките не се научиха, а вероятно и трудно могат да бъдат от тези, вече готови играчи в първия тим. Защото Япония направо играеше на друга скорост от Германия миналата седмица, когато разби Бундестима с 4:1 на негова земя.

А с какво асоциирате германския отбор и играчите му, през годините? Скорост, агресия и директност. Сега другите му причиняват това, с което той ги газеше.

Теории много по темата защо се стигна дотук. Едната е, че генерацията на Кроос, Мюлер, Швайнщайгер, Лам, Гьотце, Хумелс и останалите, която доминираше в периода 2008-2016 г., си отива или си е отишла. И след нея идва поколение на талантливи, но безхарактерни момчета.

Другата е по-скоро с техническо-тактическо обяснение. Бастиан Швайнщайгер, един от световните шампиони през 2014-а, е привърженик на нея и има конкретно обяснение.

"Гуардиола е големият виновник - казва Швайни. - Неговата поява в Германия през 2013-а (в Байерн), медиите, феновете а и хората във футбола ни го сочеха за пример. И всички искаха германците да играят така, както той разбира футбола. Къси пасове, владеене на топката и пълен контрол. А ние не сме с такова ДНК. Съперниците винаги са се страхували от силата ни, от мощта ни и от това, че преследваме победата до последно, не се спираме пред нищо. Нашите играчи стрелят от далеч и вкарват голове от 30 метра, дори бранителите. В тази философия това е изключено, търси се идеалният път към вратата с много пасове. Гуардиола промени Байерн, а около Байерн се промени и германският футбол. И днес е неузнаваем. Но не печеливш, а губещ."

Ето една теория за променената идентичност. Не може да е само това, разбира се, но не е лишено от логика.

"Ние вече не сме елитен футболен отбор", написа преди мача с Франция "Билд" и констатира: "Дори французите не ни приемат за такъв и днес ще играят с резервите." Показателно - Германия би в Дортмунд, но никой от играчите на "петлите" или селекционерът Дешан не изглеждаха много кахърни от това. Не говори добре за статута и репутацията, която в техните очи има този Бундестим.

Но добрата новина за тази толкова мощна футболна нация е, че иде Евро 2024, за което няма квалификации, тъй като Германия е домакин. Иначе е спорно дали щеше да се класира. И още нещо - когато има голям форум на своя земя, обикновено тя се надига и започва нова ера в играта. Така бе с Мондиал 2006, когато отново се говореше за упадък и отстъпление във футбола. Еуфорията от домакинското световно тогава вдигна всички, но тънката подробност е, че тогава вече се виждаше появята на много силното поколение, което стигна до световната титла 8 години по-късно.

Сега - спорно е дали има такова. Добри футболисти има, естествено - това е Германия. Няколко дори могат да претендират, че са от световна класа, но... твърде малко, поне както изглежда към момента. И най-важното. Липсват лидерите. Мюлер се оттегля скоро, вероятно веднага след европейското. Той даже вече се бе отказал след Катар, но го върнаха, защото - без него по-зле. Кимих е основният тартор, но наближава 30-те (скоро ще направи 29). Рюдигер - също (близо до 31). Нойер практически е минал през най-силните си години. Гюндоган едва ли ще е на терена още дълго (32).

След тях идват талантливите Мусиала, Сане, Гнабри, Хаверц... Но те така продължават да бъдат приемани вече от години - като таланти. Не като топ играчи и лидери.

Някой трябва да поеме палката след Евро 2024, където е ясно, че немците няма да се изложат. Но е спорно дали ще са наистина важен фактор.