17-11-2017 20-11-2018

Задава ли се новият Босман? Случаят Диара отвори футболната Кутия на Пандора

Едно съдебно решение може тотално да преобърне футболната игра

Снимка: Getty images

Задава ли се новият Босман? Случаят Диара отвори футболната Кутия на Пандора

Едно съдебно решение може тотално да преобърне футболната игра

07:53 | 10 октомври 2024 | Редактор : Венислав Кирилов 8 3276 Снимка: Getty images

Европейският съд в Люксембург взе решение в петък, което бе отразено от всяка голяма медия, пишеща за спорт и футбол. Но сякаш феновете не му обърнаха нужното внимание, захласнати от уикенд задълженията на любимите им отбори.

Но решението, което съдът узакони, може да има такива последствия, че завинаги да промени футбола и трансферите в него. Говорим за "цъкаща бомба", чието активиране може тотално да преобърне най-популярния спорт в света.

Всички побързаха да сравнят взетото от съда в Люксембург решение с това, което същата институция подпечата през 1995-а по казусa на белгиеца Жан-Марк Босман, чиято фамилия вероятно сте чували. И това е въпреки неособено славната му кариера на терена.

Босман става прословут със спечелен мач не на терена, а в съдебната зала, където преди 29 години извоюва правото на футболистите да преминават като свободни агенти от клуб в клуб, когато договорът им изтече.

Днес приемаме това за нещо нормално. Дори и трансфер №1 в последните години - този на Килиан Мбапе от ПСЖ в Реал (Мадрид), бе свободен - нещо, което и до днес може да срещнете като "правилото Босман". Онова дело категорично промени футбола и бизнеса около него. Дали сега ще е същото?

Защото считано от миналия петък светът може да се е сдобил с "правилото Диара", заради едно ключово дело, което бившият френски национал, направил прилична кариера в тимове като Челси, Реал (Мадрид) и ПСЖ, успя да спечели.

Но преди да говорим за революционните последствия около трансферите, които случаят на Диара може да има, нека припомним в какво точно се състоеше този продължил цели 9 години съдебен казус.

Началото на случката е от 2014-а, когато, несъгласен с неправомерното намаляване на заплатата му в Локомотив (Москва), Диара обявява стачка и спира да тренира. В отговор клубът реагира - французинът е уволнен и договорът му - прекратен.

Руският клуб използва правило на ФИФА и наказа играча за 15 месеца, като също така го осъди да плати обезщетение за прекратения контракт в размер на 10.5 милиона евро.

Някъде в този период белгийският Шарлероа иска да привлече свободния агент Ласана Диара, но от ФИФА сигнализират на клуба, че това може да направи белгийците отговорни за 10-те милиона компенсация към Локомотив.

А също така може и да доведе до съдебни дела и трансферно ембарго.

В крайна сметка Диара никога не отива в Шарлероа, но все пак година по-късно успява да се пребори за намаляване на санкцията си и подписва с френския Марсилия. В същото време битката за прословутата компенсация от 10,5 милиона към Локомотив продължава да се точи и да прескача от съд в съд.

Така след девет дълги години и вече след края на професионалната кариера на Диара, която приключи в ПСЖ през 2019-а, Европейският съд отсъди в полза на играча по всички казуси.

За разлика от ФИФА, която третира играчите като "актив" на клубовете и има регулации за техните права, то Европейският съд третира професионалните футболисти като служители - подобно на всеки друг работещ човек на трудов договор, независимо от професията.

И според Европейският съд трансферните правила на ФИФА нарушават човешките права на играчите и възможността им да сменят своя работодател. И са ограничение на така болезненото правило за свободно придвижване, което е основополагащо за Европейския съюз.

Прословутата "жълта карта", с която клубовете притежават правата на играчите и я предоставят на друг отбор само при извършване на трансфер, се оказа противоречаща на европейските закони. Това е революционно решение за футбола, защото досега именно този документ даваше завършен вид на сделка и без него ново начало в нов клуб за играча нямаше как да има. Чували сте десетки пъти за закъсняващ дебют на нов играч, на когото "се чака жълтата карта" - да премине от стария клуб през системата на ФИФА и да дойде в новия.

"Случаят Диара" е на път да унищожи футболната система във вида, в който я познаваме.

Според Европейския съюз от този момент нататък със съдебното решение, всеки футболист е свободен да прекрати договора със своя работодател (клуб) и да започне да работи за друг такъв.

А при такъв случай ФИФА и самият клуб нямат ясно одобрени правила, по които да искат компенсация от въпросния футболист. Дори и да се създаде механизъм за някакъв вид неустойка, то той ще бъде в пъти по-малък от сумите, които към днешна дата се дават за вече не само топ играчите на континента.

Ако да речем един талантлив млад играч от средноевропейско първенство иска да премине в по-добро такова, без да се налага бъдещият му клуб да плаща 20, 30 или 50 милиона евро за правата му, то той може просто да прекрати договора си и да смени своята месторабота. Както е свободен да направи това всеки един служител, независимо от професията си.

Дори и да има компенсация под формата на заплати до края на оставащия договор, то тя ще бъде в пъти по-малка от въпросните 20,30 или 50 милиона евро, което клубът му би поискал.

Зловещ сблъсък за футболното и трудовото законодателство, от което изглежда победители ще бъдат играчите и техните агенти, които ще се превърнат в най-силната страна в един трансфер, а не самите клубове.

Първите коментари на специалисти са, че това е "удължение" или "разновидност" на правилото "Босман", което тотално променя отново средата за трансфери. Опасенията са, че това тотално би потопило по-малките клубове. И под "малки" не разбирайте тези от Армения или Малта. Тук говорим и за грандове от типа на Аякс, Бенфика или Порто, които обаче имат стратегия с развиване на млади играчи и продаването им за сериозни пари на най-високо ниво. Така се издържат, но вече няма да могат да продават своите таланти за милиони.

Също така говорим за тотален срив да детско-юношеските системи, защото всеки млад играч ще може спокойно да търси реализацията си в по-голям клуб, без да се налага изградилият го отбор да получава нещо. А какъв е смисълът тогава да инвестираш в академия, в кадри, треньори и организация за изграждането на бъдещите звезди?

За всички е ясно, че и трансферният свят от последните няколко сезона е меко казано лудост, но навлизането на "правилото Диара" в никакъв случай няма да го нормализира, а дори напротив. Очаква се в близките седмици ФИФА да излезе с предложения за различни варианти по случая, преди "Кутията на Пандора" да се отвори.

А ако няма консенсус по случая, то вече нито един играч няма да е притежание на своя клуб. Поне не и по начина, който познавахме до момента.

През 1995-а спасителят на футболистите бе Жан-Мар Босман, а на прага на 2025-а "спасителят" на футболисти и нов любимец на всички футболни агенти може да се окаже Ласана Диара.

ИЗБРАНО