00:29 | 26.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Преди 22 г. Катя Дафовска написа със златни букви историята на зимния ни спорт

Тя сътвори един от най-великите моменти за България на Олимпийски игри

Снимка: Facebook

Преди 22 г. Катя Дафовска написа със златни букви историята на зимния ни спорт

Тя сътвори един от най-великите моменти за България на Олимпийски игри

10:51 | 9 февруари 2020 13 3093 Снимка: Facebook

Датата 9 февруари е сред най-значимите в историята на родния спорт.

Преди точно 22 години, 22-годишната тогава Екатерина Дафовска стори непислимото, грабвайки златния олимпийски медал от игрите в Нагано, Япония.

Виж още Голямата Катя Дафовска пред Dir.bg: Иван Славков промени церемонията в Нагано, за да ми връчи златния медал

Родната биатлонистка триумфира в дисциплината 15 километра индивидуално, с което донесе първото ни и последно до този момент злато от зимна Олимпиада.

По време на същото това състезание Павлина Филипова завършва на четвъртата позиция, само на две стотни от секундата зад германската машина Уши Дизел.

Ако България бе успяла да качи две от момичетата си на стълбичката в Нагано, това наистина щеше да бъде една от най-големите сензации в историята на зимните игри.

Самата Дафовска е признавала години по-късно, че преди въпросното състезание от 9 февруари 1998-а, към нашите биатлонистки не е имало големи очаквания, а никой не е говорил за медали.

Екатерина Дафовска обаче шокира всички с подвига си, който е сред най-ярките мигове в спортната ни история.

Embed from Getty Images

Особено щом става въпрос за зимни игри, в които страната ни никога не е била фактор. Това е и нормално, защото не може да се наречем зимна спортна нация. Традиции в повечето зимни спортове просто нямаме.

В интервю за Dir.bg бългаската "Екатерина Велика" разказа как Иван Славков е "разместил" церемониите на награждаването, за да окачи той златния й медал. Чепеларката споделя, че най-емоционалният момент за нея от това награждаване е бил българският химн.

Изпълнението на българския химн, защото това беше моята мечта - да чуя химна на България. Без да съм мечтала за медали, аз подсъзнателно знаех, че химнът е само за първо място. Вече имах два медала от световни първенства и още два от юношески - винаги второ-трето място. Когато се качваш веднъж на стълбичката, започваш да си поставяш и по-високи цели, категорична е Катя.

Все пак българската слава на зимните Олимпиади не се изчерпва с 9 февруари 1998 г.

Общият ни брой медали е 6, като първият е спечелен от Иван Лебанов през 1980 г.

Той печели бронзов медал на 30 километра ски-бягане в Лейк Плесид, като е изпреварен само от съветските представители Николай Зимятов и Василий Рочев, които заемат първите две места.

Макар единствената титла да е за Дафовска, половината от медалите ни са спечелени от друга наша легендарна атлетка, която за съжаление не стига до златото.

Евгения Раданова има три олимпийски медала, два сребърнни и един бронзов, спечелени в рамките на две Олимпиади.

В коронната си дисциплина - 500 метра, Раданова стига до до двата сребърни медала, изпреварена за части от секундата от китайска представителка.

Това се случва в Солт Лейк Сити през 2002-а, както и четири години по-късно в Торино.

В Солт Лейк Сити тя печели и бронз на 1500 метра, като тогава на части от секундата пред нея завършват две южнокорейки.

Самият факт, че в продължение на два олимпийски циктла, Раданова успя да се вмъкне между доминиращите този спорт азиатки, е огромен успех за родния спорт.

Embed from Getty Images

Шестият български зимен медал е спечелен от Ирина Никулчина през 2002-а. Биатлонистката завършва на трето място в преследването, изпреварена само от рускинята Олга Пилева и германката Кати Вилхелм.

Иначе в историята си България участва на 20 от 23-те зимни Олимпийски игри.

В първите три издания така и не изпращаме състезател, кат това се случва за първи път пре 1936-а в Гармиш-Партенкирхен.

Това делегация от 7 български спортисти потегля към немския зимен център, за да ни представи в два вида спорт.

На 7 февруари Борислав Йорданов, Асен Занков и Боян Димитров взимат участие в спускането в алпийските ски, с което се превръщат в първите ни зимни олимпийци.

Йорданов и Занков си осигуряват участие в слалома два дни по-късно, но не успяват да го завършат и така тримата ни участници не намират място във финалното класиране.

Останалите ни атлети през 1936-а са в ски-бягането. В дисциплината 18 километра най-добро представяне записва Христо Кочо - 53-и, а в щафетата родният тим заема 15-о място от общо 16 отбора - турците не завършват.

Разбира се, говорим за времена, когато спортът у нас е все още напълно аматьорски, а участниците ни отиват да представялват родината, водени най-вече от идеалистическия завет на Пер дьо Кубертен.

Първите жени в зимната ни олимпийска делегация се появяват чак през 1960-а в Калифорния.

Тогава България изпраща три дами в ски-бягането, като Кръстана Стоева завършва девета на 10 километра, което е и първото българско класиране в топ 10 на зимна Олимпиада.

Четири години по-късно в Инсбрук, Стоева извежда щафетата ни до пето място, което е първото ни приближаване до медал.

Дълги години България изпраща само участници в ски-бягането и алпийските ски.

Традицията се нарушава пре 1976-а, когато участват двама биатлонисти и хокейният ни тим. Той обаче приключва бързо, след 1:14 от мощната Чехословакия.

Рекорден брой участници България има през 1992-а, когато на игрите в Албервил отива 30 атлети. Преди две години в Пьончан те бяха 21, като близо до медал бе единство Сани Жекова, достигнала финала в сноуборд крос.

Следващите зимни игри са след две години в Пекин, където българската делегация за пореден път ще отиде без очаквания, но пък кой знае, може и да дочака новия си подвиг като този на Екатерина Дафовска преди точно 22 години.