17-11-2017 20-11-2018

Тази игра лекува, но не спира войни: 80 години от смъртта на великия Капабланка

Геният от Куба остави наследство, върху което и днес се гради историята на шахмата

12:30 | 8 март 2022 | Автор : Динко Гоцев 3 5061 Снимка: Getty Images

"Всеки човек трябва да може да играе шах. Той лекува всичко, възстановява хармонията и балансира вътрешния мир. Едно нещо обаче не може да прави - да спира войни... За съжаление."
Ретро
Детето-чудо Марадона в Барса: Диви партита, запознанство с кокаина и кунг-фу пред краля
Преди 60 години Али сложи короната, въпреки че не виждаше нищо. Подвиг или нагласен мач?
През 1944-а Хелмут бе военнопленик. 12 г. по-късно прегърна мечтата, редом със СССР

Думите са на великия Хосе Раул Капабланка, а днес - на 8 март, се навършват 80 години от смъртта на този енигматичен великан на играта, за която той е казал едни от най-красивите думи. И в която е направил толкова много, че и днес неговите книги се купуват до пълна разпродажба в книжарниците от Ню Йорк до София.

Куриозно, изказването по-горе е направено от човек, който си отива от света с масивен мозъчен кръвоизлив, предизвикан от дълги години на проблеми с високо кръвно налягане и стресови състояния. Все пак шахматът не лекува всичко... Колкото до войните, това е актуално и днес повече от всякога. А Капабланка го е знаел от първа ръка - той не спира да играе по време на Първата световна и напуска света в разгара на Втората. И двете му се отразяват тежко, както на всеки чувствителен и фин човек, различен, абстрактен и напълно чужд на агресията.

Началото на неговата история е в Хавана, където се ражда през 1888 г. Син е на испански офицер и каталунската му съпруга, но се гордее да нарича себе си кубинец. Още на 4 години играе шахмат, включвайки се в офицерските сбирки, инициирани от баща му. На 14 вече е в Ню Йорк и играе на първите си турнири.

През 1905-а е приет в колежа "Колумбия" в града и започва да играе за неговите отбори по шахмат и бейзбол. По това време за него вече се говори като за вундеркинд на играта, а когато през 1906-а побеждава Емануел Ласкер, който е действащ световен шампион, статутът му на такъв е бетониран. Шахматът по това време изживява първия си голям бум в световен мащаб и турнири се организират от Америка до Русия. Някои от най-заможните хора в света, както и членове на кралски семейства участват в спонсорирането им.

Снимка: Getty Images

През 1909-а Капабланка обикаля Щатите за турне, каквото до този момент никой не е правил. Играе 607 партии шах, като печели 96.9 процента от тях. Повечето са в блиц игри, като често бие по 30-35 опоненти едновремено, не допускайки дори ремита. Уменията му в ускорения шах и неговата прецизност му дават прякора Човекът-машина, а е едва на 21. Пропуска първия си шанс за световната титла през 1911-а, когато условията, предложени от Ласкер за мач с него като претендент, не удовлетворяват Капабланка.

В същото време идва и Първата световна война, което обаче отваря възможност за него. Куба му предлага позиция на "културен посланик" на страната и му осигурява турнири по цял свят, на които да я представлява. Играе демонстративни мачове в Лондон, Берлин, Париж, Москва и Санкт Петербург. Губи само един - от Ласкер.

През 1921-ва най-после печели титлата, която заслужава много по-рано. Сваля от трона шампиона, който се съгласява да играе в Хавана. След 14 партии Ласкер се отказва, след като до този момент има 10 ремита и 4 поражения.

Виж още Гений в шахмата и политически враг на СССР: Неочакваната смърт на Александър Алехин

Новият крал на шахмата е Капабланка.

Той признава откровено, какъвто е винаги в живота, че победата е била лесно предвидима. "Ласкер беше в депресия - казва в интервю през 1939-а кубинецът. - Очевидно беше, че още преживява случилото се, войната, както и това, че в нея е загубил всичките си спестявания и почти цялото състояние. Аз бях в по-добра кондиция и знаех, че ще спечеля."

Между 1914-а и 1924 г., новият шампион губи общо три партии. Играе над 500. Доминацията му е голяма, но в един момент идват първите здравословни проблеми, а с това и апатията. Изведнъж Капабланка решава, че е по-важно да се концентрира върху това да опише знанията си в шахмата в книги, в дълги ръкописи, които днес са основата на куп модели на играта.

Той измисля и различен вид шахмат, наречен днес "Капабланка-шах". В него полетата не са 8х8, а 10х8, а двамата играчи имат в добавка и още по 2 фигури - т.нар. "кон-офицер", съчетаващ качествата на споменатите две. Това дава хиляди нови варианти за игра, повече разнообразие, по-интересни партии и т.н. Този нов шахмат е популярен най-вече в Южна Америка, Русия и Щатите, но наистина сред хората, които са дълбоко нагазили в дебрите на играта за мъдреци. Така и не става световен хит.

Виж още Посочиха Каспаров за №1 в историята, престижна позиция за Топалов

Капабланка остава световен шампион само 6 години, а титлата губи от Александър Алехин през есента на 1927-ма в един близо тримесечен маратон с 34 партии. Това е най-дългият мач за званието чак до средата на 80-те, когато идва култовата среща на Карпов и Каспаров. Истината за загубената титла, както винаги в откровение, казва самият гений от Хавана:

"Изобщо не се готвих за мача с Алехин. Не си и помислях, че може да загубя. А след като се случи се улових, че изобщо не ме трогва особено. Бях загубил глада си за победи и титли в шахмата."

Следват години на лутания из други области, но не и турнири срещу останалите гросмайстори. През 1934-а Олга, втората му съпруга, го насърчава отново да играе. В първите 24 месеца си връща глада за победи и печели турнири, включително с участието на най-добрите трима в света, начело с Алехин. Но след 1936-а идват първите сериозни проблеми с кръвното налягане, с няколко кризи и дори забрана да се занимава активно с шахмат за повече от два часа на ден. А той тренира по 9, такова е ежедневието му, откакто се е завърнал към турнирите.

На 7 март 1942-ра получава тежка криза в шахматния клуб в Манхатън, където обсъжда любимата игра с приятели. На следващата сутрин издъхва в клиниката "Маунт Синай", без дори да дойде в съзнание. Седем дни по-късно е погебан като национален герой в офицерското гробище край Хавана, а над мястото се издига шахматна фигура. Така би искал.

Фразата за това как шахматът лекува всичко, но не спира войни, е една от най-често цитираните. Друга такава е, че "тази игра трябва да се изучава в училищата, защото това е култура, това е отношение и помага младият човек да се концентрира и да мисли". Нещо, което се споделя години по-късно от хора като Карпов и Ананд.

Хосе Раул Капабланка държи световната титла само 6 години. Но е огромно влияние върху великани като Фишер, Ботвиник, Каспаров... Наричан "най-естественият гений" на играта, както и "господин прецизност" (когато е бил концентриран и преди проблемите с кръвното налягане). Едно от най-големите признания идва от Гари Каспаров, който не прави често комплименти на колеги. "Той е компютър преди да има компютри в играта", казва за кубинеца, въпреки че двамата са част от епохи, разделени от почти сто години.

Но геният би трябвало да може да оцени друг гений, нали?