Роджър Федерер за първи път от над 2 десетилетия говори откровено в телевизионно интервю, не в качеството на професионален тенисист. Швейцарският Маестро бе гост в шоуто на Тревор Ноа, с когото - оказва се, имат много общи неща.

Също като Федерер, водещият на The Daily Show е наполовина южноафриканец.

Това бе и последното издание на предаването, спечелило огромна популярност през седемте години, в които се излъчваше.

Роджър говори за това какви са били мечтите му при влизането в тениса, как се задържаш на върха, какъв е преходът след отказването и ... историята за една любопитна случка от последните седмици.

"Не мечтаех за някакви велики постижения като млад играч, в Швейцария обикновено не го правим - призна Федерер. - Имах късмет, че преди мен страната вече имаше олимпийски шампион в тениса - Марк Росе, както и Мартина Хингис, която спечели големи трофеи при жените. Те ми проправиха пътя.

След това видях Сампрас, как той печели и се задържа на върха, а той беше моят пример. Но признавам, че не съм и мечтал за кариерата, която имах."

А как наистина се задържаш толкова време на върха, при това в спорт с такава огромна конкуренция?

"Трудно - е отговорът на Маестрото. - Но това е и предизвикателството да не гледаш толкова сериозно на нещата. Винаги трябва да запазваш донякъде удоволствието от това, което правиш.

Да не автоматизираш играта си, да не подчиняваш всичко на успеха. Струва ми се, че в съвременния спорт, не само в тениса, започваме да губим забавната страна. Статистиките, анализите, рекордите - те са важни, наистина. Но трябва да запазим усещането, което сме имали за играта и като деца, и преди са сме професионалисти. Но най-важното е да не приемаш нещата твърде насериозно.

Приятно ми е да мисля за това, че много отлични играчи в тура днес вече могат да си кажат: Аз мога да спечеля този или онзи турнир. Дълго време над тях сякаш витаеше нещо като "табу" по темата, защото им бе внушено, че всеки голям турнир ще го спечели някой от нас тримата - аз, Новак или Рафа. Сега е тяхното време, нека го сграбчат здраво."

Последните две години обаче бяха трудни, а отказването изглеждаше неизбежно, докато накрая не дойде официално тази есен с едно емоционално събиране на Роджър, Новак Джокович и Рафаел Надал в Лондон за Лейвър Къп.

"Беше великолепно, че бяхме в един отбор за това сбогуване. Невероятно. Всъщност, всичко започна с едно телефонно обаждане. Позвъних на Рафа и му казах, че искам да дойде в Лондон за турнира, за да играем един последен мач с него на двойки. Обясних ситуацията и той разбра какво визирах, че се отказвам. Беше малко стреснат, отне му секунди да приеме информацията, но после каза: Естествено, там съм, разчитай. И той е първият човек извън семейството ми, който научи за отказването ми.

Исках този последен мач да е с него, да сме един до друг на корта. И когато го видях в Лондон, а също и Новак, Мъри, Борг... Това беше специално. Даде ми друго усещане за отказването. Последните две години бяха мъка, аз просто опитвах, но реално нямах шанс да играя."

Тук идва и интересната случка, която е трудна за вярване, но се оказва напълно истинска. Федерер е на прегледи в британската столица преди няколко дни, но има време до следващия полет. Решава да намине към комплекса "Уимбълдън", където е печелил осем титли и е рекордьор в цялата история. Просто така, да изпие чаша чай и да се види с хората от организаторския екип, ако са там.

"Никога не бях ходил на "Уимбълдън", когато там не се играе турнирът - разказа Маестрото. - Пристигнахме с колата, заедно с треньора и агента ми. Дори не знаех откъде е входът, ако не си играч на турнира.

Попитах на един от порталите, но им отговориха, че трябва да имам членска карта. Беше жена от охраната. Учтиво и казах, че имам членска карта, защото в момента, в който спечелиш титлата на "Уимбълдън", автоматично си приет за член. Просто не я носих, някъде у дома е, в Швейцария. Тя ми отвърна:

"Входът за членове е от другата страна, но ако нямате членска карта, не можете да влезете." Аз казах: "Разбирам, но аз съм член. Печелих титлата тук осем пъти." Тя отново остана спокойна: "И аз разбирам, но без карта няма как да ви пусна."

Леко се шокирах, но отидохме на друг вход и там ме разпознаха, влязохме и пихме чай с директора на турнира, който беше в офиса си. Невероятна история, но хората си вършат работата, сега ми е забавно като се сетя."

Бъдещето на Федерер очевидно е в бизнес инициативи, които следват една след друга.

"Докато играех, стотици пъти ми се е налагало да казвам "не" - сподели легендата. - Просто казвах - предложението е добро, но се обадете, когато се откажа. И сега те се обаждат, откъде ли не и с невероятни оферти за бизнес. Пак се налага да казвам "не", тъй като просто не мога да приема всички. Но едно е сигурно - не съм си помислял, че преходът от кариерата на корта към тази след това ще е толкова лесен. А наистина е така."