Такава бе и емоцията през 2002 година в Солт Лейк, когато 27-годишната Ирина Никулчина завоюва бронзов медал в биатлона в дисциплината преследване.

Специално за Дир.бг Ирина разказа за изживяването, напрежението в спортистите и очакванията за предстоящите игри в Пьончан.

 

 

- Нямах такова усещане. Така се стекоха обстоятелства, че разчитах на добро класиране в спринта. Знаех, че след грешка на легнал, трябваше да направя всико възможно да съм чиста на прав. На петия изстрел се замислих и от напрежение и емоция дръпнах спусъка инстиктивно и направих грешка, което ми донесе 13-о място.

 

Казах си, че шансовете ми са свършили и трябва да гледам вече към щафетата. Така тръгнах много по-спокойна в преследването без някакви очаквания. Нещата се получиха. Обикновено при мен така се случва. Когато отпиша старта, всичко се получава. Когато знаеш, че имаш шанс, ставаш малко или много пренавит.

 

Като изключим първия старт в дългата дисциплина, защото все пак е първи на Олимпиадата, престоят ми се получаваше много добре. Усещах, че съм във форма и важното бе да няма напрежение. Защото това е на всеки 4 години и е най-важното състезание в живота на всеки спортист.

 

 

- Човек не може да осъзнае това на момента, защото всичко се случва като шоу. Стрелям, гледам че съм в челото и си казвам, че дори пет грешки да направя в края, все едно. Защото това щеше пак да е прекрасно класиране.

 

Не съм мислила за медали. Впоследствие осъзнаваш какво се е случило. Знаех, че бегово съм в добра форма и трябваше просто да направя стрелбата. Всичко показваше, че формата ми е добра и бе въпрос на нерви и съхранение на емоции.

 

Преследването е дисциплина, в която си ска до ска със съперника и е въпрос на това кой ще издържи психически. Съдбата ми е отредила в битките, в които има директна борба, да успявам. Статистиката го сочи. В преследването не мислиш за детайлните грешки, защото всички са около теб. При спринта не е така.

 

 

- Голяма драма беше, защото целият ни отбор беше в добра спортна форма. Гледахме реално преди състезанието, че сме между 6-о и 8-о място. Защото първите 4-5 отбора не ги смятахме - бяха прекалено силни.

 

Нещата ни тръгнаха. Имаше малшанс в последните стрелби, защото аз, Катя и Ива бяхме близо да ги свалим бързо, но използвахме допълнителни патрони. Хубаво класиране, но и малко тежи, защото бяхме на шест секунди от третия отбор Русия.

 

Но конкуренцията бе жестока и фактът, че сме сред първите четири не е никак малко.

 

 

- На Олимпийски игри никога не се знае нищо. Обикновено има издънки при лидерите, както и нови изненади. Дай Боже този път да са някои от българите. Въпрос на ден и шанс е.

 

 

- Нищо не се знае. Обикновено там, където очакваш, се проваляш и където не очакваш - се представяш успешно. На Краси винаги шансовете му са в дългата дисциплина, но това не значи, че няма такива в спринта и преследването. Владо също е много добре подготвен. Предполагам, че той, Синапов и Герджиков ще заложат на спринта.

 

Отборът ни е много компактен и има шанс за добро класиране и на щафетата. В биатлона винаги сме имали добри класирания на Олимпиада и към тях има големи очаквания. Те обаче са добре подготвени и не би трябвало да им повлияе.

 

Това е трета Олимпиада за Владо и Краси, които вече имат рутината. Другите израстват около тях и трупат опит. 

 

- Шансовете при Сани и Радо са доста големи. Той показа, че навлиза в добра спортна форма. В Банско пак се видя. Тежко е, когато си домакин и всичко се върти около теб, но той се представи добре, защото напрежението е много голямо. Все пак той поразглези феновете с добри резултати и не му бе лесно. 

 

Ако имат ден и късмет, могат да реализират труда си. Винаги има притеснение, което идва от феновете и журналистите. 

 

Алберт Попов и Милена Тодорова например ще могат да се насладят на Олимпиадата и това е безценен опит. След 4 години те могат да са новите герои на България.

 

 

- Много е трудно, защото мотивацията не е както едно време. Има много странични фактори, които дърпат децата извън спорта. Но когато те го носят в сърцето си, това наистина е полезно.

 

Има клубове, които работят и добри деца. Но все пак въпросът е на това дали ще устискат на живота и ще се хванат сериозно със спорта. Пределът идва около 7-и клас, когато трябва да вземат решение между спорта и учението.

 

Това е една граница, която е много тежка. Ако започнеш да работиш сериозно, търсиш и резултата. В крайна сметка ти си научил А и Б на спорта и трябва да се отдадеш на развитието. 

 

Има талантливи деца, но трябва да намерят своята мотивация и да заобичат спорта. Успехите на по-големите, които аз наричам герои в зимните спортове, дават тласък и на малките. Когато гледат как тренират едни професионалисти, това ги мотивира.

 

 

- Ами там е много сложна ситуацията. Има си критерии в самия отбор. Тежко е, защото той е легенда и се надявах да направи добро класиране в последната Олимпиада.

 

В Норвегия обаче има принципи и няма значение кой какъв е като човек и постижения. Въпреки че той направи страшно много в този спорт, хората си спасиха традицията и дадоха шанс на по-млади момчета, които показаха добри резултати.

 

Конкуренцията е убийствена в този отбор. Откакто с тях започна да работи треньорът на Мартен Фуркад, подобри се стрелковата подготовка и се виждат резултатите.

 

Въпрос на решение е и са го взели много трудно. Аз обаче смятам, че е правилното. Може би имаше вариант, с който да му дадат някаква персонална квота, но това не мисля, че се е случвало в зимна Олимпиада.

 

Правилата са си правила и регламентът си е регламент. Хората си го спазват. Нямаше да е морално спрямо другите в отбора, които имат по-добри резултати. Бьорндален също е човек, който държи на принципите. 

 

 

- Имах симпатия към Антон Шипулин, но той няма да стартира на Олимпиада. Има 10-15 човека, които могат да претендират. Мартен Фуркад и Йоханес Бьо са изявени лидери, но очаквам от някои немски спортист добро представяне.

 

На Олимпиада германците винаги показват добри резултати. Чехите и италианците също са в добра форма. Във всеки отбор има по някой, който може да изскочи от нищото. Дано да има изненади и ние да сме сред тях. Няма неподготвени на Олимпиада.

 

 

- Много неприятна ситуация. Не мога да кажа дали всичко е политика, но е кофти за тези, които са чисти. Тези, които са употребявали, да ги наказват.

 

Неприятно е за тези, които четири години се готвят са Олимпиада и без прегрешение го отнасят заради всички останали. 

 

Познавам Екатерина Юрлова, която беше в младежкия състав, когато ние се състезавахме. Тя изцяло се готви в Европа и мъжа й е австриец. Всички са под постоянен допинг контрол, а изведнъж тяхната мечта се срива. 

 

Не става дума само за биатлона. Виктор Ан в шорттрека също е така и много други. Не искам да съм на тяхно място, защото нещата се опорочават, погледнато отстрани.